/Поглед.инфо/ Много добре помня как в самото начало на 90-те години, при разпадането на СССР, столичната интелигенция беше заразена от следното мнение по отношение към прибалтийските републики: “Време е да ги пуснем най-накрая. От цялото семейство съветски републики те са най-европейските. Нека получат своята изстрадана държавност. Нека. А ние ще получим на западната граница приятелски и благодарни държави”.

Много добре помня как мнозина говореха така. Помня всичко това на вкус, цвят и слух. В крайна сметка мнението се материализира в геополитически жест, постъпка. Ние ги пуснахме. Който каквото иска да каже, ние всъщност пуснахме Прибалтика мирно, без жертви, великодушно, мъжки, като възрастни, оставяйки на новообразуваните държави огромна материална база - железници, пристанища, напреднала промишленост, потресаваща късносъветска архитектура и изобщо развити национални култури с изтъкнати творци и много качествени, добре образовани, четящи хора.

И какво се получи в крайна сметка? В крайна сметка ние получихме лека версия на нацистки режими, в които рускоезичните бяха признати за неграждани. Страни, където бяха реабилитирани недобитите нацисти, в които възтържествува пещерен, жалък, архаичен национализъм, тъпа етнокрация с етнографски, туземно-аборигенски привкус, от който масово се разбягват жителите. Получихме на западната си граница прибалтийски “умирати”, в които се случва истинска деиндустриализация, осъществява се тържествено най-чистото варварство на декомунизацията. В тези неуспешни държави напълно е загубен суверенитетът на фона на пещерната, луда русофобия. Всичко това не е новина. Всичко това са крещящи факти. Но друго е интересното.

Какво ли мислят за това всичките наши избирателно съвестни представители на столичната интелигенция? Какво мислят за това всичките тези, които при нас е прието да се наричат “либерали” по някакъв странен начин? Ясно е, че са им мили и прибалтийската русофобия, и прибалтийската пълзяща нацификация. И антисъветското варварство, и пълното преклонение пред Запада до пълна загуба на държавен суверенитет. Това е напълно ясно. И деиндустриализацията им е мила, и разложението в областта на енергетиката и другите подобни прелести. Тези нищожество никога няма да заговорят за правата на рускоезичните. Повтарям се, това е ясно на всички, очевидно е и не е ново.

Най-интересното е друго. Получи ли се така, както ни обещаваха либералите? Всъщност осъществи ли се това, което те прогнозираха? Стана ли така, както гадаеха? Готови ли са да признаят, че нас, своето тогавашно паство, те просто са го подвели? Готови ли са да признаят, че тогава, бидейки на власт, просто са лъгали? А тези, които не са лъгали, са били и си остават обикновени прости идиоти? А ако те са идиоти или лъжци, то колко може да се слушат? Време е да вземем някак си да пораснем. И е време да хвърлим на сметището всички тези либерални кумири, цялата тази шайка.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели