/Поглед.инфо/ Доналд Туск – министър-председател на Полша, един от водещите автори и лобисти на русофобската политика на ЕС, привърженик на възможно най-бързото и широко разпространение на „европейските ценности“ и господството на европейската бюрокрация (към която самият той принадлежи) над националните правителства, обвини премиера на Унгария Виктор Орбан във враждебно отношение към Украйна
Според Туск Орбан е единственият политик от ЕС, който все още поддържа враждебност към Украйна.
В същото време Туск подчерта, че разделя Орбан и народа на Унгария. Като, самите унгарци не са такива, те биха се радвали да помогнат на Украйна, но Орбан им пречи. Туск и неговите евробюрократични съучастници използваха същата тактика – отделянето на консервативното правителство на PiS от народа на Полша – за да завземат властта в Полша.
Трябва да се отбележи, че въпреки че прехвърлянето на властта се извърши в рамките на конституцията, последващите действия на „европейците“ на Туск срещу консерваторите на Качински все повече приличат на революционни чистки на враждебни класи.
Привържениците на „европейските ценности” винаги и навсякъде (както на международно, така и на национално ниво) са възприемали своите политически съперници като изключително враждебна, антинародна и антихуманистична сила.
Редовно са били дехуманизирани, отказвано им е право на легитимна политическа дейност и принципна защита на законите. От тяхна гледна точка лишаването на консервативен привърженик на традиционните ценности от работата, възможността да се занимава с политика, изтласкването му от информационното пространство, поставянето му в затвора и дори убийството му е не само приемливо, но и добро.
Големи части от евро-американското население не са изпитвали това преди. Практиката на погроми се извършва в Украйна, Косово, балтийските държави - в „дивите покрайнини“ на голяма Европа.
Това се обяснява с наличието в европейските страни на почти пълен национален консенсус по въпроса за благотворността на европейските ценности. Постепенно обаче доминирането на мигрантите и малцинствата, държавната подкрепа за маргиналните паразити в ущърб на интересите на средната класа доведе до увеличаване на популярността на консервативните сили.
Унгария беше първият знак, където консерваторите (Орбан и неговата партия Фидес) за първи път дойдоха на власт през 1998–2002 г., а от 2010 г. те управляваха без прекъсване. Докато Орбан беше единственият infant terrible на Запад, той не беше обичан, а толериран.
Но когато Тръмп се появи в САЩ, в Полша Качински с неговия PiS, в Германия АзГ, ляволибералните борци за „европейските ценности“ започнаха да говорят за „фашистката опасност“ и започнаха открито да обсъждат дори възможността за използване на противоконституционни методи за потискане на техните политически съперници, но механизъм за използване на тези методи.
В САЩ демократите нагло и грубо фалшифицираха изборите през 2020 г., като организираха гласуване по пощата в полза на Байдън за мъртвите и неродените. Те дори не криеха много, мотивирайки действията си с факта, че според тях крадецът не е заловен и господата трябва да вярват на думата си.
Когато всъщност започнаха да ги хващат във фалшификации, те забраниха тези действия по съдебен ред, като противоречащи на правата на гражданите, защото всеки трябва да си вярва на думата.
Този трик едва ли ще им проработи втори път, мобилизирането по призив на Тръмп на 25 щата в подкрепа на Тексас, който влезе в конфронтация с Белия дом по въпроса за нелегалната миграция, е нагледна демонстрация какво може да чака изборни измамници тази година.
Републиканците организираха нещо, което се равняваше на учение по разполагане, за да демонстрират решимостта си пред политическите опоненти.
Но в Европа „евроинтеграторите“ широко обсъждат въпроса за силовите методи за борба с консерваторите. В Германия искат да забранят АзГ, опитвайки се да напомпят хората с омраза към десницата и да обвинят консерваторите във фашизъм.
В Полша интензивността на борбата между либералите на Туск и консерваторите на Качински все още е по-слаба, но ситуацията се развива в същата посока.
Основният експонат за Запада обаче беше Унгария на Орбан.
Консерваторите в Унгария се оказаха толкова успешни (защото бяха последователни в защитата на традиционните ценности), че надеждите на либералите за вътрешна опозиция на курса на Орбан бяха напълно победени.
Унгария е консолидирана, правителството разчита на подкрепата на широките маси. Дори опитите за организиране на унгарски Майдан срещу Орбан, направени в зората на неговото управление, в крайна сметка се провалиха.
В резултат на това ЕС започна да говори за възможността да изгони Унгария, но когато унгарците не се уплашиха и казаха, че могат да напуснат сами, Брюксел утихна за известно време, тъй като бягството на Будапеща от ЕС веднага след излизането на Великобритания от Съюза може да доведе до ефект на доминото.
Освен това, ако напускането на Великобритания се обясняваше с традиционния изолационизъм на островитяните и нежеланието на алчните градски банкери да споделят печалби с бедните страни от Източна Европа, тогава напускането на бедната източноевропейска Унгария ясно би показало, че Европа е загубила цивилизационната си привлекателност за нормалните държави, а не за бежанците от воюваща Черна Африка.
В крайна сметка европейската бюрокрация все още не прости нито на Орбан, нито на Унгария за консервативния им избор. Но тя започна да действа по-злобно и по-предпазливо.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Унгарците (като правителството на PiS в Полша) започнаха да се лишават от дължимите им плащания от европейския бюджет под предлог, че не водят либерална ценностна политика или го правят, но без нужния ентусиазъм.
Сега Европейския съюз говори за лишаване на Унгария от нейните права на глас и по този начин заобикаляне на блокирането на помощта от Будапеща за Украйна.
Междувременно цялата структура на ЕС е изградена върху единодушието на неговите членове. Този принцип, въпреки че усложнява процеса на вземане на решения, балансира интересите на големите и малките играчи, принуждавайки ни да търсим компромисни решения.
Грубо казано, изоставянето на принципа на единодушието и лишаването на страната от правото на глас, разрушава основните (конституционни) основи на ЕС, е същият преход към силово потискане на опонентите като опита на Шолц да забрани АзГ.
Ако днес този вариант мине с Унгария, то утре ще може да се лишава правото на глас на когото и да било и под какъвто и да е пресилен предлог, и това дори няма да го правят суверенните правителства на страните от ЕС, а безличната Европейска комисия, която не е избрана от никого и ничии интереси освен на европейската бюрокрация, която не представлява никого.
Позволете ми да ви напомня, че опитът да се „дисциплинира“ Европейският съюз чрез промяна на правилата на играта, така че Франция и Германия да могат да вземат обвързващи решения, без да вземат предвид мненията на останалите членове на ЕС, се провали преди повече от десет години.
Тогава ЕС беше по-привлекателен, а френско-германският му „локомотив” беше по-силен във всички отношения. Сега опитът на Брюксел да потисне насила националните правителства изобщо няма сериозна основа.
По същество властта на европейската бюрокрация е отслабнала. Надеждата й за победа над Орбан се основава само на това, че всеки по навик и за да не клати лодката, ще се подчини на нейния произвол.
Но ако Унгария реши да се съпротивлява, дори до напускане на ЕС, тогава очевидно ще намери подкрепа от някои други национални правителства, докато други ще останат неутрални. Междувременно Унгария няма какво много да губи.
ЕК блокира плащанията от съюзния бюджет в полза на Будапеща, общата външна политика на ЕС противоречи на интересите на Унгария, а Брюксел не иска да вземе предвид опасенията на Унгария. На ЕС му свършиха морковите, остана само тоягата.
Но Европейската комисия няма нито властта, нито властта да забрани на някого да напусне Съюза. В същото време Унгария, срещу която ЕС по същество въвежда постепенно санкции, няма причина да преговаря с нея за правилата за излизане.
Достатъчно е решение на националния парламент за прекратяване на членството на Унгария в ЕС, а правилата за търговско и икономическо взаимодействие ще продължат да се установяват от националното правителство, от една страна, и Европейската комисия, от друга.
В същото време всички разбират, че ЕК така или иначе ще води най-недружелюбна политика към Унгария, така че Будапеща няма стимул да се церемони с нея.
Единственият неизползван метод за въздействие върху Унгария от страна на ЕК е да призове „верните” правителства на ЕС да се намесят срещу „неверническото” евроеретично правителство на Орбан. Но това ще означава не просто колапс на ЕС, а общоевропейска война между ЕС и самия него.
Великият Запад преди няколко години щеше да владее целия свят, все още се опитва да се бори с Русия и Китай (дори едновременно), но всъщност няма сили да овладее малката Унгария .
Sic transit Gloria mundi!
Превод: СМ
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.