/Поглед.инфо/ Технологиите от т.нар. шести режим едва ли ще отделят по-малко количество въглерод, отколкото беше преди

Ръководството на най-мощната политическа сила в Европейския парламент, Европейската народна партия (ЕНП), е решено да избегне налагането на многомилиардни евро глоби за емисии на CO2 (въглероден диоксид) на затруднения автомобилен сектор в ЕС. Претекст: ако бъдат въведени от 2025 г., допълнителните разходи ще възлязат на над 15 милиарда евро, които не всеки ще могат да понесат.

Също така партията на Урсула фон дер Лайен, доминирана от германските християндемократи, поиска от Европейската комисия да преразгледа и отложи забраната за автомобили с двигатели с вътрешно горене (ICE) от 2035 г. за по-късна дата. Представители на водещата партия в Европа казват, че всяко забавяне на вземането на това решение би било "стратегическа грешка".

За първи път идеята за пълно изоставяне на двигателите с вътрешно горене до 2035 г. (под предлог за насърчаване на т.нар. зелен дневен ред) получи подкрепа през октомври 2022 г., когато ЕС и Европейският парламент се споразумяха по този план.

Основната цел е до тази дата да се постигне 100% намаление на автомобилните емисии на CO2. Въпреки това още през март 2023 г. Германия временно блокира одобрението на забраната, търсейки изключения за автомобили, използващи синтетични горива (е-горива).

През октомври 2024 г. Европейският съюз започна разследване на субсидиите, предоставени на производители на електрически превозни средства от Китай и въведе мита върху техния внос. Тези мерки демонстрираха директен фокус върху защитата на европейския пазар от по-достъпните китайски модели.

В момента водещата политическа партия в ЕС демонстрира готовността си да захвърли в „кръглата папка“ /т.е.кошчето/ дори „свещената крава” на т.нар. зелена икономика под формата на забрана на емисиите на CO2!

Но съвсем наскоро европейците се опитаха да ги намалят в буквалния смисъл, забранявайки на десетки хиляди крави и овце и на техните фермери да пърдят и дишат. Сега дори не се смущават от емисиите на стотици милиони автомобили с двигатели с вътрешно горене.

Съответните инициативи отново са продиктувани от опасения за конкурентоспособността на европейската автомобилна индустрия на фона на ръста на китайските електрически превозни средства, които често са по-евтини от европейските си колеги. Заплахите за Европейския съюз от Китай, свързани със зеления дневен ред, не свършват дотук. Днес Китай е основният световен лобист за зелената икономика.

Миналата година пазарният дял на Китай в световната търговия надхвърля 28% за електрически превозни средства и 11% за акумулаторните батерии. Китай също представлява повече от 88% от глобалните продажби на слънчеви панели. Днес стратегията на Пекин в тази област е да направи всичко възможно, за да гарантира, че Европа и светът преминават към зелени технологии възможно най-бързо, тъй като това осигурява растеж на икономическата мощ на Китай.

Ето защо консервативните политици в Европа и Съединените щати започват все повече да говорят, че всъщност зелените движения в техните страни са тайно финансирани именно от Комунистическата партия на Китайската народна република.

Формално това се улеснява от факта, че в миналото на Запад (например през 70-те години на миналия век в Германия и скандинавските страни) много зелени лидери са присъствали активно в левите маоистки движения. Следователно днешните десни в ЕС дори няма нужда отделно да измислят причина, за да представят опонентите си като петата колона на Китай.

Защо доскоро в развитите страни на Европа не говореха за това, а напротив, по всякакъв начин подкрепяха глупостите за зелена екология, 100% намаляване на емисиите на CO2 и т.н.? Факт е, че преди англосаксонците да превърнат Украйна в бойно поле срещу континентална Европа и нейната икономика, развитите страни от ЕС вярваха (и не без основание), че разполагат с мощен инструмент за налагане на волята си на Китай и други страни, включително даже за простото право на достъп до най-големия и богат европейски пазар.

Те също вярваха, че могат лесно да компенсират високата цена на зелената енергия, която действа като механизъм за предотвратяване на изнудването на енергийните доставчици. В допълнение, новите високи технологии (включително зелени), ако са успешно внедрени, винаги са по-ефективни и следователно самият факт на преход към тях на фона на забавяне на развитието на конкурентите поради изтеглянето на част от ресурса за развитие от тях чрез „въглеродния данък“ трябваше да осигурят на развитите страни в Европа „изпреварващ темп на развитие“.

Реалността се оказа малко по-различна. Доста бързо стана ясно, че технологиите на т.нар. шести режим /генерация/ - биогенетика, фина химия, молекулярна биология, роботика, интегрирани високоскоростни транспортни системи и т.н. - в циклите "производство / изхвърляне" едва ли ще отделят по-малки обеми въглерод от преди.

А тормозът на европейските комисари над фермерите и особено над шофьорите, чиито крави и коли отделят „твърде много въглероден диоксид“, играе в ръцете на китайските конкуренти на европейските производители. И сега Пекин, благодарение на „окитайчването“ на развитието на зелена икономика, може да се окаже в ролята, в която тъкмо Брюксел и Европейският съюз като цяло се виждаха по отношение на него.

Превод: ЕС