/Поглед.инфо/ На 12 януари френският вътрешен министър Жерар Дарманин нареди Дидие Лемер, професор по философия от град Трап (департамент Ивлин), да "бъде поет под строгата защита на полицията". След като Лемер публикува статия в местен вестник, в която се обявява срещу нарастващото влияние на ислямистите във френските училища, той е бомбардиран със заплахи.

„Как можем да преподаваме езици, изкуства, науки и обща култура на деца, които от най-ранна възраст са подложени на феноменален социален натиск от ислямистки идеолози? Трябва ли да продължим да се държим така, сякаш самите ученици не са под този натиск?”, пита Дидие Лемер.

По-рано, в отворено писмо до президента Макрон, Лемер обърна внимание на липсата у правителството на „ясна стратегия за борба с политическия ислямизъм“. И на 22 януари в интервю за холандската телевизия той каза, че „салафитете в Трап набират сила“. След това заплахите срещу него започнаха да стават все по-чести и агресивни. На 8 февруари Лемер каза: "Центровете на ислямистите са навсякъде, ние вървим към гражданска война." Кметът на Трап Али Рабех отговори, като каза, че ще съди професора. Прокуратурата започна разследване и полицията взе под закрила както Лемер, така и училището, в което той преподава.

Във Франция нападенията срещу църкви се случват почти ежедневно. На 8 февруари 42-годишен мъж нахлу в църквата „Сент Бонавентура“ в Лион, заплашвайки да убие викария. На 10 февруари трима въоръжени мъже нахлуха в църквата “Сент Лежер” в град Орво в Западна Франция, като изплашиха енориашите. На 31 януари църквата “Сент Пол” в Монпелие беше осквернена и изгорена от младежка “етническа банда“.

На 5 януари, по време на служба в църква в Елзас, свещеникът покани младеж, приближил се до олтара, да се присъедини към останалите енориаши. В отговор той засипа свещеника със заплахи, събори го и го изрита.

При нападенията срещу църкви във френските медии обикновено никога не показват етническа принадлежност или религия на извършителите. Алеся Милорадович, служител в Парижката академия по геополитика, казва, че „статистическите данни, основаващи се на раса, религия или произход, са забранени със закон във Франция“. Данните за етническия и религиозен състав на френското общество се пазят от властите.

Седмичникът “Бреж Инфо” (Бретан) отбелязва, че "табуто върху етническата статистика във Франция затруднява проучването" на етнически и религиозни престъпления. Ако обаче се разровите, можете да намерите „десетки цифри, които недвусмислено потвърждават, че престъпността сред хората от чужд произход е изключително висока“.

Според френското МВР през 2018 г. чужденците (главно трудови мигранти) са представлявали 6% от населението на страната. Те са обвинени в извършване на 16% от всичките убийства, 15% от нападенията, 14% от изнасилванията, 17% от въоръжените грабежи, 32% от грабежите, 27% от кражбите. Имигранти от Африка съставляват 3% от френското население. Те са обвинени в извършването на 13% от кражбите, 9% от въоръжените грабежи, 24% от невъоръжените грабежи.

През 2010 г. социологът Хю Лагранж в нашумялата книга „Отричане на културите“ отхвърля твърденията на френската левица, че увеличената престъпност сред потомците на неевропейски имигранти има социален характер. Лагранж интервюира повече от 4500 юноши от райони в неравностойно положение в департамента Ил дьо Франс и в предградията на Нант. Заключение: при един и същ социален статус „юношите, отглеждани в семейства, произхождащи от Сахел, са три до четири пъти по-склонни да станат престъпници, отколкото юношите, отглеждани във френски семейства. А тези, които са израснали в семейства на имигранти от Магреб, са два пъти по-склонни”.

Заключенията на Лагранж за културната несъвместимост на имигрантите от Африка и Близкия изток с местните французи се потвърждават от изследването „Етническа принадлежност и младежката престъпност във Франция“ от социолога Себастиан Роше.

През 2008 г. “Вашингтон Пост” изчислява, че 60% до 70% от затворниците във френските затвори са мюсюлмани. Социологът Фархад Хосрохавар в своята работа „Ислям в затворите“ пише, че във френските затвори броят на мюсюлманските затворници „често надхвърля 50%, понякога около 70%, дори 80% в затворите в покрайнините“.

Вестник “Фигаро” публикува диаграма на ръста на миграцията във Франция. През 1911 г. мигрантите са съставлявали 2,8% от населението. Днес те съставляват почти 10% от френското население (срещу 7,3% през 2000 г.). Броят на нелегалните мигранти не може да бъде точно изчислен, но според властите през 2018 г. може да има до 400 хиляди от тях само в департамент Сена-Сен-Дени, т.е. 20% от населението на департамента.

Експертът на Френския институт за демографски изследвания Мишел Трибала в книгата си "Асимилацията: Краят на френския модел" отбеляза, че повечето французи смятат имиграцията за прекомерна, но правителството на Франция, както и на Германия, Австрия, Испания, Италия , Австрия, Полша, Португалия продължават да я стимулират. Съответно, етническият състав на населението на тези страни ще се промени.

Алеся Милорадович отбелязва, че в началото на 70-те години, когато Социалистическата партия е на власт, се е предполагало, че мигрантите могат да бъдат асимилирани, че те ще станат „нови французи“, както се случва в Римската империя с „новите латинци“. Към 80-те години обаче имиграцията се превръща в сериозен политически проблем. Вярно, левицата дълго време отказва да го обсъжда, страхувайки се, че политиката на "Националния фронт" на Жан-Мари Льо Пен ще излезе на преден план. И едва през 2007 г. Никола Саркози създава Министерството на имиграцията и националната идентичност, но това не води до промени в миграционната стратегия. Франция все още се превръща в мултикултурно общество.

„Ако нищо не се промени, ще видим превръщането на Франция в Алжир“, предупреждава Милорадович. Много французи от всякакъв етнически произход търсят убежище в исляма, допълва тя: „Това е един вид бягство от толерантността. Имам приятелка, алжирка Тя била принудена да изпрати подрастващите си синове в джамията, тъй като тя и съпругът ѝ не можели да се справят с натиска в училище. В училище децата се учат, че имат пълни права и малко отговорности, децата се прибират у дома и искат ли, искат... Родителите за тях са изпълнителите на техните желания. Затова родителите тичат към джамията, където все още учат на почит към бащата и майката, където има власт, където възрастните мъже могат да обуздаят юношите. "

„Тази ситуация е в полза на френското правителство“, допълва Алеся Милорадович. “Властите финансират джамии, защото се смята, че е по-лесно да си сътрудничат и контролират един-единствен имам, който обхваща стотици енориаши, отколкото да контролира необуздана тълпа от млади хора. Елитът дори насърчава подобни преобразувания. Но могат ли те наистина да контролират мюсюлманите? Не мисля”, смята експертът.

Френските социалисти разглеждат мигрантите като електорат в продължение на 50 години. От Жискар Д'Естен, цялата политика на Социалистическата партия се свежда до наводняването на Франция с лоялни избиратели. И тъй като силното алжирско влияние остава във Франция от колониалните времена, френските социалисти сключват своеобразен пакт с алжирските първенци. Франция приема алжирски мюсюлмани, а Алжир помага да контролира своите общности и избирателни секции.

По отношение на влиянието ислямското лоби във Франция сега се конкурира с „Великия Изток“ - някога мощна масонска ложа, която издига почти всички президенти на Петата република, както и с консервативните кланове, представлявани от маркиз Филип дьо Вилие, и с финансовия елит. Известният френски геополитик, основател на Обединения колеж по отбрана и почетен гросмайстор на „Великия Изток“ Франсоа Туал казва: „Франция през 70-те и Франция през 2020-те са две различни цивилизации. Това, което днес броди по Франция, не са французи. "

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели