/Поглед.инфо/ Борис Джонсън стана истинският човек на годината. Оглави британското правителство само преди четири месеца и половина, но успя да реши проблема с Брекзит, “увиснал” за последните три години. След като спечели парламентарните избори в четвъртък, премиерът ще изтегли страната от Европейския съюз в края на януари. И това ще ускори разпадането на цялата следвоенна архитектура на обединения Запад.

Консервативната партия на Борис Джонсън убедително спечели извънредните парламентарни избори, като взе 365 от 650-те места в Камарата на общините. Всъщност това беше вторият референдум за Брекзит. И британците отново се изказаха за излизане от Европейския съюз. Консерваторите бяха единствените последователни привърженици на Брекзит(без да се брои Партията на Брекзит на Найджъл Фараж) и те получиха 43,6% от гласовете (заедно с партията на Фараж- 45,6).

Изглежда, че по-малко от половината са гласували за тях, докато 50,4% от електората е гласувал за четирите партии, които се обявиха срещу Брекзит или нов референдум. Но в британската мажоритарна система всички депутати се избират от избирателни райони, а консерваторите имат по-силни кандидати. Те дори взеха много традиционни райони на лейбъристите, тъй като именно британските работници бяха най-недоволни от членството в Европейския съюз. А фактът, че консерваторите не получиха абсолютно мнозинство по отношение на избирателите, няма значение - Тръмп също загуби от Клинтън по брой на гласовете в цялата страна, но спечели според броя на електорите, тоест в американската версия на избирателните райони.

В същото време, по време на настоящата предизборна кампания, както и по време на референдума за Брекзит , можеше да се създаде впечатление, че има повече противници на раздялата с Европа: масови демонстрации на противници на Брекзит и по-голяма част от пресата и организацията бяха по-скоро против това да напуснат ЕС.

Впрочем, пресата и елитите в същото време много активно биха по Джереми Корбин. Но това се дължи на левите му социално-икономически възгледи, които предизвикват страх и омраза в проевропейското Лондонско Сити и в антиевропейската британска аристокрация. Корбин го подведе и това, че той заемаше неопределена позиция за Брекзит. Но като се има предвид разделението на неговата партия по този въпрос, той не можеше да поддържа ясна линия. Корбин искаше да проведе тези избори както обикновено, обсъждайки различни социални и икономически проблеми. Но в настоящата ситуация това не беше възможно.

А Джонсън изгради кампания около Брекзит и правилно заложи на „дълбокия народ“, на мълчаливото мнозинство от обикновените англичани. И той спечели. Защото повечето от тях наистина са за Брекзит. А сред противниците на развода имаше много представители на малцинствата: от цяла Шотландия до мигрантите и техните потомци.

Победата на Джонсън може да се нарече отмъщение на националните елити, победа на националистите над глобалистите, ако Великобритания беше обикновена европейска държава. Обединеното кралство обаче не е съвсем държава - тя е бивш претендент за глобално господство и настоящ център на англосаксонския свят. И не само финансов и интелектуален. Следователно в Брекзит едновременно се преплитат няколко тенденции, включително борбата във формално все още обединения Запад за центъра на силата при нова вълна на глобализация.

Сегашната англосаксонска глобализация е атлантическа и по същество се е провалила. Великобритания в средата на миналия век предаде факела на лидерството на бившата си колония, САЩ. Общите цели и общите понятия на двете сили доведоха до факта, че към момента на победата на Запада над СССР на всички изглеждаше, че прекрасният нов свят ще бъде построен за рекордно кратки по историческите мерки срокове. Щатите упражняваха глобален контрол, Великобритания беше част от ЕС, заставайки на пътя на интеграцията и развитието му в свръхдържава, Съединените европейски щати. Обединеният Запад беше контролиран чрез силови (НАТО), финансови (Лондонското Сити), кадрови и интелектуални структури. Но тогава всичко се обърка, не стана, както се виждаше в мечтите за края на историята, а напротив  - издигане на Китай, завръщане на Русия...

И най-важното - невъзможността да се поддържа контрол на англосаксонците над Европа. Обединена Европа по своята същност е обречена да се превърне в континентална империя: на Карл Велики или нов германски райх. Но във всеки случай не може да остане дълго под външно англо-американско управление. Военната и идеологическата независимост са важни, но финансовата дава възможност за възстановяване на геополитическия суверенитет.

Не веднага, не просто, но Европа е обречена да излезе извън контрола на тези, които спечелиха през 1945 г. - САЩ и Великобритания. Хитлер обедини Европа под контрола на германците. Англосаксонците, побеждавайки германците, обединиха Европа под свой контрол и надзор. Изчезването на СССР доведе до укрепване на Германия и нейните общоевропейски амбиции. И когато сегашните германски политически елити, възпитани в правилния атлантически дух, се оттеглят, въпросът каква Европа ще възникне се изправя в пълния си ръст: немска, немско-френска или немско-френско-италианска? При всички случаи, няма да е английска. В крайна сметка цялата история на отношенията между острова и континента отрича това.

Великобритания не може да стане част от Европа; Противоречията между англосаксонците и условно "просто саксонците" (германците) са толкова големи, колкото са големи противоречията между много поколения живи отделни роднини, всеки от които твърди, че е изключителен и водещ (а родството не смекчава нищо: по отношение на кръвта руснаците са много близки до поляците ). Нарастващата мощ на Германия неизбежно би противоречала на водещите амбиции на Великобритания, която не възнамеряваше да се подчинява на никого дори по време на престоя си в ЕС.

Иронията на историята е, че първи въстанаха не германците, а англосаксонците - САЩ и Великобритания. Нещо повече, това се случва противно на волята на повечето от елитите там. Както Брекзит, така и победата на Тръмп бяха повече от неприятни изненади за мнозинството от англосаксонския елит, което все още живее в свят, който крачи по щастливия път на атлантическата глобализация. Но част от местните елити разбраха, по-скоро усетиха наближаващата голяма буря, тоест вътрешен конфликт между двете части на формално все още обединения Запад. Тя беше провокирана, наред с други неща, от провала на глобалните амбиции на Запада, от приближаването на края на 500-годишното му господство. И тези местни елити решиха да действат изпреварващо.

Тръмп иска да укрепи САЩ като национална държава чрез актуализиране на местната инфраструктура, възраждане на индустрията и засилване на износа. И за да направи това, той използва неикономическата сила, която Щатите са натрупали по време на глобалното си лидерство, включително чрез отслабване (или дори срив) на ЕС като конкурент.

Джонсън иска да напусне ЕС, да укрепи Великобритания като национална държава, да поддържа влияние върху Европа и да увеличи влиянието на Лондон върху световните въпроси. Също да запази функцията на Лондонското Сити като глобална финансова столица.

Сближаването между Щатите и Великобритания е предопределено, особено ако Джонсън и Тръмп успеят да се укрепят във властта. Засега имат пет години - до есента на 2024 година. Тогава Тръмп (и няма почти никакво съмнение, че ще бъде преизбран през 2020 г.) ще трябва да осигури избора на свой съмишленик за следващ президент, а Джонсън да спечели следващите парламентарни избори. Пет години при сегашната скорост на събитията е много дълго време. Особено като се има предвид съпротивата, с която ще се изправи Джонсън.

Основното предизвикателство за него няма да бъде рискът от дълги преговори за ново търговско споразумение с ЕС, което може да продължи с години, а заплахата от краха на Обединеното кралство. Шотландия, обединена с Англия от съюз преди 300 години, ще настоява за нов референдум за независимост. Причината е повече от сериозна, въпреки че са минали само няколко години от последния референдум (загубен отчасти от привържениците на отделянето и защото гражданите на ЕС, живеещи в Шотландия, имаха право на глас). А след това не се съобразиха с нея. И сега местният парламент ще настоява регионът отново да говори за отношенията си с Лондон. Европейският съюз и европейските елити също - естествено, неофициално - ще подкрепят шотландските сепаратистки настроения.

През следващите година или две проблемът с напускането на Шотландия ще бъде решаващ за Джонсън. Ако не успее да блокира референдума, тогава в крайна сметка Обединеното кралство ще загуби не само северната част на основния си остров, но и остатъците от Ирландия. Но ако през този период Джонсън успее да сключи търговско споразумение с ЕС и да предотврати референдум в Шотландия, ръцете му ще бъдат необвързани за действие на световната сцена. И тогава ще видим нова версия на мащабната британска глобална игра, ако съдбата ѝ даде шанс за втори живот.

Превод: В.Сергеев