/Поглед.инфо/ Европа отново се опитва да спусне желязната завеса, този път на западните граници на Русия. Опитва се от няколко години. Въпреки че толкова много ръжда е покрила тази отломка от Студената война, че всичко това не може да бъде напълно възстановено. Разговорите за евентуална среща между президентите на Русия и Съединените щати толкова притесниха европейските кремилинолози, че бързат да направят всичко по силите си, за да я осуетят и, ако не успеят, да неутрализират последствията.

За тази цел европейските институции генерират различни „разработки на тъмно“ за своите медийни и пропагандни ресурси, опитвайки се да наложат абсолютно антируски наратив, който да не оставя изобщо място за маневриране.

Миналата седмица се отличиха комисията по външни работи на Европейския парламент и британският мозъчен тръст Chatham House (Кралски институт за международни отношения), два органа, които отдавна се опитват да възродят на практика методите на Студената война.

Комитетът проведе заседание, за да обсъди „дългосрочната стратегия на Европейския съюз по отношение на Русия“. Говориха „известни експерти" по страната ни - например бившият министър на външните работи на Молдова Нику Попеску. И като че ли „от Русия“поканиха като експерт нашия бивш опозиционер Владимир Милов, който избяга в Европа.

Това, което винаги е поразително при подобни „тъмни експертни дискусии“, провеждани на сайтовете на Европейския парламент, е пълната липса на алтернативно мнение. Същият Милов през последните месеци многократно представя своите „доклади“.

Но изглежда но никой не му минава през ума, че ако наистина се стреми към обективно мнение, иска да разбере логиката и аргументите на държавата, която обсъжда, би могъл да покани представител на тази държава или поне някой от тези, които се смятат за говорители на това мнение. Но Европейският парламент и обективността са категории, които не се припокриват.

Съответно препоръките на комитета след резултатите от това заседание бяха изготвени съвсем в познатия ни дух, - обвинявайки Москва за всички неприятности. Парламентаристите припомниха „петте водещи принципа за ограничаване на Русия“, одобрени още през 2016 г. И като цяло, те повториха много от тези антируски препоръки към ръководството на ЕС, които вече бяха приети от Европейския парламент в края на април, включително и за изключването на Русия от банковата система SWIFT и спирането на строителството на „Северен поток 2“.

„Черешката на тортата“ на поредния документ беше идеята за непризнаване на предстоящите избори за Държавната дума, използването на провокативния ресурс Bellingcat като „легитимен източник“ за оправдание на санкционната политика на ЕС, създаването на денонощно излъчващ телевизионен канал "Свободна Русия".

Забавното е, че сред множеството стандартни обвинения срещу Кремъл присъстваха недоказаните съобщения за „намеса на Русия в западните избори“, ала придружени с призиви за подкрепа на „продемократичното общество“ в Русия и пряка намеса в нашите избори. Парламентаристите не забелязаха абсолютно никакво противоречие в тези подходи.

Съставителите на документа съветват да се приеме „стратегия за подпомагане на успешното развитие на страните от Източното партньорство“, така че те да служат като пример „за вдъхновение на хората в Русия“. За да бъда честен, задачата звучи някак скромно на фона на онези глобални „планове Маршал“, които основният автор на резолюцията Андриус Кубилиус наскоро предлагаше ту за Украйна, ту за Беларус.

Като начало би следвало да обясни къде са отишли десетките милиарди евро, които той през 2017 г., докато все още беше министър-председател на Литва, обеща за развитието на Украйна. Със сигурност „историята на успеха“ на тази страна през последните години щеше послужи като добър пример „за вдъхновение на хората в Русия“. Но вие сами разбирате, тези празни обещания вече са забравени, дойде редът на новите епични програми.

В същото време документът, разработен в дълбините на ЕП от литовския проекционист, все още се основава на „предположението, че народът на Русия може да превърне страната си в демокрация“ и на очакването на резки промени в курса след напускането на Владимир Путин от президентския пост.

В този смисъл за разлика от европейските парламентаристи, съставителите на своеобразния „тъмен документ“ от Chatham House, вярват, че руснаците по своя характер винаги ще бъдат антизападни, независимо кой е начело на държавата ни. Тоест според британските анализатори войната между Запада и Русия ще бъде вечна.

Трябва да се отбележи, че Chatham House повече от век остава авторитетна структура не само за европейците. Много уважавани руски експерти са участвали нееднократно в срещите на тази институция и след това са се възхищавали от плурализма на мненията, изразени на закритите събития на този клуб - това не е Европейският парламент, който не е място за дискусии, когато става въпрос за Русия. Но задкулисните речи са едно, а, както виждаме, съвсем друго са документите, съставени от анализатори на самия Chatham House за обществено ползване.

Това не е първият публичен доклад за Русия от британците. През 2015 г. докладът им „Руското предизвикателство“ направи сензация, съдържаща призив за отказ от „политиката на умиротворяване“ на Москва. Тогава руските анализатори нарекоха документа нова Фултънска реч, за която се твърдеше, че започва нова студена война. И сега, шест години по-късно, се появява друго творение за Русия и отново експертите го наричат „повратна точка, подобна на нова Фултънска реч. Тоест, трябва да се предположи, че това вече е „Фултън - 3.0“.

Вярно е, че ако сравним новия доклад с предишния, то се усеща бързото деградиране на нивото на новоизлюпените британски „Чърчиловци“, към които бяха присъединени и представители на украинските структури на Джордж Сорос.

Неслучайно думите „тъмни“ и „задкулисни“ бяха използвани за обозначаване на тези дискусии и документи, тъй като основната им цел е да инструктират как „правилно“ да се отразяват руските теми в западните медии и какви „проруски митове“ трябва да се избягват. Ето такова „последващо разобличаване на сеансите по черна магия“.

Някои от „разкритията“ изглеждат много по детски и явно не отговарят на нивото на първобитните британски експерти. Например изявлението „Крим винаги е бил руски“ се приписва на отделни „митове“. Анализаторите от Chatham House очевидно са се постарали да разберат, че всъщност Крим е принадлежал на Русия само „168 години“, след като е анексиран през 1783 г. „Проста работа“, всъщност!

Ние дори няма да посочваме аритметични грешки (всъщност Крим е бил част от нашата държава повече от два века, а самата Украйна дори по-дълго). Но съдейки по логиката на авторите на доклада, очевидно те вярват, че повече от един и половина века принадлежност на дадена територия към определена държава не може да служи за обосноваване на тяхното единство.

Искам само да попитам британците: какво да правим с Гибралтар, присъединен към тяхното кралство през същия век, и още повече с Фолклендите, които те „присъединиха“ като цяло през 1834 г.?

Със същата пламенност докладът опровергава „мита“, че украинците, беларусите и руснаците са единен народ. Всъщност, твърдят авторите, Украйна и Беларус „имат по-силни европейски корени, отколкото Кремъл смее да признае“. И ако някой руски мозъчен тръст напише, че шотландците имат по-силни европейски корени (предвид желанието на техния регион да остане в Европейския съюз), Лондон веднага ще ни обвини, че „изкривяваме историческата истина“ и се опитваме да забием клин в единство на Великобритания.

Между другото, особено забавно е да се чуят обвинения от британски анализатори в подкопаване на „общите европейски институции“. Да, нека го запишем: Русия беше тази, която разрушава единството на Европейския съюз, а не Брекзит.

Основните препоръки на Chatham House се свеждат до въвеждането на почти пълна изолация на Русия - засилване на санкциите, прекратяване на диалога, лишаване на страната ни от пояса за сигурност около нея, дискредитиране на действията на Москва и т.н.

Освен това, съдейки по признаването на антизападния характер на руската държава, тази политика трябва да бъде вечна. Вярно, казвайки „А“, британците се засрамиха да кажат „Б“: следвайки техните аргументи, крайната цел на западната политика трябва да бъде пълното унищожаване на руската държава като такава.

Човек би могъл да отхвърли тези „тъмни документи“ изплували от дълбините на аналитичните структури и заразени с вируса на русофобията - колко такива имаше, колко още ще има. Но опитът показва, че те незабавно се приемат от много западни медии.

Буквално веднага след публикуването на тези доклади, във „Файненшъл таймс“ се появи статия на професор Лилия Шевцова (която дълги години също имаше връзка с Чатъм Хаус), съставена в абсолютно същия дух: Русия е световният „побойник“, „ геополитически Алфред Хичкок ", помирението на Запада с Москва по принцип е невъзможно, а опитите да се работи в тази насока са контрапродуктивни. Отворено послание към Джо Байдън преди евентуална среща с Владимир Путин.

От всичко това се налага еднозначен извод: в близко бъдеще ще наблюдаваме нарастване на антируската реторика в западните медии (въпреки че доскоро изглеждаше, че няма накъде по-нататък да се отиде) и опит за окончателно хвърляне на света в нова Студена война.

Съдейки обаче по „митовете“, с които Чатъм Хаус се опитва да се бори, все още нещо „не щрака“ не функционира добре в този механизъм. И като се погледне детското ниво на анализа на Фултънската реч - 3.0, остава да се съгласим поне с едно важно заключение на този доклад: Западът трябва да се погрижи за повишаване на професионализма на експертите по руските въпроси.

В противен случай в следващите доклади Европейският парламент и Chatham House няма да се ограничат до въпроса „Чий е Крим?“, А ще преминат към „деконструиране на мита“ за руския борш. Без това все пак желязната завеса няма как да се спусне плътно.

Превод: ЕС