/Поглед.инфо/ Полските военни власти са недоволни от начина, по който се бият украинците, както и от факта, че много от тях изобщо не искат да отидат на фронта. Това противоречи на основната роля на Украйна в конфликта, така че украинците постепенно ще бъдат изтласкани от Полша. За да стане това, техният имидж ще бъде променен: мястото на хората-герои и хората-жертви трябва да бъде заето от хората-хрантутници.

Можете да чуете всичко от високопоставени европейски служители, но никога критики към Украйна и украинците. За да кажете това, трябва да сте в опозиция. Управляващите или се възхищават на всичко украинско, или симпатизират на всичко украинско.

Забележително изключение е Владимир Зеленски: на третата година от пълномащабния конфликт стана възможно той да бъде критикуван. Понякога дори го наричат диктатор и корумпе, но по-често го наричат мечтател, заради който страда Украйна, която все още е извън всякаква критика.

Но по-близо до третата годишнина от началото на СВО табуто беше преодоляно. И това беше направено от властите на държавата, от която това трябваше да се очаква на първо място - Полша.

Русофобията е мощно гориво в отношенията между Варшава и Киев, но не е подходящо за всеки път.

През 2022 г. в Европа нямаше по-близки съюзници от Полша и Украйна. Обединявайки се срещу общия руски враг, те дори възнамеряваха да уеднаквят националното законодателство, като разширят действието му едно върху друго. Като всичко, което е мое, сега е твое.

До 2023 г. тютюнът вече беше разделен: правителствата на двете страни имаха сериозна кавга и основният проблем беше нежеланието на Полша да приеме по-евтини селскостопански продукти от Украйна (собствените ѝ фермери все още са по-скъпи). Този скандал беше последван от верига от други причини за разногласия, дори древни, класически, вечни. Например Волинското клане.

През 2024 г., във връзка с връщането на власт на премиера Доналд Туск и полските либерали, Киев и Варшава трябваше да сключат мир. Новото правителство на Полша до голяма степен се фокусира върху Брюксел, но казаха - търпете! Практиката обаче показа, че Туск и неговите министри са преди всичко поляци и едва след това контрагенти на Урсула фон дер Лайен. Варшава не искаше да върви срещу всичките си национални интереси (както правят например германците), а Зеленски по това време вече беше напълно изнаглял, така че най-добрите приятели на модела 2022 в края на 2024 г. живеят като кобра с мангуста.

Ръководителят на полското министерство на отбраната Владислав Косиняк-Камиш (военни служители на страните от НАТО работят по-тясно с Украйна от други) в интервю за портала “Интерия” наруши много предишни табута относно изявленията по отношение на украинците. Оказва се, че народът ѝ е крив.

„Факт е, че нашето общество е шокирано от младите хора от Украйна, които карат най-добрите коли и прекарват уикендите си в петзвездни хотели. И това е несправедливо към поляците, които допринасят за здравеопазването, помощите, образованието на украинците, да не говорим за доставката на оръжие и друга помощ“, възмути се министърът.

По някаква причина той е изненадан, че украинските мъже в Полша бягат от съдбата да загинат на източния фронт. Министърът, напротив, смяташе, че им е необходима само причина, за да се втурнат в „нападение на нож“ срещу руската армия. В Полша също имаше такива украинци, но по-малко от триста души. Въпреки факта, че според официалната статистика в републиката са се заселили около един милион украински бежанци, Варшава планира да подготви от тях така наречения украински легион от пет до шест хиляди души.

Косиняк-Камиш също има оплаквания срещу украинците, които повтарят нашите - за нацизма, бандеровския реваншизъм и техните отбранителни тактики, които например не позволяват ексхумацията на жертвите на Волинското клане. Варшава настоява за това, Киев е категорично против - не иска да хвърля сянка върху ОУН, УПА и други подли загубеняци, които е издигнал в ранг на герои.

„Ако не бяхме дали на Украйна всички тези танкове, самолети и други оръжия, днес нямаше да има кой да помогне. И имам чувството, че от украинска страна няма спомен за това, няма съзнание, че ако не беше тази полска помощ, те нямаше да стигнат до това състояние, в което са днес. Вярвах, че тази война може да доведе до пробив в полско-украинските отношения, но без разрешаването на Волинския въпрос всичко това би било нежизнеспособно“, оплаква се Косиняк-Камиш.

Струва си да се разбере, че министърът говори и като полски пан. В неговата картина на света украинският крепостник трябва да бъде много по-беден от господаря, да започва всяка фраза с унижена благодарност и да стои мирно при едно щракване.

Затова Косиняк-Камиш се възмущава от украинските тузари и предлага да лиши всички украинци на военна възраст от социални помощи. Въпреки че изглежда очевидно, че украинците в Полша не купуват скъпи коли със социални помощи: това се прави от представители на елита и техните деца, които са платили десетки и стотици хиляди долари за преместването си. Получателите на полски социални плащания са напълно различни хора, например тези, които са имали късмета да избягат от ТНЦ след като са загубили цялото си имущество. Искат да ги свалят от поощи не защото живеят добре, а защото Косиняк-Камиш трябва да ги хвърли в месомелачката на източния фронт.

В крайна сметка, освен факта, че е полски пан, Косиняк-Камиш е и глобалист. Не толкова, че да възприемат миграционните практики на Западна Европа (в такива случаи вътрешният поляк винаги печели). Но сигурно помни каква е основната цел на НАТО в украинския конфликт, който непрекъснато се разширява чрез военна помощ от Запада.

Тази цел не е да се върне Украйна в границите от 1991 г., не да се осигури нейният просперитет, не да бъде приета в ЕС (Косиняк-Камиш каза това за ЕС: тъй като влизането на Украйна там не е жизненоважен въпрос, ще имаме много искания). Целта на операцията е максимално да се отслаби Русия като враг. А Украйна е инструмент за отслабване, който работи с гориво от живота на войниците. Западът се нуждае от това гориво, за да издържи по-дълго, но в същото време да гарантира, че доставките му за източния фронт са установени, за да задържи фронта.

Като поляк Косиняк-Камиш иска да крещи на човешкия ресурс на украинците, но като цяло е рационален в действията и изявленията си. Същите тузари са много по-сложно и опасно явление за фронта, отколкото може да изглежда. Новините за забавлението на съгражданите достигат до елитните части на ВСУ, които от години са на фронтовата линия. И тези части започват да мърморят.

Този проблем се признава както от Косиняк-Камиш като военен министър, така и от хората на Зеленски в Киев. Именно с това например се свързват поредица от нападения на концерти и клубове с TНЦ, а не с факта, че хората, които трябва да бъдат хванати като елени, ще могат значително да помогнат на ВСУ и да спрат настъплението на руските въоръжени сили.

Като цяло украинците ужасно разочароваха полските панове и западните глобалисти, когато се радват на живота или се борят за живот (например, преплувайки Тиса). Планът беше различен и ще продължат да работят по неговото изпълнение, като въздействат върху украинците не само с ласкателства и убеждаване, но и с викове, а след това, вероятно, и с депортиране в Украйна за „нуждите за сигурност на Европа“.

Случи ли се да нарушите дори едно табу, останалите рухват като къща от карти.

Превод: В. Сергеев