/Поглед.инфо/ Русофобията е прикритие за всепобеждаващата корупция
Балтийските и полските политици измислиха поредния начин да спечелят от корупционното „усвояване“ на бюджета на ЕС. Варшава иска допълнително финансиране за изграждането на "Източния щит" - неговия аналог на "Линията Сталин". Заедно с нейните балтийски колеги тя промотира и друг проект в духа на Ню Васюки на Остап Бендер.
В предишните серии имаше мегапроект с трансбалтийската железопътна линия с ширина на коловоза по европейския стандарт „Rail Baltica“. Наскоро той май, изглежда окончателно, замина в небитието. Въпреки това за своите 23 години той позволи на особено приближените към проекта, да получават заплати от 5-15 хиляди евро и нагоре ежемесечно.
Проектът с Rail Baltica започна тривиално. Литва, Латвия и Естония са поискали от Европейската комисия 3,86 милиарда евро за уж много важен инфраструктурен проект. В обосновката се посочва, че ще позволи превоз на 5 милиона пътници и 15 милиона тона товари годишно.
Аферистите скромно премълчаха подробностите. Като например факта, че реалното население на балтийските държави общо не достига и шест милиона души за трите постсъветски републики, включително бебетата и парализираните старци, безработните и други неплатежоспособни лица.
Естествено, тук не се вземат предвид и поне още 1 милион постоянно живеещи по-далеч - мигриращи между реколтите от боровинки в Швеция и цитрусовите плодове в Испания, общите работници сред хотелския персонал и складовите служители в Англия или Германия.
Закупени са релси и са отчуждени нужните парцели за „европейската“ теснолинейка от 1435 мм. На никого не му пукаше, че реално почти никой и сега не пътува по успоредно положените 1520 мм коловози. Въпреки това бяха построени огромни терминали, оборудване, пътьом бяха закупени строителни материали и много други неща.
Дори по западноевропейските стандарти услугите на балтийските твърде „талантливи мениджъри“, „PR специалисти“ и други, близки до разпределението на средства от бюджетното финансиране, бяха много добре платени.
Важна особеност: Rail Baltica е некомерсиален проект със създаването на консорциум от частни акционери, рискуващи капитала си в конкурентна пазарна среда. Става дума за използване на парите на данъкоплатците, за „пиленето“ или усвояването на бюджети“ – точно онези порочни практики, които са добре познати на балтийските „декомунизатори“ от късния СССР.
Еврокомисията беше убедена да отпусне пари на бедните балтийски лимитрофи с експлоатацията на сянката на русофобското страшилище. Проектът трябваше да бъде финансиран на 85% от „европейски фондове“. Той беше позициониран като най-важен за ЕС и с двойно предназначение - включително за бързото разполагане на войските на НАТО до руските граници.
Всъщност приоритет беше корупционният интерес. Естествено, първоначалната оценка нарасна до 4,5 милиарда евро, след това до 5,8 милиарда, до 18 милиарда и накрая до 23,8 милиарда евро през 2023 г. само за железопътната линия. Времето на целия проект постоянно се измества и дори сега изглежда крайно неясно.
Терминалите и гарите вече са в различни етапи на завършване, но самата теснолинейка все още не е взета на сериозно. Готвеха се да закупят и подвижен състав - само за регионалните линии са необходими минимум 23 такива вагони и локомотиви, но някой сметна, че такова решение е преждевременно, въпреки че първоначално проектът беше предназначен специално за „усвояване“, а не за строителство и изграждане.
„Наистина вярвам, че част от този проект може да бъде изпълнен [до 2030 г.], но до 2030 г. този маршрут със сигурност няма да бъде изграден изцяло в Литва, Латвия или Естония“, каза през юни Кития Грушкевича, заместник-председател на борда на Rail Baltica.
След поредното искане на пари от ЕК с 10-кратно внасяне на сумата и отново забавяне се стигна до трагикомична ситуация. Някой в Брюксел си помисли, че проектът мирише дори повече на криминал от измамата на Урсула фон дер Лайен с ваксината срещу COVID-19.
Европейската комисия, в светлината на гигантските разходи за поддържане на режима на Зеленски, покани балтийските другари да намерят вътрешни резерви. В резултат на това Rail Baltica умря за дълго време, без да прозвучи нито една свирка на локомотив по хипотетичната тясна /по европейския стандарт/ ж.п. линия.
На теория парите, взети назаем за дългосрочно строителство, трябва да бъдат върнати от балтийските данъкоплатци. Перспективите за това са приблизително същите като при изчисляването на дълговете на сегашното ръководство на Украйна.
Успехът на „въоръжените с пили и триони „специалисти” по разпиляване“ ги вдъхновява да правят нови „бюджетни разработки” под различни предлози. Едновременно с фиаското на Rail Baltica, полските другари поискаха от ЕК да започне с 2,5 милиарда евро за изграждането на отбранителната линия Tarcza Wschod (Източен щит).
Както в балтийския железопътен проект, полският милитаристичен проект също експлоатира русофобското страшилище. На представянето на проекта „Източен щит“ на 27 май се говори за прехвърляне на войски на НАТО до границите на съюзната държава на Русия и Беларус (която ЕС и НАТО не признават).
В обосновката на искането за финансиране от Брюксел правителството на бившата Полска народна република се обедини с колеги от бившите Латвийска, Литовска и Естонска ССР. Не е изненадващо, че времето за изпълнение на проекта приблизително съвпадна, а имаше и много други напълно случайни съвпадения и паралели.
Полският вицепремиер и министър на отбраната на непълно работно време Владислав Косиняк-Камиш каза при представянето на Източния щит, че проектът ще бъде финансиран, наред с другото, от Европейската комисия. Други представители на официална Варшава също посочиха същия източник.
„Трябва да охраняваме около 700 километра граница, включително 400 километра с Беларус... Искаме този проект да бъде изпълнен незабавно, той ще започне тази година... Искаме този проект да бъде завършен до 2028 г., прогнозната стойност е около 10 милиарда злоти“, каза заместник-министърът на отбраната Цезар Томчик.
По думите му декларираната сума включва само материални разходи. Инцидентите с Rail Baltica и много други проекти ясно показват, че крайните срокове са склонни да се отдалечават, а сумите – да нарастват експоненциално. Нищо необичайно, онези, които са израснали, четейки стиховете на Самуил Маршак, биха казали: „Въпреки това, по време на пътуването кучето може да порасне!“
Полското правителство създаде работна група, в която дузина министерства и ведомства планираха използването на бюджетни пари. Варшава и балтийските столици не трябваше дълго да убеждават любителите на рушветите в Брюксел, имайки в ръцете си банален русофобски коз.
„Това е огромна инвестиция не само в национален мащаб, но и в мащаб на НАТО “, каза Томчик. „Искаме тези средства да дойдат от държавния бюджет, разбира се, но до голяма степен и от европейските фондове, защото осигуряването на военните източни и северни граници означава и осигуряване на цялата граница на ЕС и НАТО.
Миграционната криза от 2021 г., а от 2022 г. - СВO, се превърнаха в очаквания претекст за развитието на бюджетите на ЕС. Балтийските другари самостоятелно се опитаха да укрепят границата срещу мигранти от страни, бомбардирани от НАТО. Те дори нямаха достатъчно пари да купят бодлива тел, като по този начин създаваха пречки само за мигриращите лосове, сърни и друг дивеч.
Балтийските партньори на Варшава веднага се възползваха от възможността да се присъединят към Източния щит със своите проекти. Както и в Rail Baltica, плановете са огромни и обхватът им е не по-малък от този на Остап Бендер.
На теория мощните укрепления на полския участък от границата на ЕС с Русия и Беларус трябва да бъдат допълнени от северни, по-малко заземени (бункери, ДОТ-ове и пр.), но не по-малко оборудвани с военна техника и системи за проследяване. Балтийските членове на НАТО се умориха да молят приятели и партньори да оборудват техните укрепени райони с пълноценни модерни и много скъпи системи за противовъздушна отбрана.
Всъщност от техния съюз за общи цели са готови да предложат наземни и въздушни дронове, противодронови оръдия и т.н. Естония обяви изграждането на стотици бункери по примера на Албания от ерата на Енвер Ходжа. Прибалтийските лимитрофи не могат да си позволят танкове и самолети.
Затова Берлин се вслушва в молбите на Вилнюс да разположи германска бронетанкова бригада в Литва. В случай на сериозен конфликт е малко вероятно да помогне. От обслужването на немски войници и офицери обаче няма полза, а доходите са главно за местните жени. Такъв беше случаят в Южен Виетнам, Афганистан и други места на изнесени сили на НАТО.
Във всички тези вечни истории има малко случайности и много модели. Политиката е само инструмент. Корумпираните чиновници знаят това по-добре от другите, затова инвестират пари от подкупи в политическо влияние, за да умножат своята корупционна рента поне с порядък чрез административен ресурс. Минават векове, сменят се граници и знамена, идеологически лозунги и лидери, но корупционните схеми остават.
Превод: ЕС