/Поглед.инфо/ Великобритания наскоро предприе поредица от политически атаки срещу Европейския съюз. Това се дължи между другото и на руската специална операция в Украйна – политиката на Лондон се оказа много по-агресивна от тази на Берлин или Брюксел. Какво стои зад тази агресия и защо Европейският съюз търпи подобно отношение към себе си?
"Как да загубиш всичките си приятели и да ги накараш да те намразят." Това заглавие на холивудска комедия сега е повече от всякога уместно за западна трагедия, където една от страните - Великобритания - се превръща едва ли не в изгнаник. При това за онези, които уж трябва да са най-близо до тази страна - страните от ЕС. И става по нейна собствена вина, заради политическата линия, избрана от екстравагантния във всяко отношение премиер Борис Джонсън.
Формално основният враг на Великобритания днес е Руската федерация – поне от гледна точка на самата Великобритания. Лондон е едва ли не основният източник на антируска реторика и предложения за санкции. Новият ръководител на британската армия Патрик Сандърс дори казва, че страната ще създаде армия, която да победи Русия.
„Вместо да се опитват да вкарат Зеленски на масата за преговори, видните военни лидери на Великобритания започват да мечтаят за изграждане на изключително мощна армия. Те вече мечтаят за кампании и война на европейския континент. Но това не помага да се подобри ситуацията нито в Украйна, нито в Европа, нито по света“, възмущава се Андрей Красов, заместник-председател на Държавната дума по отбрана.
В действителност обаче, при цялата враждебност на Англия към Русия, Европа се оказа нейният основен противник. С който Великобритания се конкурира както по вътрешни, така и по външнополитически причини. А през последните месеци Борис Джонсън извърши цяла поредица от агресивни действия срещу Европейския съюз.
Най-пресният пример, разбира се, беше ситуацията с бежанците (от Ирак и други страни), които Борис Джонсън реши да използва за своя полза за изборите. И според някои експерти той следва пътя на бившия австралийски премиер Джон Хауърд.
През 2001 г. Джон Хауърд трябваше да загуби парламентарните избори, но беше спасен от кораб с 433 бежанци от Ирак и Афганистан, които искаха да акостират до австралийския бряг. Хауърд нареди да се качи на борда на кораба и изпрати кораба с бежанци в концентрационен лагер на остров Науру, като каза, че „ние решаваме кой ще идва в нашата страна“. Хората оцениха грижите и преизбраха премиера. За автор на тази схема се смята политическият стратег Линтън Кросби, който сега е съветник на Борис Джонсън.
И сега британският министър-председател, чиято позиция у дома се клати, се позиционира като спасител на нацията от нелегалните мигранти, които ще бъдат изпратени в Руанда. За депортирането наеха специален самолет и щяха да го изпратят в Африка. Въпреки това, благодарение на решенията на британските съдилища, отначало броят на депортираните беше намален от 130 на седем, а след това ЕСПЧ се намеси в последния момент, като забрани депортирането на тези, които останаха, въз основа на иск от една от правозащитните организации.
Лондон обаче успя да обърне това поражение в своя полза – да позиционира европейските структури в лицето на ЕСПЧ като враждебни организации, които пречат на Великобритания да живее нормален живот.
„Непрозрачността, с която работи този съд, е абсолютно възмутителна. Ние не знаем кои са съдиите, не знаем кой е бил на съда, по същество нямаме процес – само съобщение за пресата и писмо казвайки, че не можем да депортираме тези хора“, казва британският министър на вътрешните работи Прити Пател.
И, разбира се, да се позиционират като защитници на интересите на обикновените британци - в края на краищата, според представители на Консервативната партия, „централната тема на следващите избори няма да бъде коронавирусът, а въпросите за миграцията и жизнения стандарт”. Ето защо сега британските власти обмислят възможността за приемане на закон, който ще позволи на националните органи да не изпълняват задълженията си по ЕСПЧ.
„Не мисля, че съдът в Страсбург трябва да има правомощията да налага и прилага забрана във Великобритания. Не и в този конкретен случай“, каза министърът на правосъдието Доминик Рааб. В същото време не се говори за оттегляне от Съвета на Европа – както казват в Консервативната партия, Англия има нужда от тази институция, за да се изправи по-ефективно срещу Русия.
Освен "аферата с Руанда", Лондон предприе поне три други атаки срещу Европейския съюз. Много по-сериозни от имиджова и политическа гледна точка.
Първо, той стартира премахването на така наречения протокол за Северна Ирландия - тоест споразумението, че след Брекзит Северна Ирландия ще бъде в европейското, а не в британското икономическо и митническо пространство. Просто казано, Лондон едностранно разкъсва сделката за Брекзит. „Това е като да теглиш ипотека и година по-късно да кажеш „Съжалявам, не искам да плащам повече“ и след това да кажеш на банката: „Сега плащането ще премине по този начин и ще се съгласите с това “, каза ирландският външен министър Саймън Коуни.
Но тук, разбира се, не става дума за ипотеки, а за опита на Джонсън да измами своя електорат. „По време на Брекзит Джонсън обеща, че ще „върне контрола“ над Великобритания на британците. И двете ситуации (ирландска граница и бежанците от Руанда) включват чужда бюрокрация, която трябва да бъде изтръгната от контрол“, пише “Вашингтон Пост”. И хората харесват това. „Ако можете да направите някакъв извод от британските проучвания на общественото мнение през последното десетилетие, то е, че британците не обичат, когато други страни им казват какво да правят. Дори и самите те да знаят, че въпросът е спорен“, казва британският социолог Джеймс Джонсън.
Второ, Англия осуетява опитите на ЕС да намери компромисно решение с Москва. Първо, троицата лидери на ЕС (италианският премиер Марио Драги, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц) и румънският президент Клаус Йоханис, който се присъедини към тях, идват в Киев, за да накарат Зеленски да направи отстъпки пред Москва. Е, или поне да опипат почвата за какъв компромис са готови украинските елити. И след това Борис Джонсън лети за украинската столица и убеждава Зеленски да продължи войната до последния украинец, като му гарантира подкрепа от себе си и от Вашингтон.
Трето, Англия се опитва да изтръгне Източна Европа от контрола на Брюксел. Британският премиер иска да създаде интеграционно сдружение в региона. Формално антируско, но всъщност антиевропейско. Италианският “Кориере Де ла Сера” смята, че става дума за нова система от алтернативни политически, икономически и военни съюзи на Европейския съюз, която ще включва държави, обединени от недоверието към Брюксел, както и към реакцията на Германия на руската военна агресия.
ЕС е много по-силен от Лондон и може да отговори много остро на британския мопс. Реален отговор обаче няма. И не само защото в ЕС няма единство (Полша например едва ли ще гласува решения против Великобритания), и не само защото американците не искат да допуснат публичен конфликт в редиците на колективния Запад.
Руската федерация спасява Великобритания от пълна изолация. Всеки път, когато отношенията между Великобритания и ЕС достигнат до точката на кипене, Лондон се опитва да включи бутона „всички трябва да сме в един и същи окоп срещу Русия“.
Така например, когато преговорите за Брекзит между Великобритания и ЕС доведоха отношенията между Лондон и Брюксел до точката на кипене (тоест до ситуация, в която Европейската комисия беше готова да организира „твърд Брекзит“ за британците - не), избухна „случаят със Скрипал“. И цяла Европа беше принудена да се обедини с британците, за да „накаже Русия“ – невъзможно беше да се каже, че Лондон е измислил цялата тази история. По същия начин сега, в ситуация, в която целият Запад се обединява пред „руската заплаха“, ЕС не е готов за пряк конфликт с Лондон. Америка няма да го позволи.
И само САЩ могат да унищожат тази схема. Ако Вашингтон осъзнае, че е необходимо да се намери общ език с Москва, Борис Джонсън и неговата политика едва ли ще успеят да се адаптират към тази линия - и ще загубят американския щит. Тогава и само тогава той ще разбере последствията от това, че всички го ненавиждат.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?