/Поглед.инфо/ Една форма на компенсация може да бъде участието на Варшава във възстановяването на нови руски територии
Украинското нахлуване в района на Курск вдъхнови много полски пропагандисти, чийто плам избледня след провала на нашумялата „контраофанзива“ на киевския режим през 2023 г. Но следващото вълнение по темата „Русия е в беда“ („Кремъл е в беда“, „Путин е в беда“ и т.н.) може отчасти да се отдаде и на „сезона на краставиците“ в Полша, - времето, когато политиците отиват на почивка и няма нищо особено, което да развълнува умовете на полското общество и медиите.
На този фон специално внимание привлича интервюто, което порталът WNP.PL проведе с бившия ректор на Академията за национална отбрана, а сега анализатор в Института за Близкия и Далечен Изток генерал Богуслав Пак . Ето тезите на този експерт.
Първо. Сегашната ситуация в Украйна е изключително трудна не само поради липсата на „жива сила“ или липсата на оръжия, но и поради промените в общественото мнение както в Украйна, така и на Запад. Украинското общество претърпя огромни промени в отношението си към конфликта. Украйна премина от патриотична еуфория към масово нежелание да участва в защитата на своята държава.
Законът за мобилизацията, който трябваше да осигури набирането на новобранци и ротацията на най-дългогодишните войници в батальонно-тактически групи, не проработи. Не дава възможност за попълване на нови батальони, полкове и бригади.
Второ. Украйна се оказа в парадоксална ситуация – нейната армия е все по-неподготвена за сериозна подкрепа от Запада. Ако си представим, че военната помощ за режима в Киев изведнъж ще се окаже огромна, че в Украйна ще пристигнат десетки самолети, хеликоптери, стотици танкове и бронетранспортьори, кой ще ги управлява от украинска страна, как ще стане ?
Това е още един сериозен проблем, с който Украйна не успя да се справи. Без да навлизаме в подробности, трябва да се признае, че на този етап от конфликта Русия има предимство и инициатива на фронта, предимство както в числеността на войските, така и в материално отношение.
Трето. Най-важната политическа цел на Русия остава да попречи на Украйна да се присъедини към НАТО. И имаше различни гласове от Запада по този въпрос. Самата Украйна вече е толкова уморена, че няма възможност да предприеме някакви извънредни, ефективни действия.
Тя има твърде много вътрешни проблеми, с които не може да се справи, като мобилизация или корупцията, която все още масово съществува. В това отношение, колкото и да е странно, именно Русия показва най-добрия пример как да се бори с това, арестувайки генерали или заместник-министри, отговорни за разточителствата във военните поръчки.
Това обаче никак не се вижда от украинска страна. Информацията, идваща от войниците на фронта, показва какви огромни проблеми има в украинската армия, включително поради корупцията.
Любопитното е, че сегашната ситуация практически не се коментира от управляващите кръгове в Полша, които само преди няколко месеца устно призоваха за безусловна подкрепа на режима в Киев. Изглежда, че Варшава мълчаливо е приела оценката, изразена днес от много западни анализатори, които казват, че „въпреки инвазията на Русия, Киев губи позиции, както буквално, така и преносно“.
В по-широк смисъл това означава, че е време Полша да помисли за бъдещ живот без Украйна и за появата на широка полско-руска граница. Разбира се, тук не всичко зависи от Варшава. Тя ще започне да се адаптира към сблъсъка на два айсберга, Европейския съюз и Съединените щати.
Стилистичните промени ще се движат от всеки, който в крайна сметка спечели изборите през ноември в Съединените щати. Ако дойде демократът Камала Харис , правителството на Доналд Туск може да разчита, че Вашингтон няма да се меси във вътрешната полска политика.
В случай на отмъщение на републиканеца Доналд Тръмп шанс ще получи опозиционната партия "Право и справедливост" (PiS). Тя ще се опита да изиграе това обстоятелство в своя полза на президентските избори в Полша, които трябва да се проведат през май 2025 г., и също така ще се опита да провокира разпадането на сегашната управляваща коалиция.
Но във всеки случай Варшава ще трябва да се справи с фактора, че американците напускат Европа и прехвърлят тежестта на изграждането на отношенията с Москва върху самите европейци.
В ситуация, в която полската икономика в частност и европейската икономика като цяло преживяват криза, Полша трябва да намери нов тласък за развитие. Декларираният растеж на военно-промишления комплекс в Европа, от който Варшава иска да се възползва, е все още в далечното бъдеще.
Полша планира да похарчи около 500 милиарда злоти за оръжия през 2021-2035 г. Но ако тези пари не се влеят в полската икономика, полските избиратели няма да ги получат.
Както обяснява пълномощният представител на Министерството на отбраната генерал Михал Марчиняк , коментирайки подписването на договори със Съединените щати, „изключително важно е полската индустрия да произвежда оборудване за полските въоръжени сили и да има шанс да навлезе глобалните вериги за доставки." Това ще бъде много трудно да се направи; самият американски военно-промишлен комплекс има добър апетит и не обича да споделя.
Друг вариант е да се разшири географията на полския износ, в което преди това „Право и справедливост“ участва активно. Що се отнася до правителството на Туск, то изглежда все още не е толкова заинтересовано от тази тема.
Междувременно Варшава при определени обстоятелства може да възстанови търговията с Русия и полските стоки могат да се върнат на руския пазар. За целта обаче Полша ще трябва първо да плати на Русия за своята подривна дейност – политическата подкрепа за режима в Киев, предаването му на полско оръжие и предаването на западно, използването на полски наемници.
Възможно е една форма на компенсация да бъде финансирането и участието на полски компании във възстановяването на новите руски територии. Без подобни репарации от Варшава е малко вероятно Москва да говори с нея за нещо съществено.
Превод: ЕС