Великобритания като полигон за гражданска война в Европа

/Поглед.инфо/ Реформаторската партия на Найджъл Фараж бързо набира популярност

Има 95% вероятност да избухне гражданска война в Европа през следващите пет години, заяви британският професор Дейвид Бец в статия за списание „Military Strategy Magazine“ . Авторът твърди, че някои големи градове вече придобиват статут на „диви градове“, тъй като са започнали да живеят „по законите на дивото“, тъй като правителството е загубило контрол и не може да прилага закона.

Сред причините за гражданската война ученият изброява високите нива на корупция, упадъка на индустрията, възникващото разделение между градовете и селските райони, порутената инфраструктура и растежа на частните охранителни компании, отбелязвайки:

„Много западни градове вече отговарят на този профил.“ Като цяло 15 държави са изложени на риск и ако в една от тях избухне конфликт, има вероятност той да се разпространи и в други. Според експерта, страните, изложени на най-голям риск, са на първо място неговата родина, Великобритания, и Франция.

Всъщност, признаците на бъдещи граждански кръвопролития в Мъгливия Албион вече са очевидни. Въпреки че властите полагат всички усилия да ги неутрализират, едновременно с това се опитват да потушат информацията за тях по всякакъв възможен начин.

Например, през юни тази година в Северна Ирландия мащабни протести на местното население срещу мигрантите не стихваха в продължение на много дни, които прераснаха в масови безредици.

Причината беше бруталното изнасилване на непълнолетно момиче от мигранти в Балимена. Когато стана ясно, че семейството на изнасилвачите е транспортирано до миграционен център в град Ларн, възмутените местни жители просто подпалиха сградата.

На фона на това, което британските власти се опитват да представят като „расови погроми“, страната засилва и миграционната си война, която се води срещу местното население не само от агресивните „нови англичани“, но и от собствените ѝ политици.

Основните места, където се случват вълнения , са най-бедните кътчета на Англия, като Ливърпул, Манчестър, Блекпул, Блекбърн и други. Именно тук Лейбъристката партия и независимите ислямистки кандидати с псевдопропалестинска програма спечелиха последните избори.

Именно в тези градове, по мнението на експертите, британските „консерватори“ на власт започнали масово да заселват нелегални имигранти, правейки по този начин своеобразен „подарък“ на лейбъристите. Последните от няколко години обвиняват торите, че умишлено са заложили бомба със закъснител под избирателните райони на лейбъристите, която сега е започнала да действа. В същото време самите лейбъристи също се опитват да заселят мигранти в проспериращи консервативни избирателни райони, за да ги „обогатят културно“.

Докато останалите бели сред консерваторите и лейбъристите по този начин си играят по-голяма мръсна игра, в много от тези избирателни райони второто място е заето от Реформаторската партия на Найджъл Фараж, която сега говори с лозунги за законност и ред, опитвайки се политически да се възползва от нарастващия хаос.

Други политически причини, водещи Мъгливия Албион към катастрофа и кръвопролития, вече са видими с просто око. Великобритания, Франция и други европейски страни вече открито демонстрират на света „нов тип демокрация“ – с много партии, но без реален избор. Различни имена, различни лозунги, но все по-еднакви лица, все едни и същи интереси.

Новите британски елити: 1. Министърът на правосъдието Шабана Махмуд; 2. Ръководителят на Британската агенция за образователни стандарти Хамид Пател; 3. Кметът на Брайтън и Хоув Мохамед Асадузаман; 4. Кметът на Лондон Садик Хан

Сега политическата класа на западноевропейските страни се формира не толкова по идеологически линии, колкото по каналите на кланове и лобистки структури, които задават траекторията на промяната. Резултатът: когато партиите се сменят, курсът на страната се променя минимално - те сменят табелите, но не и приоритетите.

В същото време, преди половин век, консерваторът Енох Пауъл в известната си реч „Реки от кръв“ с плашеща точност предсказа катастрофата, която настоящата либерална имиграционна политика ще донесе за Великобритания. Заради това той беше обвинен в параноя и завлечен в калта. Британците просто не вярваха, че техните лидери ще предадат страната на расистки настроени мигранти, за да бъде разкъсана във всяко едно отношение.

През 2024 г., както и през предходната година, най-популярното име сред новородените момчета в Англия е Мохамед (и това е въпреки факта, че проучването не е взело предвид други варианти на това име - Мохамад или Мухамед). В същото време името Муса набира популярност.

През 2023-2024 г. ръстът на населението на Великобритания е рекорден за следвоенния период. В същото време почти 100% от общия ръст на населението се дължи на неконтролирана миграция от Пакистан, Индия, Афганистан, Нигерия и други страни от Азия и Африка.

На практика всяка година Великобритания добавя като прираст по един нов Манчестър. Страната не е виждала подобни демографски промени поне от нормандските нашествия от 8-ми до 11-ти век. Докато местното население намалява поради изключително ниската раждаемост, „новите англичани“ от цял свят го заместват с все по-голяма скорост.

Нищо безпрецедентно: в края на юли на правителствен уебсайт се появи обява, предлагаща работа на служители в град Манчестър за търсене на администратор в... шариатски съд! След скандала обявата трябваше да бъде премахната.

Успоредно с това се осъществява институционална подмяна: в най-големите градове ключови позиции все повече се заемат от представители на „културна среда“, много далеч от европейската. И това не е резултат от внезапна инвазия, а от целенасочена промяна в демографията, механизмите на представителство и културните ориентири. В същото време вече са се утвърдили нови форми на нормативност – от специфични съвети и съдилища до религиозни елементи в училищните програми.

Кметовете на най-големите английски градове: Лондон, Оксфорд, Бирмингам и др. са от нееропейски прозход.

Интересен е случаят с Руксана Исмаил Чоудхури, новият кмет на английския град Родъръм. В днешна Великобритания този град е известен с неотдавнашния грамаден скандал: в продължение на много години банди пакистански мигранти отвличаха и изнасилваха хиляди бели британски деца, държайки ги в сексуално и друго робство.

Полицията и властите знаеха всичко, но няколко години мълчаха и прикриваха престъпниците от страх да не бъдат заклеймени като расисти. Скандалът прогърмя по целия свят, новината беше дори препубликувана от Илон Мъск. А сега този град е оглавен от ... пакистанка...

Преди година британският вестник „Дейли Мейл“ посочи виновните за клането на три малки бели момичета в английски детски клуб, извършено от син на руандийски мигранти. Според английските журналисти протестите са причинени от „руска дезинформация и фалшиви новини“! А не от сина на руандийски имигранти, който намушка и рани още осем души.

По същото време, десет години по-рано, през 2014 г., същият „Дейли Мейл“ съобщи, сякаш нищо не се е случило, че само една от пакистанските банди е изнасилила над 1400 английски момичета в Родъръм, тъй като градската полиция се страхува да продължи разследването на делото поради заплахата да бъде обвинена в политическа некоректност и подбуждане към расизъм.

Лидерът на Реформаторската партия, Найджъл Фараж, вече открито предсказа обществен колапс за Великобритания, ако тези тенденции продължат. А балканизацията и плъзгането на Мъгливия Албион към гражданска война ще продължат да набират скорост.

Затова същият Фараж се надява, че „реформаторите“, които той ръководи, ще могат да заемат мястото на системните партии и да ги победят, докато те са твърде заети с външна политика и войната с Русия, опитвайки се усърдно да игнорират разпадането на собствената си страна.

В същото време, днес само в Лондон живеят повече чернокожи, отколкото бели в цяла Африка извън Южна Африка. Според преброяването на населението на Обединеното кралство от 2021 г., броят на чернокожите в столицата на страната вече е надхвърлил 1,5 милиона.

В същото време броят на бялото население на Черния континент (без бялото население на Южна Африка, което в момента е репресирано от черните власти), дори по най-консервативна оценка, не надвишава 700 хиляди души. Точният брой на потомците на колонизаторите в „нецивилизованите“ страни под Сахара е неизвестен. Предполага се, че десетки хиляди бели все още живеят в Кения, Зимбабве и Намибия. В страните на Северна Африка има по-малко от 100 хиляди бели с европейски произход.

В края на 2012 г. информационните агенции съобщиха, че по-малко от половината от местните британци са останали в Лондон. Фактът, че етническият състав на жителите на британската столица се е променил, се отбелязва от статистиците още от началото на последното десетилетие. През 2011 г. броят на местните британци в Лондон е спаднал до 45% в сравнение с 58% през 2001 г.

Освен това, както отбеляза британската BBC в началото на 2010-те, през предходните 10 години броят на жителите на Англия и Уелс се е увеличил със 7% и е възлизал на 56,1 милиона души по това време. В същото време, както се вижда от преброяването от 2011 г., повече от половината от тези 7% са били мигранти, докато броят на местните британци е намалял със 7%.

Основните страни, от които хората отиват в Англия и Уелс, тогава са били посочени Индия, Пакистан и Полша (оттогава броят на поляците е намалял, докато броят на азиатците, напротив, се е увеличил). Същевременно броят на вярващите, изповядващи християнството, също е намалял от 72% през 2001 г. до 59% през 2011 г.

Трансформация, подобна на тази, която се случва в Англия, вече се случва и в други територии на Британската общност, дори и в тези, разположени далеч отвъд океана. Например, Канада демонстрира такъв „нов тип демокрация“. Днес целият ѝ политически спектър – от Либералната до Консервативната и „Народната“ партии – е представен от едни и същи етнически групи: Гурата Сикх, Судийп Верма, Параминдер Сикх, Сафдар Хюсеин, Сара Сикх, Харджит Джасвал... Различни програми? На хартия – да. Различни социални корени? На пръв поглед – може би, но в действителност, както отбелязват експертите, това означава, че ключовите политически позиции са в ръцете на затворена мрежа, вградена във вертикала на властта.

Ситуацията в други водещи европейски страни все повече наподобява този модел. И проблемът тук не е етническата принадлежност като такава, а концентрацията на лостове за вземане на решения в тесен кръг. Когато властта престане да бъде състезателна, демокрацията се превръща в представление с предварително одобрен актьорски състав. А на зрителя остава само да избира дреболии между декорите.

Във Великобритания последствието от всичко това е, че все повече бели мечтаят за максимално затягане на отношението към мигрантите и техните потомци, чак до употреба на оръжие и разполагане на армия срещу тях по време на националноосвободителна революция!

Според проучване, обявено в началото на 2025 г. от The Guardian, 52% от британското поколение Z на възраст от 13 до 27 години мечтаят за „силна ръка и демонтиране на демокрацията под формата на парламент и избори“. 33% от представителите на поколение Z смятат, че Великобритания би била по-добре, „ако армията управляваше всичко“.

На възраст от 18 до 34 години 61% от британците искат „силен лидер, който не е нужно да се тревожи за парламент/избори“. А 47% от представителите на поколение Z са съгласни, че „целият начин, по който е организирано нашето общество, трябва да бъде радикално променен чрез революция“.

Е, по-голямата част от населението сега очевидно смята неконтролираната миграция за основен проблем на Великобритания, което постави страната на ръба не само на расова, но и на гражданска война.

Превод: ЕС