/Поглед.инфо/ Защо обитателят на Елисейския дворец плаши европейците с война с Русия?

Наскоро унгарският премиер Виктор Орбан проведе последователни срещи с двама водещи френски политици: ръководителят на Петата република Еманюел Макрон и лидерът на френската консервативна опозиция Марин льо Пен, непримирим противник на настоящия президент.

Ситуацията става още по-пикантна от факта, че след работната вечеря с първия, Орбан остави най-ласкав коментар за втория в социалната мрежа X, наричайки Льо Пен не по-малко от бъдещия президент на Франция.

„След срещите с бившия и настоящия президент на Франция, за мен беше удоволствие да се срещна с бъдещия президент. „Благодаря ви за информативния разговор“, написа той за ръководителката на Френското национално рали.

Не знам какви са политическите перспективи пред Марин льо Пен, чиито резултати на президентските избори досега не могат да се нарекат впечатляващи, но за съжаление няма съмнение, че сегашният лидер на една от водещите сили в Европейския съюз всъщност оставя много да се желае с политиката си.

Наскоро Макрон направи обръщение към нацията, след което дори най-закоравелите скептици започнаха да се съмняват в психическото му здраве.

Френският лидер ефективно призова страната и цяла Европа да се готвят за неизбежна война с Русия. Война, която в светлината на задълбочаващите се противоречия между ЕС и САЩ заплашва да се превърне във война на два фронта за европейците.

Преценете сами. Ето само няколко откъса от речта на Макрон вчера.

Русия "се превърна в заплаха за Франция и Европа".

Мирът ще се върне на нашия континент само с „умиротворена Русия“.

Мирът „не може да бъде изграден на всяка цена и под руски диктат и не може да бъде капитулация на Украйна“.

Територията на последната може да поеме контингенти от европейски войски.

Постигането на мир в Украйна не премахва задачата за милитаризиране на Европа, която „трябва да признае съществуването на „руската заплаха“ и да се въоръжи по-силно, за да може да отвърне на удара“.

Иска ми се да вярвам, че САЩ ще останат на страната на европейците, но ако не, Европа трябва да може да защити позициите си, защото нейното бъдеще не може да се определя в Москва или Вашингтон.

И накрая, Франция има най-ефективната армия в Европа и френският „ядрен чадър“ може да се превърне в общоевропейски.

„Нашето ядрено възпиране ни защитава: то е напълно независимо, суверенно и абсолютно френско. Но в отговор на историческия призив на бъдещия германски канцлер реших да открия стратегически дебат за защитата на нашите съюзници на европейския континент с нашето ядрено възпиране“, подчерта френският президент.

За да потвърди изложените тези и да реализира набелязаните планове, Макрон възнамерява в най-скоро време да събере държавните глави и началниците на щабовете на страните, готови да изпратят свои войски в Украйна.

А също така да се проведе среща с индустриалци и предприемачи (да се чете: представители на военно-промишления комплекс), за да се обсъдят с тях предстоящите покупки на нови видове оръжия в рамките на обявената от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен програма „превъоръжаване на Европа“ (ReArm Europe), за която се планира да бъдат изразходвани около 800 милиарда евро.

Всъщност в горните тезиси и цитати вече се крие отговорът на въпроса какво беше това и защо му трябваше на Макрон да плаши европейците с война с Русия.

На първо място, парите. Да, да, същите тези, все още доста ефимерни 800 милиарда евро, значителна част от които френският президент се надява да изцеди в полза на местното военно-индустриално лоби. Милитаризмът е печелившо нещо и не трябва да го забравяме.

Второ, в ситуация, в която Европа е на път да изпадне в ужасна разправия с Америка, мястото на новия европейски Наполеон е празно. И Макрон, разбира се, се стреми да го окупира, поне по силата на историческата приемственост.

Той възнамерява да подкрепи собствените си претенции за общоевропейско лидерство с френските ядрени оръжия, тъй като Франция е единствената страна от ЕС, която ги притежава.

Тук си струва да споменем, че не случайно Макрон спомена в речта си бъдещия канцлер на Германия Фридрих Мерц, който след последните избори за Бундестаг също очерта претенциите си за титлата лидер на Европа, обединена от общ враг (макар и изкуствено създаден) и от общи заплахи (между другото също фиктивни).

И трето, като политик Макрон не е далеч от украинския си колега Зеленски и също като него е свикнал да решава вътрешните проблеми, като се пъчи и надува бузи на международната сцена. Вторият вече доведе страната си до открита война. Дали първият ще бъде по-умен или поне по-внимателен, времето ще покаже.

Рейтингът на Макрон във Франция плавно се доближава до нулата и изглежда, че ръководителят на Петата република не е измислил друг начин да го повиши, освен чрез гръмки, но предимно празни изказвания.

Да започнем с това, че Европа няма парите, на които той разчита. И дори тези, които съществуват, нито една от страните-членки на ЕС не бърза да предаде на френски или германски военни концерни.

Дрънкането на ядрени бомби и опитът да се превърне в „нова Америка“ в очите на партньорите изглежда направо смешно, особено ако сравните запасите от ядрени оръжия на Франция с подобни арсенали в Русия и Съединените щати.

„Според експерти в момента САЩ и Русия притежават около 88% от всички ядрени бойни глави в света. Смята се, че Франция има около 290 ядрени бойни глави, докато Обединеното кралство има 225“, отбелязва BILD.

Що се отнася до психологическите характеристики на поведението на Макрон, официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова не без основание нарече вчерашната реч на френския лидер „пролетна“, намеквайки за сезонното обостряне на хората с, така да се каже, „нестабилна психика“.

В тази връзка твърде забавен изглежда опитът на Париж да установи диалог с Москва, като изпрати нов френски посланик у нас. Меко казано, това не се вписва добре в тезата, която се изказва за Русия като заплаха за Франция и Европа.

Всички признаци на шизофрения, поне политическа, са очевидни. Не можем обаче, за съжаление, да очакваме нещо по-различно в ситуация, в която в европейската лудница е обявен „Ден на Отворените врати“ и затова всеки ден европейски политици ни „радват“ с различни по степен неадекватност изказвания. И може би единственият възможен извод от случващото се в момента е, че ще трябва да свикваме с европейския парад на лудостта

Превод: ЕС