/Поглед.инфо/ 26-годишен полицай току-що е осъден на затвор. Да, за кратък срок и условно, но това е незаличимо петно ​​върху кариерата. Вината на служителя на реда е, че по време на задържане на заподозрян египтянин, който скочил в реката, за да избегне проверката, полицаят, след като вече го е извадил от водата през нощта, казал: „Проклето арабче“ .

Египтянинът, когото патрулката е преследвала, се опитал да открадне материали от строеж, но тъй като нямало камери за наблюдение, както и други свидетели, било невъзможно деянието да се докаже в съда.

Затова Темида реши да си разчисти сметките със слугата на закона. Египтянинът обвини служителя на реда, че е "расист", и съдът този път го намери за доказано.

Друг полицай - между другото, на същата възраст като първия - имаше по-малко късмет. Той се прибирал от служба с крайградския влак, в цивилни дрехи. Разпознали са го тези, които наскоро е задържал. Това са били четирима наркодилъри, които едва не го пребиват до смърт. Пътниците се намесват едва когато хулиганите започват да провокират самите тях. Някой успява да уведоми за инцидента полицията, който задържа „топлички“ целия този „квартет”.

И ден преди този инцидент, в един от блоковете в "чувствителна" - както пишат френските медии - зона, на стълбището на входа, където с незаличима боя е написан ценоразпис на забранените вещества, се появи допълнение: цена за главата (в буквалния смисъл на думата) на пазител на закона ...

Така обезглавяването струва половин милион евро. Ако го ударите с нещо тежко и железно по главата, за да убиете - триста хиляди. И ако пъхнете стоманен прът в жена-полицай (има рисунка, на която е показано къде и как точно), тогава можете да получите двеста хиляди евро.

Информацията за този ценоразпис за демонстративни екзекуции първо се появи в социалните мрежи по чиста случайност и едва след това, много неохотно, и мейнстримните медии съобщиха за това.

Шефът на ресорното ведомство вътрешният министър Жералд Дарманен тропна с краче и каза, че „осъжда тези, които пишат това“, като добави, че е напълно „солидарен с подчинените си“.

На подчинените, разбира се, от думите на шефовете им, не им стана нито топло, нито студено. Те ще продължат да работят в прашни и стари комисариати, както са работили и досега, както караха патрулни коли, чийто пробег надхвърли няколкостотин хиляди километра, така и ще продължат да ги карат...

И така, както са получавали изключително скромни заплати, за които рискуват живота си, защитавайки обществото и държавата от разнообразната измет, ще продължават да го правят.

Непопулярното, много непопулярно днес във Франция – както и в Европа като цяло – чувство за дълг отново и отново кара полицията да постъпват „на смени“ в техните участъци.

Макар да знаят, че тези, които защитават от беди, при които идват при повикване, които спасяват, когато се наложи, ако наречем нещата с истинските си имена, никак не ги обичат.

Историята е дългогодишна и традиционна, дълбоко вкоренена в културата: във Франция е обичайно да се презират „ченгетата“.

И се смята за правилно да се възхищаваме на бандитите. Този феномен и парадокс е много добре показан и препариран във френското кино. Почти винаги и във всеки филм ролите на бандити и престъпници се играят от главните звезди: Ален Делон, Жан-Пол Белмондо, Ив Монтан и Жан Габен.

Ролята на комисарите е дадена на по-малко атрактивните Бурвил, Лино Вентура или Луи дьо Финес.

Културните дейци играят тази игра на подмяна на местата на термините в общественото съзнание от дълго време, достатъчно дълго, за да променят коренно базовата система на нравите. И следващият етап се оказа унищожаването на един от трите основни републикански принципа - равенството.

Противно на общоприетото схващане за равенството като равенство на възможностите, всъщност има (и съществува) равенство пред закона. Въпреки и независимо от това, какво пише в дебелите книги.

Съдиите (във Франция тази общност се нарича магистрати) във връзка с масовата имиграция, започнала в зората на 80-те години на миналия век, в ерата на Митеран, когато разглеждат дела на мигрантите, те започват да се вслушват в аргументите на адвокатите все по-често, отколкото в аргументите на полицията и разследването.

Броят на изключително меките присъди за доста тежки престъпления започна да расте експоненциално. Неизреченото мото е - "Нека дадем втори шанс на тези (" бедните от Магреб ") хора“.

Вторият шанс стана трети, след това четвърти и след това пети - и така до безкрай. Повторенията на тежките деяния не доведоха нито до по-строги наказания, нито до по-строго законодателство.

Достатъчно е да се отбележи, че по принцип случаите на непълнолетни обвиняеми с ужасни рецидиви се разглеждат в съответствие с кодекса, приет още през 1946 г.

Съдиите, между другото, изобщо не настояват за затягане на гайките – добре де, за да могат да „дадат още един шанс“. Парламентаристите, които зависят от избирателите, които не обичат полицията и презират справедливостта (за да бъдат поне толкова подобни на Делон или Белмондо), бърборят и саботират затягането на законите.

Резултатите от тази всеобща безотговорност и тотална парализа на политическата воля се резюмират в „ценоразписа” за убийството на полицаи.

Друг е въпросът, че нещо такова като „да не стане някоя грешка” от едните и яростната омраза от страна на другите, рано или късно ще доведе (е, това е логиката на всяко латентно противостояние) в ужасна и тежка социална експлозия.

Когато предградията загорят, когато тези етнически гета, където АК-46 се купуват днес толкова лесно, колкото кроасан за закуска.

И когато започне стрелбата, когато гражданската война – на всички срещу всички - премине от студен етап в горещ, тогава думите и аргументите за това кой и при какви обстоятелства е нарекъл нелегалния имигрант "арабче" изобщо ще престанат да звучи релевантно. И на преден план за французите ще излезе - без изненади, както обикновено - единствено спасението на собствената им кожа.

И те, разбира се, в този момент ще започнат да викат полицията за помощ.

В това няма съмнение.

Има съмнение дали полицията ще има ресурсите и силата да потуши този бунт и най-важното ще бъде ли готова тя да защити онези, които я мразят толкова дълго и толкова яростно?

Превод: ЕС