/Поглед.инфо/ Рустам Любаев, директор на Службата за охрана на държавната граница (СОДГ) на Литва, всяка сутрин плаши жителите с евентуален пробив на кордона „от тълпи нелегални мигранти, които се използват като таран за дестабилизиране на ЕС. Президентът Гитанас Науседа налива масло в огъня: „Има все по-малко хибридна и все повече и повече военна атака“. И не разбира защо Брюксел отказва пари за изграждането на ограда („изграждане на инженерни заграждения“) по източните граници на Европейския съюз.

Литовски дипломати, депутати, министри, политолози и журналисти пеят в хор. Предположенията в устата им се трупат върху предположения. Правят се заключения, които водят до още “по-дълбоки” изводи. Хорът по всякакъв начин оправдава необходимостта от обявеното от Вилнюс на 10 ноември извънредно положение по цялата гранична линия и на 10 километра навътре от условната ивица, разделяща „стабилна Литва от непредсказуем Беларус“.

Междувременно обстановката на кордона е спокойна. Няма такова струпване на бежанци като в района на международния граничен пункт "Брузги - Кузница" и не се очаква. От извънредното положение страдат само жителите на граничната зона на Литва. Всеки от тях е длъжен да носи специално удостоверение, издадено от СОДГ. За посещение на района се изисква специално разрешение. В района периодично се изключват мобилните комуникации. Смята се, че мигрантите и свързаните с тях жители на европейски държави координират действията, определят ориентири за движение на тъмно и места за срещи.

Литовската полиция задържа няколко шофьори, които са пресрещнали малки групи нелегални имигранти, за да ги транспортират на запад, но за разочарование на служителите на МВР и МВнР, нито белоруси, нито руснаци не се намират сред замесените в този бизнес: все граждани на Германия, Грузия, Латвия, Украйна, Литва.

В името на оскъдния улов, няма нужда да се хвърля такава фина мрежа като извънредно положение, но в Литва извънредното положение се превърна в аксесоар на кризата. "Руският шпионин" Алгирдас Палецкис смята въвеждането на извънредно положение за пропаганден жест, демонстриращ солидарността на литовците с възгледите на официална Варшава.

Полските власти отдавна се карат с Брюксел. Вилнюс не се нуждае от напрежението между Варшава и столицата на ЕС, но всички европейски интереси на Вилнюс са обвързани с Полша. Съответно, колкото по-силно е напрежението в Полша, толкова по-зле е Литва.

Литовците разбират, че няколко хиляди мигранти, желаещи да стигнат от Беларус до Германия, не представляват сериозна заплаха за Литва. Психозата обаче трябва да се подхранва. Следователно, в унисон с поляка Анджей Дуда, Литва обвинява Минск в "държавен тероризъм". Когато полският премиер Моравецки изпадна в истерия, уверявайки, че кризата не е миграционна, а политическа, в Литва ръководителят на чуждестранното правителство беше безусловно подкрепен.

Президентът на Литва в известен смисъл е новатор. Той беше първият сред лидерите на страните-членки на ЕС, който говори за участието на руския президент в миграционната атака срещу западната общност. В момента всички литовски плямпала са съгласни - Лукашенко не би си помислил да изнудва страните от ЕС, този план е подсказан от Путин.

Разпространяващите се брътвежи засилват ориентацията на Вилнюс към Полша. Наскоро почти 1/3 от депутатите на литовския Сейм подготвиха проекторезолюция „За солидарността с Полската република“ (относно реформата на съдебната система, която предизвика конфликта между Варшава и Брюксел). Документът призовава ЕС да отмени решенията, взети за Полша. Литовският парламент отбелязва: „Заедно с поляците Литва днес защитава източните граници на Европейския съюз и НАТО от атаки, организирани от Минск и Москва“.

Припомняме, че основната причина за конфликта между Варшава и Брюксел беше дейността на създадената през 2017 г. дисциплинарна палата на Върховния съд на Полша. ЕС поиска да бъде премахната като заплаха за независимостта и сигурността на съдиите. Варшава се съгласи да спре работата на камарата, но Брюксел смята, че членката на ЕС не изпълнява напълно задълженията си. В отговор Конституционният трибунал на Полша издаде присъда за превес на националното законодателство над европейското. За това Европейската комисия задължи поляците да плащат по един милион евро всеки ден, докато спрат работата на дисциплинарната комисия. Варшава даде да се разбере, че ще игнорират това решение.

Вилнюс смята, че опитите на бежанците да пробият към Полша и по-нататък към Германия са отлична причина за помирение между Варшава и Брюксел. Варшава извайва образа на втори Кадафи от Александър Лукашенко, като същевременно въвлича Русия в конфликта. Нека отбележим няколко важни точки.

Първо. Варшава нарушава изискванията на Женевската конвенция, като не пуска хора, които искат да отидат там. Представители на международни организации, журналисти, правозащитници, депутати от местния Сейм и делегати на Европейската комисия не могат да влизат в полската гранична зона. Влизането е забранено за всички.

Второ. Трудно е да се отрече , че Европейският съюз е поканил бежанците. Има обаче „добри” бежанци, които влизат в Европа през Италия и Испания. Около хиляда бежанци пристигат от Франция във Великобритания всеки ден и не се чуват разговори за хибридни атаки. А през Беларус минават „лоши“ бежанци. Двуличността е очевидна, но не и в Европа.

Трето. Тук-там се чуват призиви за активиране на членове 4 и 5 от Договора за Северноатлантическия алианс, за да се доведе ситуацията до ръба на войната.

Четвърто. Нека Полша прави каквото си иска с бежанците, Литва ще помогне. Варшава направи максимални залози – родината и цяла Европа са в опасност! Полша дърпа танкове към границата, цяла мотострелкова дивизия.

Президентът Александър Лукашенко, обвиняван от европейските столици във всички смъртни грехове, коментира ситуацията по следния начин: „Полша вдига шум, използвайки удобно извинение, за да отклони вниманието от скандалите с Европейския съюз, от наложените глоби, от вътрешни протести срещу сегашното ръководство“.

Във Варшава и Вилнюс обаче белоруският президент не се чува. Там са готови да пожертват живота на кюрди, араби и други бежанци. Варшава и Вилнюс имат опит: той е натрупан в средата на ХХ век с „окончателното решение“ на еврейския въпрос.

Превод: В. Сергеев