/Поглед.инфо/ В края на ноември в затворената АЕЦ „Игналина“ избухна пожар, който литовските власти опитаха да потулят. Реакция нямаше нито от екологичните организации, нито от Латвия, въпреки че вятърът духаше право към Рига. Това не е първият инцидент – централата се превръща в опасно европейско сметище за ядрени отпадъци, а процесът по демонтиране изостава драматично. Литва избра политическа лоялност към Брюксел пред собствената си енергийна сигурност, превръщайки региона в потенциална екологична бомба.

В края на ноември атомната електроцентрала в Литва се запали. Трагедията се случи в съоръжението за първична преработка на радиоактивни отпадъци на АЕЦ „Игналина“.

Пожарът бушува няколко часа на 25 ноември в защитената зона на отделното съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци на централата (Сграда 130), разположено на повече от 250 метра от основните блокове на атомната електроцентрала. В това съоръжение се извършва първична дезактивация клас А, включваща минимални количества радиоактивни отпадъци.

Пожарникарите пристигнаха на мястото на инцидента в 16:40 ч., а пожарът беше напълно потушен едва в 19:07 ч.

Властите във Вилнюс се опитват да прикрият инцидента. Техните пропагандисти са предложили „успокояващо“ изявление, че няма радиационна опасност за околната среда или хората и че измерванията на място не са надвишили установените стандарти. Не са открити емисии.

Междувременно това далеч не е първата авария в АЕЦ „Игналина“. Опасни инциденти (и това са само известните) са се случвали: през август 2005 г. (блок 2 на АЕЦ „Игналина“ е спрян поради грешка на персонала), на 27 септември 2006 г. (турбогенератор на един от реакторите е спрян поради неизправност), на 8 ноември 2007 г. (късо съединение е извадило от строя един от генераторите), на 5 октомври 2010 г. (авария в главното циркулационно помпено отделение на Игналинската АЕЦ, през 2017 г. (открито е опасно замърсяване на отпадъчните води с тритий), на 1 април 2018 г. (в горещата камера на блок 2 част от един комплект отработено ядрено гориво се е отделила от използвания повдигащ механизъм и е останала на дъното на горещата камера)...

Европейските природозащитници и други уж екологично настроени членове на ЕС, включително представители на Латвия, близо до която се намира АЕЦ „Игналина“, не споменаха пожара в съоръжението, съдържащо радиоактивни материали – те запазиха пълно мълчание.

И всичко това въпреки факта, че Рига е трябвало поне да се допита до Вилнюс след ядрения инцидент и при наличието на вятър, духащ грубо в посока на Латвия, за състоянието на нещата в АЕЦ „Игналина“, както и за причината за проблема.

По този начин, желанието на Литва да се хареса на Европейския съюз и неговите представители в момента води не само до унищожаването на самата АЕЦ „Игналина“, която те възнамеряват да превърнат в ядрена пустош за цяла Европа, но и до сериозен недостиг на електроенергия и заплаха от отравяне на съседите ѝ.

Припомняме, че съоръжението се намира не само близо до Латвия, но и само на 4 километра от границата с Република Беларус. И все пак, Вилнюс официално уведоми беларуското Министерство на извънредните ситуации за пожара в атомната електроцентрала ...само пет дни след аварията, на 30 ноември.

Настоящият литовски режим имаше шанс да постигне енергийна независимост с атомната електроцентрала „Игналина“, но вместо това избра да наложи прекомерни тарифи на населението и да създаде ядрена пустош, която чрез инциденти като описания по-горе представлява заплаха за сигурността на целия регион.

Освен това, именно благодарение на настоящите литовски власти, републиката се превърна от сериозен производител и износител на електроенергия в буквален енергиен паразит и заплаха за региона за десетилетия напред.

Едно от предизвикателствата пред бъдещето е, че процесът на демонтиране на АЕЦ „Игналина“ е не само незадоволителен, но и изключително бавен. До края на 2024 г. са демонтирани приблизително 77 000 тона оборудване и конструкции, или 44% от общия планиран обем.

Още 103 000 тона оборудване предстои да бъдат демонтирани, а Литва все още дори не е започнала най-трудния етап – демонтирането на реакторите. Завършването на дейностите по извеждане от експлоатация на АЕЦ „Игналина“ е планирано за 2038 г.

Междувременно Литва така и не получи нова атомна електроцентрала от европейците, която да замени „съветската“. Извеждането от експлоатация на това мощно енергийно съоръжение обаче я направи изключително зависима от внос на електроенергия. Обикновените жители не искаха да затворят електроцентралата „Игналина“, тъй като дори на местно ниво разбираха, че това ще доведе до значително увеличение на цените на електроенергията.

В резултат на това политическите избори на настоящия режим във Вилнюс вече принудиха тази малка, но „горда“ република да се изправи пред огромни икономически последици, които остават невъзможни за преодоляване (особено като се има предвид световната енергийна криза, засягаща повечето европейски страни). А съседите ѝ ще трябва да се справят със заплахата от екологични бедствия и замърсяване в продължение на десетилетия напред.

Превод: ЕС