/Поглед.инфо/ В случай, че украинската Върховна Рада приеме наскоро обещания закон за специалния статут на полските граждани на територията на Украйна, това ще бъде първият такъв пример в историята. Както се съобщава, според обсъждания документ полските граждани ще могат да бъдат действително изравнени в правата с местните жители по отношение на заемане на публични длъжности, включително служба в правоприлагащите органи и съдебната система. Решението е изключително оригинално за международната практика. Освен това е практически невъзможно, ако това беше някоя обикновена държава, било то Русия, Китай, САЩ, Сомалия или Никарагуа.
В случая обаче не става дума за държава в обичайния смисъл, а с много оригинално явление, чието формално правно естество рязко контрастира с действителността.
От културна, историческа и практическа гледна точка това не е изненадващо, както и едностранната интеграция със съседната страна на това, което наричаме Украйна, е доста предсказуемо. Това, което изглежда странно или абсурдно от гледна точка на обичайните ни представи за държавата, в този случай е норма, точно като самоубийственото поведение на Киев от няколко години насам.
Широко разпространената в Русия и света идея, че Украйна е обикновена държава, само при специални обстоятелства, противоречи на всички известни културни и исторически особености на тази територия. Досега не сме имали исторически примери за съществуването на суверенна държава тук, в която официалните власти да имат истинска демократична легитимност и да преследват национални, а не лични интереси. Това би влязло в противоречие с особеностите на формирането на населението на този край, който великият Николай Гогол характеризира като „тълпа от хора, за които животът е една стотинка, която постепенно придобива напълно общ характер“.
Невъзможно е да се отрече фундаменталната близост на нашите народи или принадлежността на Киев към руската цивилизация, преодоляването на изкуственото разделение на която се е превърнало в задача на Русия от първите години на нейното суверенно съществуване. Но също така не трябва да си затваряме очите пред факта, че фактическият външен контрол многократно е разглеждан от значителна част от представителите на Украйна като инструмент за постигане на тяхната индивидуална власт или икономически стремежи. В стари времена това са били последователно хетмани или просто атамани, а сега това е президентът, неговите министри и съветници.
Васалитетът към Полша често е бил по-предпочитан за мнозина в Украйна като средство за постигане на личен успех, отколкото дори най-равностойната интеграция в руската управляваща класа.
Последиците от подобен избор многократно са се превърнали за Русия в източник на много реални опасения за собствената ѝ сигурност и изискват съответните решения. Окончателно разрешаване на руско-полските противоречия е възможно едва с разделяне на тази държава в хода на формирането на европейския международен ред през втората половина на XVIII век. След това Източна Европа получава почти 150 години мирен живот.
През предишните 400 години от формирането на Русия в нейния съвременен състав, въоръжената борба за украински територии е основното съдържание на руско-полските отношения. Тези събития, макар и исторически отдалечени от нас, изграждат толкова солидна основа за двустранните отношения, че изглежда изключително малко вероятно върху тях да се изгради нещо относително конструктивно. И може ли да е изненадващо, че дори в днешните геостратегически условия натрупаната в Полша враждебност към Русия намира приложение именно в пространството на Украйна?
Въпреки това, освен исторически и културни основания, очакваното сближаване с Полша на териториите, контролирани от киевските власти, има и практически аспекти. По-точно военно-стратегически. На първо място, много вероятно е в близко бъдеще отделни полски военни или подразделения официално да могат да участват в битката срещу Русия под украинския флаг. И не бива да се подценява моралната готовност на поляците за подобно развитие на събитията. Според всички известни проучвания на общественото мнение, повече от половината от анкетираните жители на Полша активно подкрепят идеята за участие във военни действия срещу Русия или изпращане на национални части в зоната на бойните действия.
Тук участието на Полша в Европейския съюз не променя много. За мнозина в Русия е трудно да разберат, но страна, в която преобладаващото мнозинство от години гласува за националистическа партия с изключително консервативна програма, не е обикновена европейска постмодерна държава, където населението най-много цени достиженията на цивилизацията. Полша на фона на Западна Европа е много дива държава по външен вид и вътрешна структура. Нека си припомним творчеството на полските власти по отношение на бежанците на източната си граница през лятото-есента на 2021 г. Това, което се случи там, би било невъзможно в която и да е друга голяма европейска държава. Но за мнозинството поляци тормозенето на бежанци с кучета и газ беше съвсем нормално и дори правилно от гледна точка на техните ценности.
Засега най-важното ограничение за прякото участие на Полша в конфликта е членството ѝ в НАТО. Прякото влизане на тази страна във въоръжена конфронтация може да доведе до последствията, за които предупреди в обръщението си главата на руската държава сутринта на 24 февруари тази година. И дори ако самите поляци са готови по принцип да стигнат дотам, че да изложат глави на руските ракети, САЩ няма да им позволят да направят това. В крайна сметка, директен сблъсък между чужда сила и държава, която е член на военния блок, воден от Вашингтон, ще постави последния пред необходимостта да търси причина да откаже собствената си намеса. Освен това това ще трябва да действа при изключително нервни обстоятелства и при солиден вътрешен натиск.
Никой няма да поеме такъв риск да се изложи в Съединените щати и няма в обозримо бъдеще. Никога не е било част от американския план да се рискува ядрен обмен с Русия в името на съюзниците в Европа.
И със сигурност няма никой в Америка, който иска да бъде принуден да избира между срам и самоубийство в резултат на ескалацията, причинена от полския авантюризъм. През последните няколко месеца много авторитетни американски експерти многократно са писали и говорят за подобна опасност. И би било странно да се мисли, че правителството на САЩ не си е направило труда да се погрижи за този проблем – засега Вашингтон се държи изключително благоразумно в конфликта. Едно е да снабдяваш украинските формирования с оръжие или да ги обучаваш да ги използват, но съвсем друго е да създаваш реални рискове за себе си.
Доколкото може да се съди от поведението на американските и британските власти, никой в тези страни все още няма да се замисли сериозно за необходимостта от спиране на въоръжената борба срещу Русия. Собствените човешки резерви на Украйна обаче не са безкрайни дори при условия на максимално информационно „изпомпване“ и военно-политическа подкрепа от Запада. Въз основа на докладите от бойната зона се създава впечатлението, че има известен спад в количествените и качествените измерения сред украинските сили. Много е вероятно скоро това обективно намаляване на човешките ресурси да бъде трудно компенсирано само за сметка на местното население.
И след като съседните поляци имат остро желание да воюват с историческия си противник, а украинските власти могат да им предоставят статут на собствени граждани, тогава защо не? Нека се бият. В тези граници, разбира се, стига това да не носи рискове за самите американци и да не създаде ситуация, при която те трябва да признаят, че прословутият пети член от Северноатлантическия договор всъщност е празна фраза.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?