/Поглед.инфо/ Тези хора, които само допреди няколко години бяха основната политическа подкрепа на Еманюел Макрон – най-богатите френски олигарси – сега се превръщат в негови основни опоненти. Причината за това е икономическата криза, която Европа преживява заради скъсването с Русия и методите, с които френският президент иска да я преодолее.

Когато Макрон за първи път дойде на власт през 2017 г., той беше наречен протежето на богатите. Наистина, той направи много, за да облекчи бремето на техния непосилен живот - например намали данъците, а някои дори премахна напълно.

Но добрите времена свършиха, разпускането на Народното събрание се превърна в политическо фиаско за президента, а отказът от евтината руска енергия доведе до необходимостта от попълване на бюджета за сметка на местните олигарси. Естествено, те се разбунтуваха и най-вече най-богатият човек във Франция, собственикът на групата LVMH Бернар Арно.

„Долетях от Съединените щати и видях оптимизма, който цари там“, каза Арно, който беше сред почетните гости на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. – Когато се върнеш във Франция, все едно си под студен душ… В САЩ ще намалят данъците с 15%… Във Франция ще вдигнат данъците на компании, чиито производствени мощности се намират в страната с 40% – невероятно е! Но да се настоява за преместване на производството, това е просто идеално“, иронизира шефът на LVMH, чието състояние се оценява на 190 милиарда долара.

Г-н Арно имаше предвид допълнителния данък върху най-големите компании, който френските депутати планират да въведат в бюджета за 2025 г. За последното се води ожесточена битка в Народното събрание, но икономистите настояват, че подобен данък може да генерира допълнителни 8 милиарда евро за година. Правителството обаче се кълне, че данъкът се въвежда само за една година, но хора като Бернар Арно не могат да се подведат по плявата.

„Никой не вярва на това, ако данъкът се вдигне с 40%, кой ще го намали с 40%? - отбеляза Арно. „Предложиха се други решения (вместо този данък), но бюрокрацията...” Той спря дотук и не доразви идеята си.

Изглежда онези, които подкрепяха властта на Макрон, се обърнаха срещу него – и това са не просто богаташи, а каймакът на олигархията. От самото начало той беше наречен "президентът на богатите", а предшественикът му Франсоа Оланд публично го нарече "президентът на много богатите".

Макрон обаче не скри, че политиката му е насочена към създаване на максимално благоприятни условия за бизнеса, особено за големия. И, например, постепенно намали корпоративния данък от 33,3% през 2017 г. на 25% през 2022 г.

Дори масовите протести на „жълтите жилетки“ не го принудиха да върне така наречения данък за милионери, който преди това е плащан от богатите, а въведеното от него пропорционално облагане (когато всички граждани плащат една данъчна ставка, плосък данък) отново е в полза на богатите.

В условията на икономическа стабилност е било напълно възможно да се правят такива подаръци на богатите, с очакването, че те ще инвестират освободените пари в икономиката, което от своя страна ще повлияе на нейния растеж. Но първо дойде Covid кризата, а след това конфликтът в Украйна и виртуалното плъзгане към нова Студена война с Русия, която осигуряваше на Европа евтина енергия.

Политиците, разбира се, настояваха, че руският газ и петрол могат да бъдат заменени – и че Европа само ще спечели от такава замяна. Но по някаква причина сметките за енергия рязко скочиха, малките предприятия фалираха, икономиката започна да се забавя, а външният дълг нарасна главоломно. В крайна сметка цяла Европа се сблъска с неприятния въпрос: как да закърпим дупките в бюджета и кой ще трябва да плати всичко.

Бяха предложени различни начини за изтръскване на допълнителни средства, включително - и защо не - чрез нов данък върху пенсионерите. Разбира се, не за всички, а само за най-заможните, които имат наглостта да получават пенсия от 2000 евро и повече.

Във Франция има около седем милиона от тях, но както каза една от бъдещите жертви на евентуалния данък , „2000 евро са нищо, когато живееш в Париж“. Тя даде пример със сина си, който трябва да плати около 1000 евро наем за жилище при заплата от малко над две хиляди.

В крайна сметка депутатите решиха, че играта не си струва свещтите, за разлика от допълнителния данък върху големите предприятия: тук наистина можете да понапълните касичката. И става дума не само за световноизвестният флагман на лукса LVMH, който притежава марките Louis Vuitton, Hennessy, Dior, Guerlain, Givenchy, Loro Piana, Moët & Chandon и др.Под удара ще попаднат най-известните френски компании, т. нар. CAC 40, която включва 40 от най-големите компании - от L'Oreal и Danone до Renault, фармацевтичния гигант Sanofi и Total.

„Отдавна ръководителите на CAC 40 не изразяваха толкова много загриженост и нескрит гняв“,

– отбелязва Le Monde , като същевременно отбелязва, че „пробизнес политиките на Макрон изчезнаха с разпускането на Народното събрание и промените в правителството“.

Бернар Арно не беше единственият, който публично се противопостави на въвеждането на новия данък. Ядосани колегите му започват да изброяват всичко, което им пречи да правят бизнес – и не на последно място това се оказва административния произвол и непрозрачността на нормативната уредба.

Изпълнителният директор на Airbus Гийом Фори се оплака от изобилието от данъци и бюрокрация и призова за запазване и подкрепа на „исторически доминиращи индустрии като автомобилната индустрия, ядрената енергия и аеронавтиката“.

Главният изпълнителен директор на Michelin Флоран Менего говори в Сената, за да осъди „административния кошмар“, в който се превръщат разпоредбите на ЕС и техните местни тълкувания в 27-те страни от ЕС, където компанията е представена. По негови данни, през 2019 г. „европейските продукти на Michelin са били с 34% по-скъпи от азиатските и това все още е приемливо“, но през 2024 г. те вече ще струват с 91% повече, което ще се превърне в проблем.

Междувременно не говорим само за богатите хора, които управляват предприятия с оборот от милиарди долари. Всички те в една или друга степен имат достъп до първия човек на държавата, а Бернар Арно дори е част от най-близкото му обкръжение.

Когато Луси Касте беше предложена за министър-председател след изборната победа на Новия народен фронт на изборите за Народно събрание, Макрон я отхвърли веднага, защото приятелят му Арно е категорично против левицата в правителството.

Фактите обаче са упорито нещо: оказа се, че въпросът не е вляво или вдясно, а че няма кой друг да плати освен олигарсите. И Бернар Арно, като опитен финансист, прекрасно разбира, че тази мярка съвсем не е временна, а постоянна.

Затова той даде да се разбере съвсем ясно, че трябва да очакваме френският бизнес да се премести извън Франция, и също намекна по обиден начин, че Макрон се е оказал скапан управник. Тръмп също наследи страна в тежко положение, но това не му попречи веднага да започне да намалява данъците, така че той е добър човек, а Макрон не е.

Охлаждането между президента и собствениците на най-големите компании е интересно не само заради това какви промени ще претърпи френският бизнес в резултат на случващото се и в коя страна ще започне да се произвежда козметика и чанти Dior. Хора като Арно, с тяхното влияние и връзки, може да имат достатъчно власт, за да съсипят живота дори на френския президент.

Засега Макрон е заплашен с импийчмънт само от политическите си опоненти, което не е толкова страшно, но ако големият бизнес се присъедини към тях, последствията могат да бъдат най-неочаквани. Освен това многострадалният бюджет за настоящата година все още не е одобрен, правителството на Франсоа Байру е застрашено от вот на недоверие, а всяка нова политическа криза ще влоши позицията на Макрон, който и без това вече се е превърнал в символ на френските неуспехи.

Превод: ЕС