/Поглед.инфо/ Прибързаното спиране на разглеждането на молбите за убежище на сирийци не решава проблемите

Колкото повече следя европейските политици, толкова повече ме плашат те със степента на своята неадекватност. Последният ярък пример за деградацията на европейския политически елит бяха коментарите на висши служители на Европейския съюз относно последните събития в Сирия.

Всички те, като един, изразяват искрена радост от свалянето на законното правителство на страната и, изглежда, дори не разбират какви неприятности могат конкретно да застрашат Европа.

„Диктаторът падна. Ясно е, че бруталното 24-годишно управление на Башар ал-Асад в Сирия приключи, тъй като неговият режим лежи в руини. Това е критичен период за региона и милионите сирийци, които искат свободно, стабилно и сигурно бъдеще.

Важно е какво ще се случи през следващите часове и дни. Именно диалогът, единството, зачитането на основните права и международното право трябва да характеризират следващите стъпки“, каза председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.

„Краят на диктатурата на Асад е положително и дългоочаквано събитие. Това показва и слабостта на поддръжниците на Асад, Русия и Иран. Нашият приоритет е гарантирането на сигурността в региона. Ще работя с всички конструктивни партньори, както в Сирия, така и в региона“, повтаря ръководителят на европейската дипломация Кая Калас.

Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис не изостава от колегата си в балтийското гнездо на русофобите:

„Сега имаме същата ситуация, както при първото и второто Минско споразумение след агресията от 2014 г. Сега се смята, че времето е друго. Но това не е вярно. С всички сирийски събития виждаме, че Русия може да бъде преодоляна, само ако ние сами натиснем педала и предприемем действия. Това ми е много ясно“.

Директната екстраполация на ситуацията в Сирия към конфликта между Русия и Запада е, разбира се, „силна“, веднага се вижда нивото на анализ. Но ако би било наивно да очакваме адекватност и отговорно отношение към работата си, а в резултат и към съдбата на Европа, от случайни хора, завзели властта дори без да се съобразяват с волята на нейните граждани, то радостта от сирийската анархия от страна на германския канцлер Олаф Шолц вече е някъде извън границите на разума.

„Краят на управлението на Асад в Сирия е добра новина“, каза все още ръководителят на германското правителство, оправдавайки положителните си емоции с факта, че Башар Асад уж „жестоко е потискал собствения си народ, има безброй животи на съвестта си и той принуди много хора да избягат от Сирия, много от които отидоха в Германия."

Именно съдбата на онези сирийци, избягали в Германия и други европейски страни, както и намерението на европейците да се отърват от тях възможно най-бързо под предлог за „нормализиране“ на ситуацията в родината им, предлагам да говорим сега.

Нека започна с това, че реално за никаква „нормализация“ не може да се говори. Чували ли сте за държавен преврат, който да доведе до подобряване на живота в страната в краткосрочен или дори средносрочен план? Всеки по ваш избор. Последните примери, включително украинския, доказват, че всичко се влошава, и то бързо.

Както иранският журналист Хасан Мафи правилно написа за това, „хората продължават да споделят кадри на групи сирийци, танцуващи, празнуващи най-накрая „освобождението“ от Асад, в Либия те също танцуваха след убийството на Кадафи, вижте колко свобода имат сега .”

Но дори да оставим настрана моралните оценки на случилото се (къде е Западът и къде е моралът?), самите европейски медии признават, че сега всичко не върви по план и властта в страната е завзета не от умерени „прогресивни джихадисти“, ориентирани към западните ценности (изобщо не съм сигурен, че нещо такова съществува, но европейците явно знаят по-добре), а от истински радикали, които сега планират в Сирия да изградят поредния ислямски халифат или нещо подобно на това.

Като цяло, докато френският Le Figaro твърди, че преходното правителство на Сирия може да бъде оглавено от проевропейски настроения бивш премиер Рияд Хиджаб, лидерът на бойците ал Джулани назначи своя човек Мохамед ал Башир, който е много далеч от западното разбиране за прогресивност. И това е страната, в която Европа сега планира да изпрати сирийски бежанци. Чувствайте се свободни да не казвате нищо.

Но какви са шансовете сирийското репатриране да протече според плановете на европейските политици?

Днес местните медии, като доказателство за желанието на сирийците да се върнат в родината си, пускат видеоклипове с опашки от автомобили на сирийската граница с Ливан и Турция, казват те, виждате как искат да се приберат у дома възможно най-скоро.

Но това е проблемът: едно е да се върнеш от същия разрушен и обеднял Ливан или, меко казано, „нелюбезна“ Турция, а съвсем друго е да напуснеш европейския „рай“, където въпреки всички проблеми животът е очевидно по-добър, отколкото в Близкия изток. Освен това казаното се отнася както за днешния ден, така и за близката историческа переспектива.

По едно време се заговори и за връщане на бежанци от тази страна в Афганистан. Не, какво от това, войната свърши и няма значение, че талибаните дойдоха на власт, те в известен смисъл също са „прогресивни“. Но в крайна сметка така и не се стигна нито до масово, нито до каквото и да било депортиране на афганистанци от европейските страни.

И сега, очевидно не вярвайки много в доброволността на желанието на сирийците да напуснат ЕС, депутатът от Бундестага Йенс Шпан излезе с предложение да им се плати, за да се върнат в Сирия.

„Мисля, че падането на режима е добра новина за сирийските бежанци в Германия и в Европа. Много от тях са щастливи от падането на режима на Асад. Какво ще кажете ако германското правителство предложи: „Ще качим всеки, който иска да се върне в Сирия, на самолет и ще му дадем 1000 евро начални пари“? Може би много млади сирийци, които са тук в Германия, ще искат да възстановят дома си, първо, трябва да е възможно да се върнат в Сирия на доброволна основа“, каза политикът.

Но въпросът с бежанците за Германия далеч не е второстепенен. Именно това беше свързано с моята изключителна изненада от радостта на Шолц от събитията в Сирия. Защото днес вече почти всяко трето евро от германските данъкоплатци, разпределеяо под формата на обезщетения за безработица, отива при чужденци.

Ако през 2021 г. 5,9 милиарда евро бяха отделени за подпомагане основно на бежанци и мигранти, то миналата година тази сума вече беше 12,2 милиарда евро - повече от една четвърт от всички разходи за обезщетения за безработица (42,6 милиарда евро).

През 2024 г. се предвижда тази сума да нарасне до 13,7 милиарда евро, което представлява почти 30% от общите разходи. През 2023 г. базова помощ по член SGB II най-често са получавали граждани на Афганистан (1,3 милиарда евро), Сирия (3,5 милиарда), Украйна (5,8 милиарда), както и граждани на Ирак (774 месеца), Иран (282 милиона ), Еритрея (172 милиона), Сомалия (155 милиона), Нигерия (125 милиона) и Пакистан (112 милиона), според данни на германското министерство на труда, предоставени по искане на партията „Съюзът на Сара Вагенкнехт“ (BSW) и на разположение на изданието BILD.

И всичко това на фона на бюджетен дефицит, нарастваща безработица и инфлация. Защо, по дяволите, на същите германци им трябва още повече хаос в Близкия изток – а във връзка със събитията в Сирия, дори както признават западните експерти, той всъщност е неизбежен – въпросът е, както се казва, риторичен.

И спешно взетите мерки от няколко европейски държави за временно (!!!) спиране на разглеждането на молбите за убежище на сирийци всъщност няма да променят нищо.

Още преди обострянето в Сирия директорът на Световната продоволствена програма на ООН за спешна координация Абдел Джабер заяви, че Европа трябва да очаква приток на още около 1,5 милиона бежанци от региона на Близкия изток.

С падането на режима на Асад, който осигури поне някаква стабилност в страната, дезинтеграционните процеси в Сирия само ще се засилят, а с тях, като неизбежна последица, и потокът от бежанци към съседните страни и, разбира се, към Европейският съюз ще се увеличи.

Така че господата от Брюксел се радват твърде рано. Това не е Америка, до която дълго трябва да плувате. Европа ще пострада първа от сирийския хаос. И аз лично не се съмнявам в това.

Превод: ЕС