/Поглед.инфо/ Руската енергийна седмица /РЕН- REW/ започна завчера в Москва. Това събитие се провежда ежегодно от 2016 г. и дейностите му са изцяло фокусирани върху енергийните въпроси във всички обичайни - и не чак толкова - прояви. В рамките на РЕН специализираните експерти обсъждат текущото състояние и споделят планове за по-нататъшното развитие на местната петролна, газова, въглищна, нефтохимическа промишленост, ядрената и хидроенергетиката, алтернативните източници и най -важното, разработването на стратегии за енергоспестяване и енергийна ефективност.

Първият ден започна с - нека не се страхуваме от тази дума - програмна реч на Владимир Путин. Речта на държавния глава се оказа изключително интересна и максимално показателна не само поради това, което той каза, но и от това с какви думи избра да предаде позицията си.

Първата теза. Повишаването на цените на газа в Европа е резултат от недостиг на електроенергия, а не обратното - системните недостатъци доведоха до мащабна криза на енергийния пазар.

Перфектна и абсолютна истина обаче за един неподготвен гражданин, тя е дълбоко скрит под дебел слой от всякакви едностранчиви манипулативни статии и публикации. Рекордният скок в цените на синьото гориво в Европа се случи месец преди началото на отоплителния сезон, тоест беше причинен изключително от недостига на електроенергия. В същото време трябва да се разбере, че в абсолютно изражение колективът на европейските страни не е започнал да консумира повече, по време на пандемията не са построени значителни и масивни промишлени съоръжения. Тоест, секторът на производството просто се връща към обемите на производство, които бяха обичайни преди глобалния локдаун.

Търсенето на газ също не нараства радикално. Статистическите данни на Евростат съобщават, че ако през 2016 г. в Европейския съюз са били генерирани 500 гигаватчаса електроенергия на базата на природен газ, то до 2019 г. тази цифра почти достига шестстотин. Налице е планов и постепенен растеж, особено като се вземе предвид масовото изоставяне на въглищата като енергоизточник (съответно от 700 до 450 гигаватчаса).

Провалът се случи по време на фазата на възстановяване, когато изведнъж стана ясно, че на запад от Смоленск няма достатъчно запаси от основни ресурси - от мазут до въглища.

Втора теза. Смята се, че високите цени играят в полза на доставчиците на суровини, но тези хора не разбират за какво говорят. Газпром продава по дългосрочни договори - и Германия получава руски газ не по 1000-1500 долара, а на цена от 300 долара.

Друг факт, който е изключително неудобен за западния свят, който гарантирано няма да бъде забелязан или бързо пометен под килима на информационния дневен ред от другата страна на границата. През последните години „Газпром“ играе ролята на класически глас в пустиня - Москва упорито предлага на всички потенциални купувачи да сключат дългосрочни договори, които да гарантират непрекъснати доставки в необходимия обем.

Европа, от друга страна, с хитра усмивка - както с ръчно писана торба - тичаше наоколо с идеята за спотови договори, което, както се подразбираше и очакваше по нейната си спекулантска логика, със сигурност ще направи цената за купувачите още по-ниска .

Когато Германия, Франция, Австрия и други промишлени локомотиви започнаха да въвеждат в експлоатация своите предприятия, се оказа, че собствените им запаси от газ, нефт и въглища не са достатъчни и търсенето е в пъти по -голямо от предлагането.

Според законите на свободния пазар, цената на оскъдните и стратегически важни ресурси се издига до небето като балон и няма да се върне към показателите на пролетта. Победителите изведнъж бяха тези, които не само слушаха, но и чуха руснаците.

Когато Германия подписа дългосрочен договор за доставка на газ, само тези, които не ги мързеше, не критикуваха германците на Запад за помагачество на руската експанзия, а неотдавнашното споразумение с Унгария стана причина за международен скандал, Украйна дори се опита да блокира транзита на унгарците в знак на протест.

Но шампионът по далновидност беше Австрия. По това време Себастиан Курц, който все още беше канцлер, заяви по време на първата санкции след обединението с Крим, че страната му ще изгражда отношенията си с Русия, ръководена от собствените си интереси.

В резултат на това австрийската OMV през 2015 г., зарязвайки прехвалената западна солидарност, подписа рекордно дълъг договор. Съгласно неговите условия доставките на руски газ ще се извършват до 2040 г. и на фиксирани цени.

Трета теза. Русия ще достигне рекорд по количеството на доставки на газ на световния пазар до края на годината. Тя увеличи доставките на газ за Европа с 15 процента, ако партньорите поискат, е готова да увеличи с толкова, колкото поискат.

Путин прави най -прозрачния намек на всички нуждаещи се: нека се споразумеем, защото кризата се случи, наред с другото, и заради това, че доставчиците на американски втечнен природен газ напуснаха европейския пазар. Неприятен за много, но неоспорим факт е, че Русия - и само Русия - може да гарантира енергийната сигурност на Европа.

Както американските търговци, така и доставчиците на втечнен газ от Катар, пренасочиха, и отново ще пренасочат своите кораби за превоз на газ към Азия при първото покачване на цените. Няма нищо лично, това е същността на спотовата търговия.

Съгласно резултатите от първото полугодие, доставките на американски втечнен природен газ за азиатските пазари са се увеличили с 67 процента. Всеки ден Китай, Индия, Япония и Южна Корея „изяждат“ по 84 милиона кубически метра от внасяния втечнен природен газ и тази цифра расте, в същото време ЕС има само 70 милиона от този внос и има тенденция към намаляване.

Четвърта теза. Запасите от енергия в Русия са неограничени.

Това е мястото, където веднага идва на ум вече станалата учебникарска фраза на Путин, казана през 2010 г. в Берлин на икономическия форум: „Ама Вие какво, с дърва ли ще се отоплявате?“. Тя стана още по-актуален днес, когато например Великобритания харчи 800 милиона паунда годишно за закупуване на дървесни пелети за бившите си електроцентрали на въглища.

Оценката на президента адекватно отразява реалността. Настоящите извлекаеми запаси от нефт в Русия се оценяват на 14,8 милиарда метрични тона, доказаният обем на газ е 37,4 трилиона кубически метра, като през последното десетилетие тази цифра е нараснала с три трилиона единици.

Подобна е ситуацията и с въглищата, само доказаните запаси от черно злато възлизат на 160 милиарда тона, което би ни било достатъчно за покриване на собствените ни нужди за 750 години. В същото време прогнозните резерви на Ленския и Тунгуския басейни не са включени тук. Според много груби изчисления на геолозите, в дълбините на сибирската вечна замръзналост, чакат четири трилиона тона въглища.

Тук също трябва да се разбере, че газът, петролът и въглищата са не само гориво, но и основна суровина за химическата промишленост, която произвежда широка гама от продукти от тях. От графит и асфалт до пластмаса и експлозиви.

Отделно Владимир Путин разгледа темата за украинския транзит и упоритото обвързване на Северен поток 2 с нея:

Пета теза. Ако увеличим изпомпването през Северния поток, тогава напрежението на европейския пазар на газ може да бъде намалено, но административните бариери пречат това да се случи. Украинският газопровод може да се спука, ако транзитът се увеличи сериозно, той е износен, според различни оценки, на 80-85%. Някои политици в Украйна призовават за национализиране на газа, там вече е започнало изпомпване.

И отново сухи и неприятни факти. „Северен поток 2“ вече можеше да започне предварително изпомпване на технически газ, но бюрокрацията, насъсквана от Брюксел, пренебрегвайки здравия разум, по всякакъв възможен начин забавя въвеждането в експлоатация на жизненоважен тръбопровод.

Украинската ГТС наистина е в плачевно състояние - и това не е руска пропаганда. Последният технически одит на линията е извършен през 2015 г. от частна немска компания. Присъдата му беше разочароваща - тогава износването на системата вече беше 85 процента и, по мнението на оценителите, бяха необходими поне 12 милиарда долара, за да се приведе до стандартните показатели.

През последните години Киев успяваше да оцелява, минавайки от един заем на МВФ към друг и яростно се бореше за запазване на руския транзит, получавайки от него около два милиарда долара годишно. Ясно е, че при това състояние и такива печалби няма смисъл да се говори за модернизация на УГТС.

В същия ден, когато Владимир Путин произнесе речта си, отоплителният сезон в Украйна дори не помисли да започне. Топлата вода не се доставя в украински училища, болници или други социално значими съоръжения. Причината е на повърхността - цената на „реверсния“ газ за Украйна се колебае около $ 980, което е два до три пъти по -високо от планираното в бюджетите. В същото време Киев, бързащ да спечели допълнителни пари от високите цени, увеличи износа на газ за ЕС с три и половина пъти.

Както може би се досещате, Украйна „добива“ този газ от собствените си хранилища със запаси за зимата.

Позицията относно удължаването на украинския транзит след 2024 г. беше формулирана от Путин по много прост и ясен начин. Възможно е, но трябва да бъде полезно и интересно за Русия. Днес Москва има първите северни и турски потоци (в резервата Северен поток 2), има газопровода Виборг - Иматра до Финландия и има постоянно недостатъчно запълнения полски участък от маршрута Ямал - Европа.

Предвид ръста на износа, Газпром ще се нуждае от транзитния капацитет на УГТС, но в никакъв случай не в пълен размер. Изпомпваните днес 40 милиарда кубически метра са по-малко от една шеста от проектния капацитет и тази цифра може или да нарасне, или да намалее. Топката недвусмислено се изпраща към украинската половина на терена: ако искате сътрудничество на отворен пазар, предлагайте интересни пазарни условия.

И не на последно място, имаше споменаване на нашето собствено - руско - производство на втечнен газ:

Шеста теза. До 2035 г. Русия очаква да увеличи производството на втечнен природен газ до 140 милиона тона годишно, заемайки 20 процента от световния пазар.

Русия започна да втечнява газ късно. Първият ни завод се появи на Сахалин през 2009 г., но през следващите десет години производството се утрои, възлизайки на 28 милиарда кубически метра. Разбира се, това е много малко, на световния износен пазар продуктите на нашите заводи в Арктика и Далечния Изток представляват само шест процента.

Но Москва, на която САЩ всъщност дадоха европейския монопол, вижда перспективите за други пазари, преди всичко, разбира се, в Азиатско-тихоокеанския регион. Втечнения природен газ е удобен за къси търговски разстояния и ви позволява да променяте векторите на доставка, изпращайки гориво до Великобритания, както през зимата на 2019 г., или, ако потрябва, - до Сингапур.

Разширяването на производството до 140 милиона тона е съвсем реалистично - и тук, между другото, се очертава не само допълнителни печалби за Русия, но и още един намек за Украйна. Ако Киев продължи да следва пътя на безумната русофобия, сегашните 40 милиарда кубически метра транзит може да станат още по-малко. Напълно възможно е да се заменят намалелите обеми с доставки на втечнен природен газ, тъй като в Европейския съюз има много терминали за регазификация.

В заключение трябва да се отбележи как президентът структурира речта си. Една фраза „електричеството не се създава от розетката на контакта“ навява на мисълта, че Владимир Владимирович отново се опитва да стигне до съзнанието на нашите западни партньори. И за да ги накара да мислят по -бързо, Путин представя на всички очевидните факти по възможно най -простия начин.

Остава само да изчакаме да видим, че чуят ли думите му от другата страна на границата или ще продължат по поговорката „напук на баба /и на здравия разум?/, ще си замразя ушите“.

Превод: ЕС