/Поглед.инфо/ 1. Какво е това „референдум“

През последните дни, след проведения в Англия brexit, най-често срещаната дума е „референдум“. В речника на С. И. Ожегов четем: „референдум – всенародно допитване, гласуване за решаването на важни държавни въпроси“. Големият френски учен Блез Паскал пише: „…ако Франция, бъде напусната от 300 души (има се предвид интелектуалци), то тя ще се превърне в страна на идиоти“.

Ако например във Франция, трябва да се реши даден обществен въпрос чрез референдум, който се провежда отделно за тези две групи от нейни граждани, то кое от решенията на тези два референдума трябва да се смята за правилно, това на тези 300 учени интелектуалци или на останалото многочислено френско гражданство? Очевидно народите са разбрали, че Паскал е прав и затова се стараят да съберат своя интелектуален потенциал в съответни „Народни събрания“ или „Парламенти“, където под формата на референдуми (гласувания) да се решават възможно най-добре възникналите национални въпроси.

  1. Какво представляват Европа и ЕС?

Събитията през последните години ни принуждават все по-често и все повече да се замисляме за бъдещето на Европа и ЕС. Тези мисли станаха съвсем актуални след проведенияbrexitвъв Великобритания. При обсъждането на този така важен не само за европейските граждани въпрос трябва да имаме предвид следните съображения. Европа се явява уникална част от света със своята съвременна високо развита култура и цивилизация, създавана в продължение на последните няколко века. Ако искаш да станеш уважаван писател, художник, учен, композитор, политик, промишлиник и т.н., то трябва непременно да разбереш какво е това Европа и тя да те признае за свой равностоен съмишленик. Народите, населяващи Европа, възприемат европейските ценности, създавани с векове от отделните националности, и като свои ценности. Всеки европеец възприема музиката на Моцарт и Верди не като немска или италианска музика, а като своя европейска. Същото е и отношението към произведенията например на Шекспир, живял в Англия преди 400 години. Ние всички сме израснали в младите си години с „Ромео и Жулиета“, а в по-късните си времена – с „Хамлет“. Тези английски ценности отдавна са станали наши – европейски.

ЕС може да бъде представен като една огромна градина, в коята всяка нация в течение на векова участва със своя специфичен участък, където е отглеждала свои растения и цветя. Но всички ние – европейците, обитаваме цялата тази наша, обща градина, известна под названието Европа, и се наслаждаваме на многообразието на цветя и плодове, които сами сме отглеждали през вековете.

Имайки предвид изказаните мисли, може доста да се разсъждава над оценката на резултатите от проведения неотдавна референдум в Англия. Именно тези резултати се обсъждат сега много активно от населението на самата Англия, на ЕС и на много други страни.

  1. Трябва ли ЕС да се съхрани и как?

Ние – гражданите на Европа, трябва да съхраним непременно ЕС. Това енеобходимо, за да могат голям брой страни да гарантират своята независимост като европейски държави и при правилна организация на дейността на ЕС всички негови членове да получат както необходимото културно и икономическо развитие, така също и териториална безопасност и спокойствие. Очевидно е обаче, че днешната организация на ЕС трябва да претърпи сериозни изменения. Да припомним думите на чешкия политик Вацлав Клаус: „Не минава и седмица без среща между Саркози и Меркел, които от наше име, но без наше участие, със сериозни и загрижени лица, но и с професионално отработени обещаващи усмивки решават бъдещето на нашия континент.“ Ние – гражданите на отделните държави на ЕС, добре знаем какво се случва в нашите страни, кои са политиците, кои са партиите, какво се върши в нашите национални парламенти и т.н. Какво обаче представлява огромната администрация в Брюксел, кой я е избрал и съставил, кой решава с какво тя да се занимава, тази администрация знае ли какви въпроси в дадения момент интересуват гражданите на отделната държава, важен ли е за Европа въпросът каква трябва да бъде например формата на краставиците, цвета на доматите и т.н.? Нужна ли е на Европа тази огромна администрация в Брюксел, как и защо е създадена и колко струва нейното съществуване? Въпросите са много, но на кого да ги зададем и кой ще ни отговори. Трябва да се помисли за нова организация на ЕС, която да се заеме с проблемите на европейските страни, а не с формата на краставиците.

Би било разумно, ако например в пресата се обсъдят различни предложения за създаване на една нова структура на управление на ЕС, която да отговаря на интересите на отделните страни членки. При това е необходимо да се разбира, че в историята на междудържавните отношения не е имало структура, която да се явява праобраз на ЕС. Според нас ЕС трябва да потърси за своето бъдещо развитие своята оригинална организация.

Без да се явявам специалист в областта на сложните въпроси, засягащи организацията на обществените отношения, предлагам да разгледаме само като един пример следното предложение за устройство на ЕС, формулирано в седем пункта:

1. Закриване на административната структура на ЕС в Брюксел.

2. Всяка една страна член на ЕС обсъжда въпросите, свързани с неговата дейност, в националния парламент на страната.

3. Всяка страна член на ЕС има в своя парламентспециалнакомисия, която се занимава с въпросите на ЕС.

4. Всяка страна член на ЕС има в състава на своето правителство един заместник-председател, който ръководи и отговаря за дейността на своята страна в ЕС.

5. Дейността на ЕС се ръководи от Съвет, който се състои от отговарящите за неговата дейност в отделните страни(от съответните заместник-председатели на правителствата, отговарящи за работата на ЕС).

6. Седалището на Съвета на ЕС се сменя периодично(например през две години) в една от страните членки на ЕС. Председател на ръководния съвет на ЕС през този период е заместник-министър председателят, отговарящ за дейността на ЕС в страната, която в дадения период е седалище на ЕС.

7. Решенията на Съвета на ЕС се взимат при пълно единодушие на ръководителите на отделните страни, отговарящи за дейността на ЕС. Тези решения се явяват задължителни за всяка страна без допълнителни обсъждания. Всички обсъждания протичат до вземане на окончателно решение по дадения въпрос.