/Поглед.инфо/ Новините от Италия все повече и повече развалят настроението на феновете на европейското единство. Ако в края на юли много експерти реагираха скептично с появата на движението “Италекзит” на Апенинския полуостров, то след появата на новите резултати от проучвания на общественото мнение, на онези, които се смееха на основателите на партията, вече не им е до шеги. В началото на 2020 година от италианската движение “Пет Звезди” беше изгонен един от влиятелните му представители, сенаторът Джанлуиджи Парагоне. След като се представиха като евроскептици и защитници на народа, "Петте звезди" влязоха в коалиция с неолибералната Демократическа партия, Парагоне осъди членовете на партията за опортюнизъм.

Преди да влезе в политиката, той беше успешен медиен мениджър и популярен телевизионен водещ, но шумна раздяла с “рейтинговата” партия можеше да го изтласка сред маргиналите. Парагоне обаче прояви смелост - той започна да популяризира идеята за излизане на Италия от Европейския съюз. И това е на фона на преговорите за предоставяне на впечатляваща (съдейки по обещанията на Брюксел) финансова помощ от Европейския съюз на страните, които са особено засегнати от коронавируса. На извънредната среща на високо равнище на ЕС на 17 и 21 юли бе обявено, че Съюзът се е съгласил да отпусне 750 милиарда евро за субсидии и заеми на страни, засегнати от КОВИД-19. И изглежда, че 28% от тази сума трябва да отиде в Италия.

Сенатор Парагоне обаче не се смути. На 23 юли 2020 г. той официално основа движението No Europa per l'Italia - Italexit con Paragone, или “Италекзит” за кратко. В същия ден стана известно, че Европейският парламент отхвърли проекта за седемгодишен бюджет на ЕС, който включва разпределението на гореспоменатите 750 милиарда евро. В момента Италия не остава с нищо.

Споразуменията за субсидии за жертвите на коронавируса първоначално бяха резултат от компромис. Групата западноевропейски държави, водена от Холандия, торпилира това „представление на безпрецедентна щедрост“ по всякакъв възможен начин, като поставиха редица условия: от въвеждането на мерки за строги икономии за получателите до осигуряване на гаранции за гарантиране на „върховенство на закона“ (тази неясна формулировка е използвана за лобиране на интересите на ЛГБТ общността и мигрантите ).

В крайна сметка по предложение на германския канцлер Ангела Меркел беше постигнат компромис. Проектът беше подкрепен при намаляване на обема на безвъзмездни грантове и съкращения в някои бюджетни програми. Европейският парламент обаче блокира проекта, като се позова на недопустимостта на намаляване на финансирането за някои програми. Сега преговорите за бюджета ще трябва да започнат отначало. Гласуването е насрочено за есента и не е ясно с какво ще се съгласят европейските политици. Напълно възможно е възмущението на членовете на ЕП относно намаляването на разходите за околната среда да е само повод да принудят страните от Източна Европа (Унгария и Полша, например) да направят нещо друго. Например, да поддържат „цивилизован“ възглед за пропагандата на сексуалната извратеност и експериментите с промяната на пола, които обезобразяват човешката природа.

Целият този политически фон създава добри условия за стартирането на проекта на Парагоне. Открито бе, че в италианското общество има формирано сериозно искане за напускане на Европейския съюз.

Снимка на Джанлуиджи Парагон:  https://www.express.co.uk

И ако въпросът за разпределението на грантовете не бъде решен до есента или ако Брюксел принуди Рим да се съгласи заради пари за унизителни за нацията условия, броят на поддръжниците на “Италекзит” ще нарасне невероятно. В крайна сметка, дори по-рано около 70% от италианците разказаха на социолозите за липсата на доверие в ЕС и около 50% за готовността си да напуснат Европейския съюз.

Италианците имат много причини за недоволство. Според най-оптимистичните прогнози БВП на Италия ще намалее с най-малко 11,2% през тази година. Италианците не са доволни от нарастването на притока на нелегални мигранти, което вече доведе до скок на престъпността.

Процедурата за оттегляне на Италия от международни организации е сложна и тромава. Това изисква събирането на поне 500 000 подписа и провеждането на изслушвания във Върховния съд, но ако има политическа воля, всичко това няма да е проблем. Преди няколко години излизането на Великобритания от ЕС също изглеждаше фантастично, но Брекзит се състоя.

Според европейските експерти, ако Италия също започне процедура за излизане от ЕС, това ще сложи край на съществуването на Европейския съюз.

Следващ след Рим в рисковата зона е Мадрид. Испания трябваше да получи 140 милиарда евро помощ от Европейския съюз. Сега тези грантове и заеми са под въпрос. И положението в испанската икономика е пагубно. Според съобщения на европейските медии в годишно изражение спадът в БВП на Испания ще надхвърли 22%. А испанските власти нямат кредит на доверие. От няколко години страната страда от политическа криза, свързана с потискането на движенията в подкрепа на независимостта на определени региони и невъзможността за създаване на жизнеспособна парламентарна коалиция с мнозинство.

Испания. Снимка: "VKontakte", "Това е Европа"

Европейският съюз никога не е бил толкова близо до срив, колкото сега. Коронавирусът, видите ли, способства това.

Превод: В. Сергеев