/Поглед.инфо/ Експерт от портала Defence News предупреждава: ЕС няма план за взаимна отбрана. Ами ако утре избухне война?

Бившият командващ на тевтонската армия, а сега нов председател на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен продължава да разширява и да задълбочава своята дейност, защото трябва да удовлетворява желанията на различните страни-членки на ЕС. След десетилетия пренебрежение и неизпълняване на обещанията членовете на ЕС започнаха по-активно да влагат в отбраната, а самият ЕС сериозно се засили за средствата в Европейския фонд за отбрана (EDF). Но зад тези тенденции се скриват крещящи пропуски. Основният от тях е отсъствието на съгласувани планове и процедури как да се изпълняват правилата на ЕС за солидарност и взаимна отбрана при криза. Просто казано, кой, кому, кога и как трябва да помага за защитата в ЕС при нападение.

Стратегическата автономия е нова модерна дума, но малцина европейски лидери могат да кажат как именно Европа може да се защити. Ето защо Фон дер Лайен трябва да пусне първия в историята на ЕС документ за колективна отбрана – за да накара институциите и държавите на ЕС да се съсредоточат върху осигуряването на по-оперативна европейска отбрана.

Техническият документ за отбрана на ЕС трябва да съдържа отговори на три основни въпроса.

На първо място, плановете за европейска отбрана за близките 10 години. Най-близки до европейското равнище на амбиции са три цели, съгласувани от Европейския съвет през ноември 2016 година: реагиране на външни конфликти и кризи, засилване на отбранителния потенциал на партньорите и защита на ЕС и на неговите граждани.

Но тези мъгливи цели не поставят ясни приоритети за разходите за отбрана и не отговарят на важни въпроси за европейците, например, дали Европа може да провежда свои собствени операции, както в Сахел и Сирия, едновременно противодействайки на хибридните атаки от страна на някаква враждебна държава? Без цветово различаване на ясни цели за новите отбранително-технологични проекти, парите ще бъдат напразно изразходвани.

На второ място, не е ясен въпросът как европейците ще организират колективната отбрана по време на криза? В момента в ЕС няма специален форум по въпросите на отбраната и сигурността, няма никакъв съвместен орган, обединяващ висшия ешелон на министерствата на националните отбрани и въоръжените сили (европейските министри на отбраната се срещат два пъти годишно в кулоарите на Съвета по външни работи или на заседанията на НАТО).

Европейският Съвет за отбрана и сигурност, създаден в Берлин и одобрен в Париж, създава впечатление, че европейската отбрана се стреми към увеличение на количеството чиновници в Брюксел, а не към увеличението на военния потенциал. Правилото за единното мнение често свежда европейската външна политика и политиката на сигурност до нулата.

Но Фон дер Лайен, в съюз с президента на Франция Еманюел Макрон, напълно може да постави въпроса за отмяна на „правилата на единогласие“ и внедряването на „решенията на квалифицираното мнозинство“ по въпросите на външната политика и сигурност.

Накрая, в документа следва да се обясни какво всъщност значи положението за солидарност и взаимна отбрана на ЕС при криза. На хартия положението за взаимната отбрана, член 42,7 от договора на ЕС, звучи толкова силно, колкото чл. 5 на НАТО. Но последният значи нещо, защото е подкрепен с планове за действие в извънредни ситуации, процедури за съгласуване на решенията и националните възможности за такива сценарии. А ЕС си няма нищо дори на хартия.

Когато Франция за първи път се съгласи на член 42,7 след терористичните нападения в Батаклан през ноември 2015 година, Париж работи на двустранна основа с няколко държави от ЕС. Ако такава голяма държава като Франция може да направи това, то различните там държави никой дори няма да ги слуша. Ако, например, Естония се сблъска с криза на националната сигурност и се позове на чл. 42.7, тя няма да знае откъде да започне и на кого да звъни.

Превод: В.Сергеев