„Господин президент на Републиката,
Дами и господа, министри, депутати, висши официални лица, във вашите чинове и качества
Ние повече не пеем седми куплет на Марсилезата, известен като „детския куплет“. А той е богат на поука. Нека се обърнем към него:
„Ще влезем в каменоломната, когато нашите деди си тръгнат. Ние ще намерим там праха им и следите на тяхната добродетел. По-малко се стремим да ги надживеем, отколкото се стремим да споделим гроба с тях, ние ще имаме висшата чест на отмъстим за тях или да ги последваме“.
Нашите пенсионирани другари са бойци, заслужили уважение. Това са например старите войници, чиято цел вие стъпкахте в последните седмици (очевидно става дума за подписалите първото писмо, предимно офицери от запаса – бел. авт.). Именно тези хиляди слуги на Франция, подписали обръщението към здравия разум, войниците, които са дали най-добрите си години, за да защитават свободата ни, за да изпълняват вашите заповеди, да водят вашите войни или да осъществяват вашите бюджетни ограничения, с които се опетнихте (това явно е намек за съкращаването на финансирането на армията в началото на мандата на Макрон), докато народът на Франция ги подкрепя.
Към тези хора, които се сражават срещу всички врагове на Франция, вие се отнасяте като към метежници, макар и единствената им вина е, че те обичат своята родина и оплакват видимото ѝ падение.
В тези условия именно ние, наскоро влезлите във военната кариера, трябва да излезем на арената, за да имаме просто честта да кажем истината.
Ние сме от тези, които вестниците наричат „породени от огъня“. Това е нашата единствена титла. И ако не можем да се изкажем с открити лица, то не можем и да мълчим.
Афганистан, Мали, ЦАР – там някои от нас изпитаха вражеския огън. Някои оставиха там свои другари. Те дадоха своя живот, за да унищожат ислямизма, пред който отстъпвате на нашата земя.
Почти всички ние сме получили опит от патрулни операции, вече във Франция. Със свои очи видяхме изоставените предградия, места с висока престъпност. Ние се сблъскахме с опитите да използват различни религиозни общности, за които Франция не значи нищо – нищо освен сарказъм, презрение и дори ненавист.
Ние сме участвали на традиционните военни паради в Деня на Бастилията на 14 юли. И тази доброжелателна и разноцветна тълпа хора ни приветства, защото сме част от този народ. В течение на месеци ни забраняваха да се придвижваме в униформа, правейки от нас потенциални жертви на земята, която ние можем да защитим.
Да, нашите пенсионирани колеги са прави в съдържанието на своя текст, в цялата му пълнота. Виждаме насилието по нашите улици и села. Виждаме как разделението се разпространява в общественото пространство, в обществените дебати. Виждаме как ненавистта към Франция и нейната история става норма.
Ще спорите, че това може да не е работа на военните. Напротив: понеже ние сме аполитични в своята оценка на ситуацията, ви даваме професионално наблюдение. Защото ние сме виждали такова падение в много страни, преживяващи криза. Това предшества краха. Това предшества хаоса и насилието, въпреки това което говорите насам-натам. Тези хаос и насилие ще са резултат не от военно, а от гражданско въстание.
Трябва да си страхлив, за да се занимаваш с формата на обръщение на нашите пенсионирани колеги, вместо да признаеш очевидността на същността на техните изводи. Трябва да си лъжец, позовавайки се на неправилно изтълкувания дълг към сдържаност на военните, да накараш френските граждани на замълчат. Трябва да си доста извратен, за да подбуждаш старшите военни да се разобличават сами себе си, преди гневно да ги накажеш, веднъж след като напишат нещо различно от бойна история.
Страх, лъжа, извращение – това не е нашият възглед върху йерархията. Напротив – армията е предимно място, където говорим истината, защото залагаме собствения си живот. Именно към това доверие към армейската институция и призоваваме.
Да, ако се разрази гражданска война, армията ще подкрепя реда на своята собствена земя, защото ще я помолят. Това е определението на гражданската война. Никой не може да желае такава ужасна ситуация, не го желаят и нашите високостоящи, не го желаем и ние, но да, във Франция назрява гражданска война и вие прекрасно разбирате това.
Тревожният вик на нашите висшестоящи се завръща като по отдалечено ехо. Нашите висшестоящи бяха бойците от съпротивата от 1940 година, към които често такива хора като вас се отнасят като към метежници и които продължават борбата, докато други, обхванати от страх, вече залагат да се отстъпи на злото, за да се ограничи вредата. Това са пехотинците от 1914 година, които загиват за няколко метра земя, докато вие сега, без да реагирате, оставяте цели райони от нашата страна на правото на силния. Всички те са мъртви, знатни и безименни, паднали на фронта или след служба цял живот.
Нима тези с по-висок чин, тези, които правят нашата страна такава, каквато е, които формират нейната територия, защитават културата ѝ, дават или получават заповеди на нейния език, са се борили да ви позволят Франция да стане несъстоятелна държава, която заменя своето все по-очевидно царственото си безсилие с жестока тирания срещу тези нейни слуги, които искат да предотвратят това?
Вземете мерки, Дами и Господа. Този път става дума не за емоции по команда, готови формули или осветяване в медиите. Става дума не за разширяване на вашите пълномощия или за получаването на нови. Става дума за оцеляването на нашата страна, на вашата страна.
Изданието съобщи, че през първите няколко часа след публикуването на второто писмо, то е било прочетено милион пъти. Обръщам внимание, че за текст, а не за клип и то за неанглоезичен текст, това е зашеметяващ мащаб.
Из реакциите на гражданските политици на обръщението.
„Става дума за оцеляване на нашата страна, вашата страна. 2000 активни военни са подписали новото обръщение, пълно с мъжество! Военни, имате нашата поддържка. Вие обичате вечна Франция пред лицето на временните Макроновци, които скоро ще изчезнат.“
Флориан Филипо, лидер на организация "Патриоти на Франция"
