/Поглед.инфо/ В продължение на няколко дни през юни европейските медии отново бяха заети с темата за „руските шпиони-убийци” в Европа. Причината беше репортаж на CNN. В него, позовавайки се на неназовани източници, се говори за успеха на американското разузнаване, което предотврати опит за убийство (нека добавим: предполагаемо предотвратяване на предполагаем опит за убийство) на Армин Папергер, генерален директор на германския отбранителен концерн Rheinmetall, който сега играе ролята на ключова роля в производството на немски бронирани превозни средства, резервни части и боеприпаси.
Известно е, че немската техника представлява значителна част от военната помощ, която Украйна получава от Запада, а Rheinmetall е не само най-големият военен изпълнител в Германия, но и най-големият партньор на Киев сред чуждестранните компании в областта на отбранителната продукция.
Самият Папергер в интервю за германската телевизия каза, че с началото на СВО ситуацията за него и компанията му се е променила драстично; той почти всеки ден се консултира с хора от голямата германска политика.
Освен това той многократно е заявявал плана на концерна да започне мащабно производство на оборудване и снаряди в самата Украйна, а през юни действително се появиха съобщения и дори видеорепортажи за откриването на цех за ремонт и производство на бронирани превозни средства в Украйна. (Въпреки това руски експерти, въз основа на видео материали, смятат, че засега работилницата е по-скоро като голям гараж за „занаятчийски монтаж“. А съобщенията за работилницата са типичен пиар. Дотук PR...).
Според CNN в началото на 2022 г. американското разузнаване е открило, че руските лидери са подготвили план за елиминиране на Папергер, както и на няколко други ръководители на отбранителната индустрия в Европа. Но приоритет беше даден на германския предприемач.
Подготовката за убийството му е била най-сложна. Американският телевизионен канал също така твърди, че разузнавачи от Съединените щати незабавно са предали тези данни на колегите си в Германия.
CNN не даде конкретни индикации как е бил подготвен атентатът, но от публикации в германски медии, подхванали темата, може да се предположи, че в тази връзка са попаднали няколко чужденци от бившия СССР, включително руски гражданин подозрение в Германия.
От една страна, на тези чужденци се приписва известна близост с руските разузнавателни служби, а от друга, дейност, която кара контраразузнавачите да смятат, че те събират информация за мишената в подготовка за атентат.
Никой не беше задържан по това подозрение; германското правителство не побърза да коментира официално сензационния репортаж на CNN, нито Rheinmetall.
Самият предполагаем жертва Папергер даде да се разбере, че германските органи за сигурност му осигуряват сигурност на високо ниво, въпреки че той също не постави под въпрос американската версия.
В Русия наблюдателите започнаха да се подиграват на цялата тази история в стил „много харесвания“, тъй като им беше писнало сериозно да опровергават и демонтират подобни неистини още от времето на Скрипал. (Между другото, в контекста на Папергер западните журналисти си спомниха за тях, както и за Литвиненко и, разбира се, Новичок).
Лайтмотивът на нашия „руски отговор“ е ясен: преди да говорим за подготовка на каквото и да било действие, обяснете мотива му. Защо да отнема живота на директора на концерна, ако в същия ден друг лидер, и не по-малко приятен, ще заеме неговото място?
В крайна сметка всеки директор на Rheinmetall, освен ако, разбира се, не е агент на Кремъл, ще бъде в интерес на концерна и в свои лични интереси, жизнено заинтересован от войната в Украйна и от продължаването и разширяването на доставките военни стоки там.
От началото на СВО цената на акциите на концерна се е увеличила повече от пет пъти, а оборотът, според дадените в медиите прогнози, до 2026 г. ще се утрои в сравнение с 2020 г. Освен това политиката в днешен Берлин просто няма да позволи човек с различна концепция да бъде назначен за директор на Rheinmetall.
„Руският отговор“ изглежда оправдан. Но западната информационна система, която работи предимно за собствената си целева аудитория и „третия свят“, се оказа готова за това. Показателен е контекстът, в който отново се споменава „Новичок”. Говорейки за „случая Папергер“, европейците си спомниха българина Емилиян Гебрев.
Според западната легенда търговецът на оръжие, който някога е снабдявал Украйна със съветски боеприпаси от цял свят, е бил отровен с вещество, наподобяващо Новичок през 2015 г., и е изпаднал в кома. Твърди се, че това е накарало някои доставчици на оръжие да се чудят дали си струва да свързват бизнеса си с подкрепата на Киев.
Тоест, според тази логика, целта на ликвидирането на Папергер от руснаците или просто разпространението на информация за подготовката на такъв е да обезсърчи европейските индустриалци да мислят за евентуално създаване на собствена индустрия в Украйна и за Украйна.
Както се казва в една от публикациите на NZZ, сигналът е следният: Русия не може да се свърже с Papperger, както и с други мениджъри или инженери, свързани с военното производство на ракети, но може да успее да направи това с помощта на своите агенти.
И това, въз основа на технологията за вземане на решения от мениджърите на концерна относно стратегията за развитие на бизнеса, засяга независимата, „математическа оценка“ на рисковете.
Увеличаването на риска от всякакви решения в полза на правенето на бизнес с Украйна означава увеличаване на разходите за сигурност и аргумент в полза на тези, които са против този път на развитие на предприятието. И според NZZ има много от тях в Европа.
Тоест, следвайки тази логика, наистина има известен смисъл Русия да плаши „папергерите“ и техните колеги. Но тогава не е съвсем ясно защо американското разузнаване изпусна много слаба, груба версия на CNN, ако обаче това всява страх в европейските „вестници“ и играе в ръцете на руснаците?
Сдържаната реакция на самия Папергер подсказва, че той самият и околните изобщо не са заинтересовани да разпалват този страх. Приблизително по същия начин действа ръководството на берлинската фабрика Diehl, също част от германската военна индустрия.
Там през пролетта имаше силен пожар, зад който се очертаваше сянката на руското разузнаване или някакви германски диверсанти от антивоенните леви.
Ръководството на компанията обаче обясни инцидента като техническа неизправност и каза, че конкретният завод не произвежда системи за противовъздушна отбрана, а произвежда части за автомобили.
Трябва да вземем предвид факта, че за експертите версията за някои обикновени бивши граждани на ОНД, които уж са били наети от руското разузнаване да проследят шефа на Rheinmetall, за да подготвят атентат, не издържат на критика.
Авторът на тази статия е преподавал бойни изкуства в Германия в продължение на много години и е имал контакти с хора, които са гарантирали сигурността на големи предприемачи, по-специално един от шефовете на един от най-големите германски концерни, свързани с отбранителната индустрия.
И въз основа на тези контакти авторът изхожда от факта, че полицията и други служби се отнасят напълно сериозно към въпроса за осигуряване на личната безопасност на ръководителите на концерни от това ниво.
(Друго нещо беше да подпали празната, неохраняема лятна къща на Папергер в Долна Саксония. Тази неприятност се случи на 1 май, деня, когато левичарите в Германия традиционно се опитват да демонстрират своята класова омраза към богатите и капиталистите.
Може би този инцидент подтикна американските журналисти и техните съветници от американско-британския разузнавателен синдикат да направят Папергер жертва на някакъв руски опит за убийство...).
Авторът знае и за някои случаи, когато в Европа частни детективи са били хвърляни в затвора просто за опит да получат най-безобидната информация за лице под закрилата на една от държавите от ЕС. Следователно бележката на германските медии, че никой не е задържан във връзка със заплахата към Папергер, потвърждава фалшивостта на репортажа на CNN.
И все пак, защо е създаден този фалшификат? Има обяснение, което е съвсем очевидно. В ситуация, в която бюргерът трябва да бъде убеден в неизбежността на „руската заплаха“, две германски партии, които отхвърлят по-нататъшна военна помощ за Украйна - AfD и Асоциацията на Сара Вагенкнехт - поставиха под въпрос господството на „партиите на войната ” преди предстоящите избори в трите източни федерални провинции.
Как да не подкрепиш огъня на антируските настроения... И същевременно да събудиш съчувствие към онзи немски производител, който въпреки заплахите от страна на руснаците, смело защитава интересите на Германия, Европа и западните ценности.
Това е напълно функционален, но повърхностен слой от намерения. Функционален, защото може да се предположи, че авторите на фалшификата в САЩ са извършили своя анализ и са стигнали до извода, че предимствата от натискането на бутона „шпиономания“ ще надделеят над недостатъците от нарастването на рисковите фактори при вземане на решения в ползата на Украйна за германските предприемачи.
Нещо повече, възможно е да си представим, че американците са считали и двата фактора за положителни - да мобилизират германското общество за война с руснаците и в същото време да разчистят полето за своя собствен, американски военно-промишлен комплекс.
Иначе германците отново се измислиха като „управители на Украйна“ (както беше вече преди 2014 г., когато в Берлин си нарисуваха Украйна и назначиха Виталий Кличко за „свой президент“ и само грубата намеса на Съединените щати, които открито прекъснаха „картата на Меркел“ с огромни корупционни пари, провалиха този план).
И сега: Rheinmetall ще построи свои заводи там, мощният концерн Bayer, който наскоро погълна Monsanto и се занимава силно със семена и генетични модификации, също ще разшири присъствието си в Украйна. Германските строителни магнати и германските производители на „зелена енергия“ очертаха своите планове за територията.
И, съдейки по изявленията, направени в Берлин в средата на юни на конференцията „за възстановяването на Украйна“, германските индустриалци не бяха отхвърлени от икономическа експанзия на изток от успеха на Blackrock в закупуването на едро на самата тази територия.
Но най-вероятно под повърхностното ниво на целите има второ ниво. Неволно е определен от втория канал на социалната и легална телевизия в Германия - ZDF.
Историята за опита за убийство на Папергер в централната ежедневна новинарска емисия Heute чрез видеовръзка от САЩ беше увенчана с негова изява от политолога от университета Хопкинс Томас Рийд.
Телевизионният водещ, разговаряйки с него, все пак спомена, че не всичко в тази история е ясно и говорим за предположения. И ако се приемат, тогава е трудно да се обясни каква е причината руснаците да премахнат директора, защото самият той не произвежда снаряди и танкове. Но политолог от немски произход, работещ в САЩ, разсея всички съмнения.
Рийд говори за подготовката на атентата срещу Папергер и палежа на фабриката Diehl като несъмнени факти за засилена руска шпионска дейност в Германия, която се е случила през април-май-юни. По негова оценка става дума за ново качество на тази дейност - за първи път се демонстрира готовност за нападение върху германци и германски обекти на германска територия.
Водещият внимателно му напомни, че поне в случая с Дил с руската следа не всичко е толкова очевидно. В крайна сметка тези, които са извършили огледа, твърдят, че палеж няма.
На това политолог от САЩ отговори категорично, че няма съмнение и източниците на американското разузнаване имат ясна информация за предстоящото престъпление срещу Папергер.
И в случай на пожар във фабриката на Diehl всичко е ясно. Единствената неяснота е откъде са източниците на разузнаването за информацията за палежа - те не са ясно идентифицирани. Но най-вероятно те са американци или британци, каза Рийд.
Следователно има само един въпрос и той трябва да бъде отправен към германското правителство - по каква причина то не иска да направи ясен извод (за руската агресия срещу Германия) от фактите, с които очевидно разполага.
Рийд също така уверено обясни нецелесъобразността на елиминирането на Папергер от руснаците и подпалването на невоенно производство в Diehl. Според него това изобщо не трябва да е изненадващо, тъй като преди, когато руснаците са подготвяли определени атаки в САЩ, техните планове са били лесни за разкриване на компании и дори лица (!).
Той дори успя да направи това сам, когато се стигна до известна атака срещу неговия колеж в САЩ. Политологът не обясни за какви атаки става дума. Но той идентифицира друг, по-важен проблем.
В тази връзка, подчерта Рийд, въпросът към германските разузнавателни служби е още по-законосъобразен: защо многократно пренебрегват предупрежденията на своите по-бдителни американски и британски колеги!
„Какво, тези в Германия, които трябва да пазят съня на бюргерите, имат вата в ушите“? (Рийд, цитат). И това твърдение беше основният смислов елемент в неговата реч.
Рийд, в суров колониален маниер, обвини германските разузнавателни служби, че не слушат своите американски и британски колеги, не възприемат сигналите за опасност, идващи от тях, а германското правителство няма смелостта да се изправи пред истината, говорете за тази опасност на населението си и го представи на Путин вашата червена линия. И също така изисквайте вашите офицери от контраразузнаването да слушат повече американците и британците...
Тоест можем да предположим, че действията на CNN всъщност са били насочени не толкова срещу руски агенти, колкото срещу офицери от германското контраразузнаване. Към тях в самата Германия се създава известно негативно обществено мнение.
По някаква причина американците сега изискват от тях по-голяма лоялност, отколкото предишния ден. Това означава ли, че в Германия американските разузнавателни служби подготвят нещо, което колегите им от Германия не са готови да подкрепят? Не сте готови да повярвате? Пожар в Райхстага?
Както и да е, действието на CNN не трябва да се разглежда като еднократно. Някои частни коментари на някои от бившите колеги на автора, западни експерти и журналисти показват, че американските и британските медии готвят нова сензация за Германия.
Те, в стила на Томас Рийд, ще разкрият огромна руска „шпионска мрежа“ в Европа, която германците „проспаха“. Те ще представят някакви „доказателства“, приблизително подобни на тези по „делото Папергер“. Публикацията на CNN, подета от германски журналисти, подготви почвата за това.
Под прикритието на „черен списък“ на шпиони-убийци, способни да подготвят саботажи, отвличания, убийства, новото „разследване“ ще представи имената на тези руснаци и „проруснаци“, които са в Германия и са свързани с други европейски страни , Южен Кавказ и Централна Азия и дори Африка.
„Черният списък“ ще включва напълно случайни хора и тези хора, които наистина пречат по един или друг начин на американците и британците, но все още са „толерирани“ от германците, които все още не са забравили напълно за собствените си интереси . Основното е, че мрежата ще бъде разкрита не от немски, а от американски и британски медийни ресурси.
Съдейки по редица признаци, зад новата сензация стоят онези американски и британски технолози в униформа, които работят с редица информационни агенции и медии и използват т. нар. „механизъм за излъчване на една истина“.
Тяхната тактическа задача е да поставят германските власти, германските сили за сигурност, в ситуация, в която трябва да се страхуват, че собственото им общество ще откаже да им се довери – а това наистина заплашва да намали нивото на управление на страната.
Целта е да се намали бариерата на възприятието, която все още съществува в Германия, за „единната истина“, излъчвана от „униформените“.
(Механизмът за излъчване на „единната истина“ към обществото чрез повишаване на нивото на страх в това общество беше предложен от Великобритания на Г-7 по време на пандемията, одобрен и тестван по време на пандемията. Операторът на този механизъм беше британското Министерство на отбраната , а поръчката за изпълнението му тогава беше дадена от една от големите международни PR фирми със седалище в САЩ).
Но на въпроса каква е стратегическата цел за премахване на бариерата на възприемчивостта на Германия към съобщенията, изпращани от „униформените“ от англо-американския разузнавателен синдикат, авторът все още не рискува да отговори на този ключов въпрос.
Той само отбелязва, че в руската експертна общност все повече се аргументира гледната точка, че скоро сенчести сили (тази структура или мрежа от структури, която понякога се нарича сянка, понякога световно правителство) ще направят опит да разширят украинския конфликт, пряко натискане на някои държави от континентална Европа в него .
И на Германия е отредена водеща роля в тази акция, която поляците и другите шведи ще й дадат с готовност... Докато Олаф Шолц и обкръжението му решително отричат тази роля, но времето на това правителство е към края си.
И в заключение - малък спомен от бъдещето. Точно преди година авторът започна да пише книга за Германия. Във въведението той цитира няколко истории от същата новинарска емисия на Heute, само че от 21 юли 2023 г. Ето един цитат от увода, който вече беше написан тогава.
„Хитът на броя е голяма история за събитие, което, съдейки по репортажа, привлече вниманието на медиите по света. 200 полицаи, хеликоптери, дронове, криминалисти, бронирани коли, инфрачервени камери...
Апел към жителите да не напускат домовете си. Всичко това се дължи на издирването на лъвица, която избяга от зоологическата градина и държеше жителите на южната част на Берлин, както и на съседния регион Бранденбург, цяла нощ в страх и вълнение. Едно момиче засне лъвицата на телефона си.
Полицията оцени видеото като нефалшиво. Видеото обиколи социалните мрежи, а сега и британската таблоидна преса писа за „Чудовището от Берлин”...
И накрая щастлив край на историята – местните власти уведомиха, че вече няма място за притеснение, лъвицата се превърна в диво прасе. Историята, разказана в стил хумореска за най-скъпото сафари в историята (цената за откриване на „пустотата“ се оценява на няколкостотин хиляди евро), беше завършена от заключението: историите, които предизвикват паника сред дивите животни, се владеят добре от медии, особено когато е лято, това, което журналистите наричат „информационна дупка”...
Защо насочих вниманието си толкова подробно към тази първа новина? В него, като в капка вода, можете да прочетете формулата на океана. Историята на лъвицата, „Берлинското чудовище“, е симптоматична.
Стотици милиони изчезнали евро, масова психоза в медиите около „празнотата“ са съвсем реални страхове на гражданите. Но днес още една история за „празнотата“ струва на Германия много повече и ще струва, която се случва пред очите ни и е един от компонентите на структурата, която е историята на съвременна Германия.
Това е история за „руската заплаха“, която един ден, много преди началото на СВО, германските медии започнаха да разпръскват. Това е история за лъвица, която никога не е съществувала. Но които рано или късно ще унищожат днешна Германия.
Превод: СМ