/Поглеед.инфо/ Продължаващите протести в Полша от 22 октомври срещу решението на Конституционния трибунал, което ограничи правото на аборт, което се разглежда като действие на управляващата Партия “Право и справедливост” (ПиС), водена от Ярослав Качински, заискряха с нови цветове. Вчера, на 2 ноември, популярният портал “Онет” публикува писмо от 212 пенсионирани полски генерали и адмирали, представляващи армията и флота, полицията, граничната охрана, пожарникарите, държавната сигурност, разузнавателните служби и тъмничарите, които "изразиха дълбока загриженост за ситуацията в страната".
Генералите и адмиралите в обръщението си към правителството, депутатите от Сейма и членове на Сената заявиха, че „по време на нарастващата пандемия на коронавируса, заплахата от срив на здравната система и икономическата криза се вземат решения, които водят до огромно социално недоволство. Затягането на законите за абортите предизвика обществено противопоставяне и масови улични протести. По-нататъшната ескалация, подстрекателство и безотговорно поведение на политиците ще доведат до трагични и необратими последици. Понякога излишъкът от емоции, неконтролираното развитие на събитията може да завърши с кръвопролитие." Авторите на писмото призовават организаторите и протестиращите да се въздържат от всякакви актове на насилие. Очаква се властите незабавно да започнат преговори с всички страни и да постигнат компромис, който "ще успокои общественото настроение". Както можете да видите, въпреки привидно помирителните нотки и равностойното отношение, управляващият лагер е изкаран отговорен за създаването на конфликтната ситуация и е поканен да започне преговори с демонстрантите, които не са системна сила.
Фактът, че писмото е подписано от около двеста бивши генерали и адмирали, е сериозен сам по себе си. Но основният проблем е различен. Както каза бившият ръководител на Полското бюро за национална сигурност, генерал Станислав Козей, „надявам се, че ако войниците и полицията прочетат този призив, те ще го изтълкуват правилно и ще го възприемат като гласа на цялата общност в униформа“. В интервю бившият сенатор Богдан Пенк отбелязва, че „високопоставени генерали и адмирали действат в доста напрегната вътрешна ситуация, като недвусмислено предполагат, че ако е необходимо, те могат да бъдат военен съвет за национално спасение“. И според него е интересно, че един от авторите на писмото, генерал Адам Рапацки, е казал, че действащите генерали също искат да подпишат призива. Пенк смята, че „в този случай Рапацки трябва незабавно да бъде арестуван и разпитан, защото ако това е вярно, това означава, че се обсъжда въпросът за преврат, включително с използването на военни или специални служби“.
Такива решения и тълкувания предполагат, че при липса на компромисно решение на ситуацията в рамките на демократичните норми и процедури, демонстрантите се бомбардират с идеята за насилствено сваляне на правителството с помощта на „хора в униформи“, а властите - с необходимостта от въвеждане на извънредно или военно положение. Едновременно с това се предприема масирана атака срещу Качински. Полските издания са затрупани с данни от допитвания, които говорят за рязък спад в популярността на “Право и справедливост”, който е пряко свързан с действията на неговия председател. Опозиционните медиии задават подобни статии за „политическата лудост“ на лидера на “ПиС”, един вид “заговор“ срещу него, която кипи в недрата на партията, желанието за отстраняване от ръководството и прехвърляне на правомощия на „умерения“ министър-председател Матеуш Моравецки и полския президент Анджей Дуда ... С други думи, на управляващата партия се предлага да се самоунищожи, тъй като формализирането на разделението в нейните редици ще доведе до падане на парламентарното мнозинство и предсрочни избори, които не могат да се проведат в контекста на пандемията на коронавируса, което означава появата на противоконституционен Съвет за национално спасение на сцената.
Тоест появата на опасен прецедент на територията на Европейския съюз - сваляне на легитимно правителство по методите на „цветната революция“, което досега беше характерно за постсъветските републики с Майдани или в Близкия изток в рамките на „Арабската пролет“. Голяма част от случващото се днес в Полша показва признаци на подобни технологии. Обаче такъв ключов фактор като играта на външни сили все още не се вижда. В сравнение с Украйна през 2014 г., където Виктор Янукович беше принуден да отстъпи под силния натиск от Германия и Франция и със съдействието на САЩ, или Беларус тази година , където Александър Лукашенко все още държи, ЕС не застава на страната на демонстрантите в Полша. Разбира се, в Брюксел, Берлин и Париж ще бъде отворено шампанско в случай на падане на “ПиС”. Но само ако това се случи законно. В крайна сметка успехът на „полския Майдан“ ще се превърне в пример за други страни от ЕС, където може да има желаещи да повторят „цветната революция“ вече у дома си.
Очевидно затова германският канцлер Ангела Меркел коментира толкова предпазливо какво се случва в Полша. В отговор на свързан въпрос на пресконференция тя каза, че „правото на демонстрация трябва да се зачита“, но „и в този случай демонстрациите трябва да се провеждат в съответствие със социалните правила за дистанциране и хигиена“. Освен това, според Меркел тя все още не е обсъждала ескалацията в Полша с Моравецки. Липсата на външен интерес към „революцията“ улеснява нещата от “ПиС”, от една страна. Но, от друга страна, докато канцлерът е зает с борбата с коронавируса в Германия, а САЩ са съсредоточени върху президентските избори, не може да се изключи, че в Полша горещите глави ще рискуват, обличайки шинела на Пилсудски от май 1926 г.
Превод: В. Сергеев