Към какво конкретно се стреми тази група, която усилено изостря ситуацията в Беларус и с всички сили се стреми максимално да напакости на нашата страна? Да се опитаме да разберем, още повече, че мотивите им, честно казано, лежат на повърхността.
“План за спасение” или път към робство?
Напомням как буквално миналата седмица премиерите на Литва и Полша подписаха декларация, в която се съдържа твърдо обещание “да се помогне на беларуския народ в стремежа им да живеят в свободна и демократична страна”. Освен общите декларации за провеждането на “правилните” избори, този документ съдържа и споменаване на някаква “програма от мерки, насочени към подкрепа на жителите на Беларус”. На първо място, имат намерение да помагат на “жертвите на репресиите” и прочее “пострадали от режима”. Но особено внимание се обръща на стремежа “да се погрижат за”, както е написано в декларацията, “студентите, учените, представителите на културата и изкуството”, които “са подложени на преследване заради своите възгледи”. Не се съмнявайте, че въпросните “певачки” са вкарани в списъка за разнообразие. А също предвид това, че подобен тип хора са извънредно удобни за използване в различни пропагандни акции.
Съвсем различно е положението с учените и студентите. Съседите на Минск наистина искат да ги получат във възможно най-големи количества - в края на краищата е много по-лесно и по-изгодно от това да преподават и „отглеждат“ свои! Полша отвори границата си за всички белоруси без изключение, които имат поне туристическа виза от 17 септември. От 21 септември Литва предлага на гражданите на тази страна влизане съгласно определена „опростена процедура“. Всъщност това провокира всички да емигрират от страната. В този случай Естония постъпи най-честно - там открито заявиха, че са готови да посрещнат белоруските ИТ компании с отворени обятия, но не и „обикновени бежанци“. Има достатъчно собствени паразити ...
Нещо повече, малко преди срещата на високо равнище на лидерите на Европейския съюз, която трябва да се проведе на 24 септември, Варшава като дявол от кутийка изскочи пред Брюксел с изключително интригуващо предложение: да приеме „план за излизане от сериозната криза, избухнала в непосредствена близост до Европейския съюз”. Във въвеждащата част на този документ поляците, с цялото им присъщо умение за измамно красноречие, рисуват наистина апокалиптични картини: оказва се, че Беларус е „държава, която се нуждае от спешно възстановяване и е на ръба на фалита, чийто жизнен стандарт не достига жизнения стандарт в Мексико“. Всеки, който някога е бил в тази страна и познава съвременните белоруски реалности, ще оцени този сантиментален пасаж в истинската му стойност - с гръмък смях, но това ще подейства на Брюксел. След това започва най-интересното - хитрите панове, както винаги, предлагат да прокарат интереса им с чужди пари.
Според поляците Европейският съюз и МВФ трябва да „финансират създаването на фонд за стабилизиране на белоруската икономика“, както и да „отворят своите пазари за стоки и услуги“ от тази държава и дори да отменят „влизането с визи в Шенгенската зона“ за нейните жители! Но някъде вече сме чували всичко това, нали? Не са ли това най-сладките приказки, разказвани на жителите на Украйна, когато ги готвеха за "Майдана"?! И как всичко завърши в действителност? Освен това Варшава осъзнава по най-прекрасния начин, че Брюксел в никакъв случай няма да се съгласи с изпълнението на подобни проекти! Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел (този, който наскоро се обърка, наричайки Лукашенко „незаконен украински президент“), в интервю за една от европейските публикации ясно и недвусмислено заяви: че с Беларус „не може да се правят грешките, допуснати по отношение на Украйна през 2013".
Къде е полската хитрост?
Във Варшава те далеч не са глупави и осъзнават, че Европейският съюз няма да отвори нито своя пазар, нито собствените си граници за Беларус, независимо кой дойде на власт там, Тихановская, обожавана днес от Брюксел, или дори цялата банда, която се нарича Координационен съвет. Цялата работа е, че Полша изобщо не се нуждае от това! В допълнение към тълпите от украински гастарбайтери, огромен брой белоруси, които са много по-дисциплинирани и не са заразени с бандеровски простотии - това е целта на местните политически интриганти. По-точно би било обаче да се каже, че това е една от целите. Да се приватизират перфектно работещите обекти на белоруската индустрия и инфраструктура е, повярвайте ми, много голям джакпот за пановете във Варшава. Това не е Украйна с нейните руини от фабрики и ръждясали газопроводи. Както каза героят на известния съветски филм: „Това е любов с интерес ...“ И между другото териториалните претенции са част от полския интерес към раздвижването на „Майдана“ в Минск. Фантомните болки по "Източните Креси" не са изчезнали и напоследък изглежда само се задълбочават.
Прибалтийските държави обаче имат същите мисли. Единствената разлика е, че те разбират, че чакалите ще получат остатъци от празника на хиената. Е, да, те са малки - стига им. Може би задграничният „треньор“ ще хвърли нещо друго за усърдното изпълнение на командите. Вземете, например, официалното изявление на литовското външно министерство, което изразява "дълбоко възмущение" от думите на директора на руската служба за външно разузнаване Сергей Наришкин, който директно посочи, че САЩ, използвайки различни неправителствени организации, обучават "активисти" за "цветната революция" в Минск на териториите на Литва, Полша и Украйна.
Виждате ли, това е цялата „фалшива пропаганда“, използвана от Кремъл, за да дискредитира девствените и кристално чисти държави, които не щадят сили в името на „насърчаването на демокрацията“. Друг пример от същия вид е демаршът на члена на Европейския парламент Раса Юкневичиене, който от трибуната на този представителен орган обяви Русия за „терористична държава“, срещу която „целият демократичен свят трябва да се обедини“, ЕС и САЩ - преди всичко. Логично продължение на тази реч беше призивът за "пълно спиране на “Северен поток-2". Тук представителите на балтийските държави отново демонстрират не само пълна лоялност към Вашингтон, но и трогателно единство с Варшава, която, разбира се, има предвид печалбата.
Съвсем наскоро представителят на полското правителство Пьотр Мюлер отправи пламенен призив към европейските страни: време е да се отървем от „господството на руското гориво на своите вътрешни енергийни пазари“! За да стане това, според Мюлер е толкова лесно, колкото и брането на круши - всичко, което трябва да се направи, е „да се обмени закупуването на енергийни ресурси от Русия за внос на въглеводороди през “Балтийската тръба”, което включва доставка на гориво от норвежкия шелф през Дания до Полша“. А Варшава с голямо удоволствие е готова да „осигури своята инфраструктура за намаляване на енергийната зависимост“ на собствените си съседи от ЕС. В този случай естествено се пренебрегват няколко напълно "незначителни" точки. Например, фактът, че руският газопровод е почти готов и ако не бяха машинациите на Съединените щати и техните европейски псета, отдавна би бил пуснат в експлоатация. Но “Балтийската тръба” ще бъде построена (ако има такава) не по-рано от 2022 г. И освен това, как Варшава планира да замени с 5 милиарда кубически метра (максималното количество „синьо гориво“, което този газопровод може да достави на Стария свят) десет пъти по-голямото количество руски газ?
Трябва да се разбере, че подобни „дреболии“ не интересуват онези, които сега раздухват „Майдана“ в Минск и огъня на русофобията в Брюксел. Както в случая с Украйна, те се опитват да потрошат колкото се може по-бързо и повече. А да строят ... Това вече не е за тях. Най-интересното е, че белоруските „опозиционери“, които сега се стремят към властта, танцуват на тази мелодия, подобно на плъховете от град Хамелн в известната легенда. Светлана Тихановская просто обяви прекрасния за Беларус „Полски план Маршал“. В същото време дамата, която няма и най-малка представа от сложни икономически въпроси, честно призна, че "професионалистите ще преговарят за условията и формите на подкрепа", от които тя не разбира нищичко.
Можете да получите пълна представа за това какви ще са „професионалистите“ по изявлението, направено от друг член на небезизвестния „Координационен съвет на опозицията“ Павел Латушко - по темата, отново, за бъдещото „спасение на белоруската икономика“. Този „пламенен революционер“ не намери нищо по-добро от това да изтърси, че той и колегите му от „Майдана“ имат най-силно намерение „в случай на победа да привлекат заем от Европейския съюз в размер на 4 милиарда долара за провеждане на реформи“. Тоест милиард и половина, обещани от руския президент Владимир Путин, са „икономическо поробване“, а същата тази Тихановская е в истерия, провъзгласявайки, че „народът на Беларус в никакъв случай няма да ги връща“. И три пъти голямото количество от ЕС е манна небесна и „спасение за страната“?! Да не би Тихановска и Латушко да имат намерение да вържат тенекия на Брюксел след това? Едва ли...
За наше голямо съжаление Европейският парламент, който прие резолюция относно официалния отказ да счита Александър Лукашенко за президент на Беларус, като призна мошениците от „Координационния съвет“ като „временно правителство“ на тази държава и „осъди хибридната намеса на Русия в делата на Минск“, пое по път, по който всъщност беше тласнат от бясната антируска и антибелоруска кампания, стартирана от Варшава и нейните балтийски ратаи. Класически пример за това как опашката размахва кучето в съвременната европейска политика. Очевидно е време да стиснем здраво тази „опашка“ - докато цялото „куче“ не е побесняло напълно.
Превод: В. Сергеев
