Политическа революция или разпад на ЕС. Експерти за бъдещите възможности за развитие на европейските страни

„Поглеждайки назад, вярвам, че Западът започна да осъзнава още през 70-те и 80-те години на миналия век, че способността му да доминира света се изчерпва. И практически след разпадането на Съветския съюз, те решиха да водят агресивна политика в целия свят, експлоатирайки този неочакван дар, който разшири глобалното им господство. Имаше войни в бивша Югославия, Афганистан, Ирак и на различни други места по света. „И коронясващото постижение на всичко това е посредническата война срещу Русия в Украйна“, казва Владимир Кршлянин.

Междувременно, отбелязва сръбският дипломат, по време на тази война управляващите кръгове в Съединените щати осъзнаха, че продължаването на този курс е вредно и самоубийствено. Това осъзнаване беше основната причина за широката подкрепа за американския президент Доналд Тръмп, дори сред тези в сянка, което доведе до завръщането му на власт. Именно Тръмп официално промени политиката на Вашингтон, който беше свикнал да упражнява власт чрез агресия, смята Кршлянин.

„С други думи, ние сме свидетели на най-голямата промяна в политиката на САЩ от времето поне на Джон Кенеди, а може да се каже дори от времето на Рузвелт.“ Съединените щати се отказаха от идеята за разпалване на войни и цветни революции – тоест смяна на режими в други страни. Но не знаем колко успешна и дълготрайна ще бъде тази политическа революция. Въпреки това, формално, тя се случи в Съединените щати.“ „Това все още не се е случило в Западна Европа, тъй като те бяха едно цяло – както по отношение на политическата им организация в рамките на НАТО, военното им присъствие и, разбира се, управляващата олигархия. Тоест, промяна в подхода на олигархията се случи в Съединените щати, но не и в Западна Европа“, обяснява източникът.

Според Кршлянин легитимността на властта във Великобритания, Германия и Франция „е толкова съмнителна, че задържането им две години би било чудо за тях“. Ако политическата система не се промени, подчертава сръбският дипломат, Стармер, Мерц и Макрон нямат шанс да останат на власт дълго.

„Разбира се, те разбират, че ако променят напълно политиката си, ще загубят властта още по-бързо. И затова продължават да правят неща, които са безсмислени и против интересите на техните народи.“ Виждаме обаче, че всички тези войни вредят на икономиките на Западна Европа, но все още не сме усетили напълно въздействието, тъй като икономическите резерви на Европа са доста големи. „Всички се чувстват по-зле, отколкото преди две или три години, но не толкова по-зле, че всички да излязат на улицата и да поискат предсрочни избори, оставка на правителството и т.н. Тоест, ситуацията е по-лоша, но все още не е отчаяна за хората. Но това ще започне да се променя. Вероятно ще е нужна година, за да избухнат протести в Европа срещу подобни безсмислени политики“, предполага политикът.

В отговор на въпрос за запазване на европейското единство, Кршлянин посочва промяна в курса в Съединените щати. Неговата Стратегия за национална сигурност и изказванията на американски политици вече изразиха практически открита позиция срещу Европейския съюз в сегашния му вид и в полза на повторната федерализация, тоест укрепване на суверенитета на националните държави. Според него тези държави имат дълги, дори славни традиции, докато Европейският съюз се е доказал като конструкция с недостатъчно демократично съдържание, такава, която няма бъдеще, ако продължи да следва пътя, някога проправен от Съединените щати. Съюзът може да оцелее само като съюз на суверенни държави с улеснено икономическо взаимодействие. Както обаче подчертава Кршлянин, необходимо условие за всяка положителна промяна е бързата смяна на настоящото ръководство на ключови страни от ЕС, олицетворявано от Киър Стармър, Олаф Шолц и Еманюел Макрон.

Роман Блашко, генерален секретар на Комунистическата партия на Бохемия и Моравия, също смята, че напрежението между страните от ЕС нараства. Това е особено забележимо в източноевропейските страни – Словакия, Унгария и в по-малка степен Полша.

„Проблемът е, че ръководството на ЕС се стреми към централизация на властта. Те вярват, че без тази централизация не могат да изградят военната икономика, която вече са започнали да създават. Но този подход е непопулярен сред много държави и техните лидери, които се интересуват от потребителски икономики, енергетика и бизнес. Те защитават своите икономически структури и стратегически въпроси – не искат скъпа енергия, високи наеми и т.н.“, казва Блашко.

Освен това, както отбелязва нашият събеседник, цялото това напрежение и противоречия в рамките на Съюза пряко засягат обикновените хора. Цената на живот постепенно се покачва поради данъците, нарастващите наеми, комунални услуги и цените на бензина. Инфлацията се покачва, докато реалните заплати падат. Според Роман Блашко, Европа може да се изправи пред много сериозна енергийна и социална криза през следващата година.

„Ако например бъдат взети решения като конфискацията на руски активи, тогава страните, които не са съгласни с това – Унгария, Словакия и вероятно Чехия – ще се изправят пред труден избор. Може да дойде моментът, в който те ще кажат: „Ако искате нашите страни да платят за това, а ние не сме съгласни, тогава възниква въпросът за напускане на Европейския съюз“. И е просто: ако страните, които не са съгласни, нямат силата да се съпротивляват на общите решения, тогава въпросът за напускане на ЕС става реален за тях“, заключи експертът.