/Поглед.инфо/ Днес светът продължава да обсъжда ситуацията около Нагорни Карабах и често се чува името на ръководителя на MИ6 Ричард Мур. Има версия, че не само и не толкова Турция стои зад Азербайджан, колкото британската служба за външно разузнаване. За да се разбере ролята на Лондон в арменско-азербайджанския конфликт, трябва да се погледне по-общата картина. Нараства впечатлението, че „англичанката“ е започнала нова Велика игра, която няма да бъде ограничена до Кавказ.
Мур е сериозен човек с богат опит в дипломатическата и разузнавателната работа. Завършил Оксфорд, има три специалности - политолог, икономист, философ. През 2014-2017г. беше посланик в Турция, знае турски отлично. Твърди се, че той има близки отношения с Ердоган, когото подкрепя по време на опита за преврат през 2016 г. (да не говорим за британското влияние върху турските сухопътни сили). Мур наскоро посети Анкара и, както съобщава агенция "Анадолу", на срещата му с прессекретаря на турския президент са били обсъдени проблемите на Нагорни Карабах, Либия, Близкия изток и Източното Средиземноморие.
Има достатъчно основания да се смята, че Великобритания и Ричард Мур лично играят важна роля в широко разпространеното външнополитическо настъпление на Турция. Очевидно Лондон е решил да превърне Турция в таран за прокарване на своите интереси и Ердоган е доволен, че Великобритания подкрепя неговия курс.
Географията на въпросите, обсъдени по време на посещението на Мур в Анкара, точно отразява амбициозните планове на британско-турския съюз. Но все още не е споменавана Украйна, чийто президент, след среща със същия Мур, отиде при Ердоган и обиколи Централна Азия. Нека обаче се върнем към войната в Карабах.
Идеята е проста: окончателно да се реши въпросът с Карабах и да се стигне до границата на Армения, като се забие клин възможно най-дълбоко в зоната на влияние на Русия в Кавказ. В последния момент обаче нещо не се получи: кракът на руския войник стъпи на земята Нагорни Карабах. И тук възникват редица въпроси...
Основният е: как се случи така, че Илхам Алиев и Никол Пашинян поставиха подписите си върху споразумението с Русия? „Великите комбинатори“ провалиха ли се? Или бързаха да се възползват от изборите в Америка, която сега няма време за Карабах? Британско-турският план може би е бил следният: Русия „няма да се впише“, тъй като Азербайджан воюва с Карабах, а не с Армения, за да върне своите територии въз основа на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, а Москва не е доволна от Пашинян; последният, като соросоид, ще предаде всичко.
Въпреки това, Алиев, изхождайки от развитието на ситуацията, очевидно реши с помощта на Русия да намали зависимостта си от Великобритания и Турция. Що се отнася до арменския премиер, Сергей Кургинян подчерта, че той е предател на своя народ, който е назначен на поста си чисто и просто, за да преде Карабах. И той изпълни тази задача; освен това там са "Америка и Сорос, а Великобритания работи много добре, трябва да отдадем длъжното на Мур" ...
По подобен начин говори бившият министър-председател на Армения Хрант Багратян. Той заяви: „Защо Армения не беше готова за война? Соросоидите, водени от Никол Пашинян, веднага започнаха да изграждат коалиция със Запада. Всичко, което се случва в момента, е операция на британските тайни служби и лично от Ричард Мур, близък приятел на принц Чарлз. Имаме и един друг приятел на принц Чарлз. Това е президентът Армен Саркисян. Всичко, което се случва сега, не започна днес. Всичко започна, когато Армен Саркисян стана президент, той е първата лястовица на "цветната революция". Никол просто продължава да прави това, което Саркисян започна да прави. "
Пашинян обаче не е Порошенко. Бившият президент на Украйна е един от агентите на Запада, които ще изпълняват всякакви заповеди на собствениците без никакви морални съмнения. Ако Пашинян беше такъв, той нямаше да сключи споразумения с Русия и щеше да позволи на Азербайджан да завземе целия Карабах, хвърляйки много хора в пещта на войната. И тогава би казал, че се е борил докрай, но не му се е получило: войната се е водила не само срещу Азербайджан, но и срещу Турция.
Не защитавам Пашинян. Той и неговите соросоиди провалиха Армения в много области, включително военната. Подписването на споразумение с Русия обаче предполага, че той не е бил под пълния контрол на Запада и в последния момент е взел неочаквано за Мур и Ердоган решение, оправдавайки надеждите им само отчасти.
Преди това се случи свалянето на руския хеликоптер: очевиден опит, вероятно от Турция, да се нарушат мирните споразумения (трудно е да си представим, че някои хора случайно са попаднали в зоната на движение на руски конвои и „по погрешка“ са свалили хеликоптера). Русия обаче не трепна и Алиев реши бързо да поеме вината и да се извини.
Сега относно позицията на САЩ. От една страна, Америка е доволна от укрепването на Турция като член на Северноатлантическия алианс край Русия. От друга страна, най-вероятно е през 2016 г. американците да са организирали опита за преврат за свалянето на Ердоган. Там все още са недоволни от сделката на Ердоган със С-400 с Русия и поведението на Турция в Средиземно море. В Америка дори се говори за затваряне на базата в Турция и има призиви за нейното изключване от НАТО.
Докато Великобритания подкрепя Анкара, САЩ няма окончателно оформена позиция по отношение на Турция. Най-вероятно американците искат да имат Турция, но без Ердоган и Мур ги убеждава, че Ердоган е по-подходящ за ролята на контролиран таран в различни посоки. Малко вероятно е Вашингтон и Лондон да действат като абсолютно единен фронт: британците играят своята игра, а Съединените щати, като вземат предвид кризата в американската върхушка, заемат изчаквателна позиция в много отношения, но са способни да поемат инициативата всеки момент.
С усилията на ръководителя на MИ6 Великобритания се опитва, използвайки Турция, да се върне към Голямата игра, която играе в Евразия от XIX век. Не може да се каже, че изобщо няма резултати от британската политика, но успехът е ограничен: руските войски са в Нагорни Карабах. Америка направи пауза, където отношението към Турция е двусмислено. Перспективите на „турския инструмент“ като цяло не са очевидни - и потенциалът е слаб за широк спектър от световни задачи, а възприемането на Турция в мюсюлманския свят далеч не е еднозначно. Като цяло „англичанката“ печели ли изобщо толкова много в Кавказ за момента?
Превод: В. Сергеев