/Поглед.инфо/ След неделните избори за местни парламенти във федералните провинции Бранденбург и Саксония, правителството в Берлин на канцлера Ангела Меркел може да въздъхне с облекчение –катастрофата се размина. „Алтернатива за Германия“ зае едва второ място. Но самият факт, че в Берлин се радват на второто място на определяните от тях като радикали, говори едно - Германия е в състояние на дълбока политическа криза.

Фактът, че „Алтернатива за Германия“ стана третата по сила партия в страната стана изтъркан още през 2017 г. Това се случи след изборите за Бундестаг, при които евроскептиците и националистите (в повече от по-мекия смисъл на думата) спечелиха 12,6% и сформираха третата по големина парламентарна фракция. Миналата година, според проучванията, те започнаха периодично да заемат второ място, изпреварвайки социалдемократите - а в източната част на страната, в бившата ГДР тази година станаха най-популярната партия.

Затова германските елити с такова напрежение очакваха изборите на 1 септември, когато източногерманците трябваше да избират регионалните правителства на Саксония и Бранденбург. Проучванията показваха увеличаване на популярността на АзГ и вероятността тя да излезе на първо място. И всичко това, въпреки факта, че срещу тях се водеше засилена агитация и всички останали участници в изборите обявиха предварително, че в никакъв случай няма да управляват с тях в коалиция.

Следователно, когато резултатите бяха обобщени и се оказа, че АзГ е на второ място, коментаторите започнаха да твърдят, че ситуацията не е чак толкова лоша. На интернет-страницата на Deutsche Welle се появи статия под заглавието „Изборите в източната част на Германия стабилизират правителството на Меркел“. След като ХДС зае първото място в Саксония, а ГСПД в Бранденбург, и двете партии от управляващата в Берлин коалиция може да си поемат дъх. Но това, разбира се, е вярно само от гледна точка, че пълната катастрофа за управляващата коалиция все още не е настъпила. В същото време е невъзможно да се оспорят твърденията на лидерите на АзГ, че на тези избори има само един победител - и това е тяхната партия.

Всъщност в Саксония АзГ получи повече от 27% от гласовете, в сравнение с 9,7% на последните избори преди пет години. Да, тя изостава от ХДС с пет процента (докато партията на Меркел загуби 7,5%), но фактически утрои резултата си. В Бранденбург АзГ „само“ удвои резултатите си, като спечели 23,7% срещу 12% на последните избори. Тук те бяха победени от ГСДП с 26%, които загубиха почти шест процента от избирателите си. И двете партии остават на власт в провинциите, въпреки че други партии, на първо място „Зелените“, ще трябва да бъдат привлечени за създаването на нови коалиции. Ясно е, че всичко ще бъде направено, за да не се позволи по-нататъшното издигане на власт на АзГ, но с всяка следваща година задачата става от трудна по-трудна.

Системните германски партии не искат да признаят реалността: всички опити за дискредитиране на АзГ са не само безплодни, но дават точно обратния резултат. Всичките шест години от съществуването на тази партия, която предизвиква германския политически елит и правилата за политическа коректност, тоест премълчаването на едни или други неудобни теми (било то европейската интеграция или миграцията), опитват се да я представят като неприятна, радикална, неприлична. Наричат я крайно-радикална, националистическа (в Германия този термин се използва от елитите едва ли не като ругатня), едва ли не фашистка партия.

Но всяка изминала година все повече и повече хора гласуват за АзГ- и няма нужда да си оракул, за да предскажеш, че с всяка следваща година позициите ѝ ще продължават да заякват. И в краткосрочен план АзГ първо ще стане уверена втора политическа сила в страната, а след това – първа.

Германската политическа класа няма да успее да спре АзГ. Да, дори ако спечели изборите, тоест получи относително мнозинство от гласовете, тя може да продължи да бъде държана в изолация. Или поне докато се създадат възможности за различни варианти от коалиции, в които няма „лоши германци“. Една четвърт ще гласува за тях, но след това една трета от всички избиратели ще им каже, че с такива възгледи не може да бъдат на власт. В защита на демокрацията можем да изолираме радикално малцинство. Германските елити залагат точно на такава стратегия, просто защото не са в състояние да направят нищо друго. Всъщност самата поява на АзГ и нарастването на нейната популярност са следствие от дълбоката криза, в която се оказват системните партии и професионалните политици: не им вярват и не искат да ги виждат на власт.

Единственият ефективен начин за спиране на АзГ би могла да бъде промяна на „старите“ партии, особено така наричаните „народни“ ХДС и ГСПД. Управляващите партии обаче не искат да се променят, въпреки че на регионално ниво лидерите им правят опити да се адаптират към очакванията на хората. Например, в Саксония местният премиер Михаел Кречмер отдавна се е отдалечил от обичайната линия на своя ХДС (не само по въпроса за мигрантите, но и за необходимостта от установяване на отношения с Русия). Ако не беше той, ХДС щеше да загуби Саксония, предавайки я на „Алтернативата“.

ХДС не иска да се променя, защото Меркел твърдо държи властта в ръцете си и само формално отстъпва на новия лидер партията Анегрет Крамп-Каренбауер. Веднага щом Меркел напусне, партията ще започне да изяснява нещата. И това може да се случи всеки момент. В крайна сметка, оставането на Меркел на власт до следващите избори през 2021 г. е възможно само в един случай - ако коалицията в Берлин продължи да управлява. Тоест докато социалдемократите продължат да се съгласяват да бъдат „донор на Меркел".

Ако те напуснат коалицията, Меркел ще загуби поста канцлер: въпреки че тя може да не се реши на предсрочни избори и да се опита да състави ново правителство със Свободните демократи и със „Зелените“. Но никой от тях обаче няма да иска да я види отново начело на кабинета.

Но защо ГСДП продължава да остава вярна на Меркел - въпреки че всички отдавна са разбрали, че участието ѝ в управляващата коалиция убива тази партия? Тази година тя получи едва 15,7% на изборите за Европейски парламент. До 2021 г. рейтингът ѝ може да падне до 10% - и тогава социалдемократите ще паднат не на трето, а на четвърто или дори пето място. Но не става въпрос за обикновена партия: ГСДП е основната социалдемократическа партия не само в Германия, но и в Европа като цяло. Всъщност цялата социалдемокрация започна с нея. И тази партия се жертва за Меркел?

За своята повече от век и половина история ГСПД (тя е най-старата партия в Германия и единствената, която се е запазила в Германия от предвоенно време) премина през различни етапи. Но тя става първата партия на страната още през 1890г. Тогава обаче тя, както сега АзГ, не беше допускана до власт. По-късно, въпреки това, тя влезе в имперското правителство, а след 1918 г. и ликвидирането на монархията напълно превзе властта - и участва в нея под различни форми, докато Хитлер не победи. Тогава тя беше забранена и се прероди след 1945 година.

Дълги години тя беше в опозиция, но в средата на 60-те години на миналия век се присъедини към коалицията и през 1969 г. тя спечели изборите. През тринадесетте години от управлението на ГСПД, наред с другото, се възстановяват отношенията със СССР. А след като загубита властта през 1982 г., социалдемократите успяха да си я върнат едва през 1998 г., когато Герхард Шрьодер стана канцлер. Той загуби изборите от Меркел през 2005 г., но дори тогава партията му не напусна правителството, а стана младши партньор в коалиция с ХДС. ГСПД беше в опозиция само през 2009 г., но през 2013 г. се върна в съюз с християндемократите. Тоест през последните 20 години партията е била в опозиция само четири години, но престоят ѝ във властта не ѝ донесе нищо хубаво.

За последните две години и половина партията смени трима лидери. И вече няколко месеца е без председател. Последният лидер, Андреа Налес, подаде оставка през юни след неуспешните избори за Европейски парламент, а сега партията се ръководи от временна „тройка".

До края на годината ГСПД трябва да избере лидер и да реши как да продължи напред. Нито един лидер, който се интересува от бъдещето на партията, няма да я остави в коалиция с Меркел. Но дали такъв кандидат ще може да бъде избран?

Сега всъщност основният социалдемократ в страната е Франк-Валтер Щайнмайер, президентът на Германия. Той ръководи партията за кратко преди изборите през 2009 г. и дори беше нейният кандидат за канцлер. Но партията загуби изборите и реши да не влиза в коалиция с Меркел. В същото време Щайнмайер беше министър на външните работи в кабинета на Меркел през 2005-2009 г. и се върна на този пост през 2013 г., когато ГСДП отново влезе в правителството. И вече през 2017 г. той се премести на поста федерален президент, издигнат, между другото, не от собствената си партия, а от ХДС на Меркел.

Може би сега Щайнмайер (който не заема никакви постове в партията) е този, който държи ГСДП в коалиция с ХДС, като се оправдава с това, че вътрешната политическа стабилност е по-скъпа от партийните интереси? Ако това е така, тогава това е път наникъде: и най-старата политическа партия в Германия ще бъде вкарана в гроба, и АзГ няма да се спре. Въпреки това, и Щайнмайер, и Меркел, така или иначе, ще напуснат постовете си до пролетта на 2022 г., точно навреме, когато АзГ ще се опита да се възкачи на първото място на германския партиен подиум.

Превод: В.Сергеев