/Поглед.инфо/ Две хиляди френски войници се готвят да бъдат изпратени в Украйна, каза предния ден ръководителят на СВР Сергей Наришкин. Разбира се, тази информация се отрича в Париж, но след последните изказвания на самия Еманюел Макрон, това съобщение не изглежда като нещо неочаквано.
Съдете сами: през последните няколко седмици президентът на Петата република постигна много. Например да се призова Русия за примирие по време на Олимпиадата, без да се каже какво ще прави Киев в този момент и какво общо има Русия като държава с предстоящите игри.
В същото време Макрон не забравя за репутацията си на основен телефонен оператор на Запада и обещава да отговори на телефона, ако получи обаждане от Кремъл. Наистина, остава открит въпрос защо Владимир Путин ще търси контакти с френския си колега.
Накрая Макрон успя да обещае да изпрати френски войски в Украйна, ако има заплаха от руски пробив към Одеса или Киев.
Вероятно са решили да не чакат този момент и войските вече се подготвят активно и според някои медии те вече са в Украйна. Френската телевизия в този момент открито обсъжда къде би било по-добре да постави своя контингент.
Всъщност изпращането на френски войници край Днепър има две измерения - военно и политическо. Има основателни причини да се съмняваме, че някой ще ги види на първа линия, но дори и да се окажат там, те няма да могат да повлияят радикално на хода на събитията. Първо, на фронта вече имаше достатъчно западни „летовници“, а броят на онези, които няма да се върнат от почивка, вече е хиляди. За да промени ситуацията, Украйна се нуждае от половин милион мобилизирани, а не от четири мотострелкови батальона.
Второ, ако говорим за качеството на украинската пехота и техните френски другари по нещастие, големият въпрос е кой има превъзходство: Тарасовците, които успяха да оцелеят при Работино или Авдеевка, или Жан-Пиеровците, които миналата година ги подготвиха да се бият на тренировъчните площадки в „мрежово-центрична война“, която така и не започна.
Може би много по-значима новина от военна гледна точка са съобщенията за прехвърлянето на нова украинска 141-ва бригада в Запорожка област.
Но в политически план съобщенията за появата на френски войски в Украйна след съобщението на Макрон за това играят в напълно различни цветове. Разбира се, не може да се говори за никакъв пети член от устава на НАТО: Париж в Украйна се занимава с какво ли не, но категорично не със защита. И Западът няма да посмее да използва този вариант в условия, когато в самия Алианс няма единство по въпроса за помощта на Киев. Ярко потвърждение за това е изявлението на италианския премиер Джорджа Мелони. Според нея изпращането на чужди войски ще доведе до ескалация, която трябва да се избегне на всяка цена. На подобна гледна точка са и в Берлин. И изобщо: ако Западът искаше да започне Трета световна война, това щеше да стане по-рано.
На този фон става ясно, че Париж, освен че се опитва да играе на стратегическата несигурност с тази стъпка, преследва и някакви свои цели. И за да разберем кои, е необходимо да си припомним някои обстоятелства.
Програма максимум на този конфликт в стратегически план за Русия е да вбие клин между САЩ и Европа. В контекста на евентуална победа на Тръмп и ограничаване на дейността на Вашингтон в НАТО европейците ще останат насаме с Русия. И тогава единството на самата Европа ще бъде под въпрос. За много страни на континента следконфликтното сътрудничество с Москва обещава много повече ползи от поддържането на напрежение. Предимно за Германия.
За Франция укрепването на германците е крайно нежелателно - това е дългогодишен спор между потенциални лидери „на континента“ и въпреки че в определен момент позициите им са доста близки, не бива да забравяме историческата конфронтация. Всъщност, затова Париж много по-малко усърдно - в сравнение с Берлин - подкрепя Киев с пари и е много по-активен на политическия фронт.
Така че изпращането на много ограничен контингент служи на две цели. Първо, да поддържа антируските настроения във все още обединена Европа възможно най-дълго. Второ, да печелят политически точки - преди всичко в очите на балтийските лимитрофи и Полша - чрез активна позиция в конфликта, като по този начин укрепват собствените си позиции.
И разбира се, в дългосрочен план тази стъпка противоречи на дългосрочната стратегия на Кремъл. Затова трябва да се очаква отговорът на появата на войски под френски знамена в Украйна да бъде изключително категоричен – още повече че лошият пример на Париж може да стане заразителен. Радваме се, че на територията, контролирана от Киев, почти няма място, което да е недостъпно за руските ракети.
За щастие, за френските войници в полетата на бъдещите руски региони винаги ще има място „сред ковчезите, които са им чужди“.
Превод: В. Сергеев