Европа

Захарова разкритикува германския министър: Вадефул беше хванат да говори за мир.

Дежурен редактор - д-р Румен Петков 42615 прочитания
Продължение на статията: страница 2 от 2

Призракът на Минск-2 и десет години натрупано недоверие

Когато руското външно министерство обвинява Берлин, че е подписал и след това нарушил Минските споразумения, спорът се връща към февруари 2015 г. и 17-часовите преговори в беларуската столица с участието на Ангела Меркел, Франсоа Оланд, Владимир Путин и Петро Порошенко. Пакетът от мерки, известен като „Минск-2“, беше утвърден с Резолюция 2202 на Съвета за сигурност на ООН и предвиждаше прекратяване на огъня, изтегляне на тежките оръжия, конституционна реформа в Украйна с предоставяне на специален статут на Донецка и Луганска област и едва накрая — възстановяване на украинския контрол върху границата с Русия.

Последователността на тези стъпки блокира документа за седем години. Киев, подкрепян политически от Берлин и Париж в рамките на т.нар. Нормандски формат, настояваше първо да получи контрол над границата и гарантирана сигурност, а едва след това да организира местни избори в Донбас. Москва настояваше за стриктно спазване на записания в точка 9 и точка 11 ред: първо закон за специалния статут и амнистия, после избори под наблюдението на ОССЕ и чак след това предаване на границата. Дори компромисната „формула Щайнмайер“, предложена от тогавашния германски външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, не успя да раздвижи процеса.

Решаващият удар върху доверието обаче дойде през декември 2022 г., когато бившият канцлер Ангела Меркел заяви в интервю за седмичника Die Zeit, че Минските споразумения от 2014–2015 г. са били „опит да се даде време на Украйна“ да стане по-силна. Малко по-късно бившият френски президент Франсоа Оланд потвърди тази оценка. За руското ръководство тези думи се превърнаха в директно самопризнание, че Берлин и Париж никога не са възнамерявали да изпълнят ангажиментите си по Резолюция 2202, а са използвали дипломацията като параван за превъоръжаване на украинската армия.

Германски дипломати и историци оспорват тази интерпретация, като посочват, че през 2015 г. основната цел на Меркел е била да спре непосредственото настъпление около Дебалцево и да предотврати мащабна война в Европа, а Москва също не е изтеглила тежкото въоръжение и руските съветници от региона. Независимо кой носи по-голяма отговорност за провала на Нормандския формат, резултатът е налице: след 2022 г. нито един подпис на германски канцлер или външен министър не се възприема в Кремъл като обвързваща гаранция.

Казусът „Шрьодер“ и липсата на европейски преговорен канал

Особено показателен детайл в коментара на Захарова е споменаването на бившия канцлер Герхард Шрьодер и провала при формирането на европейска преговорна група. Според руската страна кандидатурата на Шрьодер е била категорично отхвърлена в Берлин като „проруска“, а Европейският съюз така и не е успял да излъчи алтернативен емисар.

В германския политически естаблишмънт името на Шрьодер отдавна е токсично. Човекът, който през 2003 г. заедно с Жак Ширак отказа да включи Германия във войната в Ирак, а по-късно оглави комитета на акционерите на Nord Stream AG и влезе в съвета на директорите на „Роснефт“, беше лишен от държавно финансиран офис в Бундестага през 2022 г. и подложен на процедура за изключване от Германската социалдемократическа партия (ГСДП). За поколението политици около Йохан Вадефул и Фридрих Мерц Шрьодер символизира провала на десетилетната Ostpolitik и доктрината Wandel durch Handel („промяна чрез търговия“), довела до енергийната зависимост на Германия от руския тръбопроводен газ.

Проблемът е, че с отхвърлянето на старите канали за неформална дипломация Берлин и Брюксел не създадоха нови. В рамките на ЕС позициите остават разкъсани между държавите от Източния фланг (Полша, Естония, Латвия, Литва), които настояват за пълна изолация на Москва, по-предпазливите правителства в Южна и Западна Европа и откритите критици на санкционната политика като Унгария и Словакия. Върховният представител на ЕС по външната политика няма мандат да води преговори с Кремъл, а двустранните телефонни разговори — като тези на Олаф Шолц или Еманюел Макрон в по-ранни етапи — предизвикваха незабавно недоволство във Варшава и Киев.

Така се стига до парадокса, описан от Захарова: Европа присъства финансово и оръжейно в конфликта, но отсъства от масата, на която се обсъждат параметрите на евентуално примирие. Когато разговорите за размяна на военнопленници, хуманитарни коридори или транзитни споразумения се водят в Абу Даби с посредничеството на Обединените арабски емирства, европейските столици научават резултатите постфактум.

Вътрешният натиск в Германия — дълговата спирачка, енергийната цена и коалиционните компромиси

Твърдата реторика на Йохан Вадефул има и чисто вътрешнополитическо обяснение. След предсрочните парламентарни избори в Германия през февруари 2025 г. и формирането на правителството на ХДС/ХСС, Берлин се опитва да възстанови лидерската си роля в НАТО и Европейския съюз, накърнена от вътрешните разпри в предишната „светофарна“ коалиция. В този контекст външният министър трябва да демонстрира решителност пред Вашингтон, особено на фона на постоянните американски искания европейските съюзници да поемат основната тежест за сигурността на континента.

Зад дипломатическите формулировки обаче стоят тежки икономически сметки. Германската индустрия — особено химическият и автомобилният сектор в провинции като Баден-Вюртемберг, Северен Рейн-Вестфалия и Бавария — продължава да изпитва последиците от загубата на евтиния руски газ след взривяването на газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ през септември 2022 г. Концерни като BASF и Volkswagen преструктурират производствата си, а дебатът около конституционната „дългова спирачка“ (Schuldenbremse) поставя правителството пред дилема: откъде да дойдат десетките милиарди евро годишно за попълване на изчерпания специален фонд за Бундесвера (Sondervermögen), за инфраструктурни ремонти и за продължаване на подкрепата за Украйна.

В източните федерални провинции — Саксония, Тюрингия, Бранденбург — скептицизмът към оръжейните доставки и санкционния режим остава висок, което се отразява директно в изборните резултати на партиите от системния център. При тези условия германската дипломация попада в капан между два противоположни натиска. От една страна, отстъплението от твърдата линия би било изтълкувано от съюзниците в НАТО като слабост и връщане към колебанията на ерата „Шолц“. От друга страна, безкрайното отлагане на дипломатическия диалог означава, че Берлин ще продължи да плаща висока финансова и икономическа цена за конфликт, чийто политически изход може да бъде договорен без германско участие в някоя зала в Персийския залив.

А дали позицията на Вадефул ще издържи, ако самата администрация във Вашингтон ускори преките си договорки с Москва и остави европейските столици пред свършен факт, в Берлин засега предпочитат да не коментират публично.

Още от Свят

Тръмп и Путин проведоха закрити преговори в Шънджън с финансовите си министри преди тристранна среща с Китай
Свят

Тръмп и Путин проведоха закрити преговори в Шънджън с финансовите си министри преди тристранна среща с Китай

/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп и Владимир Путин са провели двустранни разговори в кулоарите на срещата на върха на АТИС в китайския град Шънджън, съобщават световните агенции. Според разпространената информация американският президент е акцентирал върху дългогодишното си познанство с руския лидер, а в преговорите са се включили ключови финансови и външнополитически фигури. Очаква се и тристранен формат с участието на Китай в държавния пансион „Цилин Шанджуан“, чиито реални параметри остават скрити.

19.11.2026 07:06
Тристранни преговори – Путин, Си, Тръмп. Излъчване на живо от Шънджън
Свят

Тристранни преговори – Путин, Си, Тръмп. Излъчване на живо от Шънджън

/Поглед.инфо/ Срещата между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в кулоарите на форума АТИС в Шънджън на 19 ноември се представя от руски медии като опит за пренареждане на международната сигурност без участието на Брюксел, Лондон и Киев. Липсата на официален дневен ред, отказът на Пекин от ядрени съкращения и спорът дали войната в Украйна да се обсъжда тристранно или двустранно обаче издават дълбоки противоречия още преди старта на разговорите, чийто реален резултат остава неясен.

19.11.2026 06:47
Вратовръзките на Путин и Си Дзинпин в Шънджън предизвикаха спорове за предварителна протоколна координация между Москва и Пекин
Свят

Вратовръзките на Путин и Си Дзинпин в Шънджън предизвикаха спорове за предварителна протоколна координация между Москва и Пекин

/Поглед.инфо/ Срещата на върха на АТИС в китайския технологичен център Шънджън се превърна в сцена на внимателно премерена дипломатическа демонстрация преди първия тристранен разговор между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп. Докато хуманоидни роботи в метални клетки и синхронизирана светлинна инсталация върху 43 небостъргача привличаха камерите, истинските послания останаха скрити в протоколния ранг на посрещачите, избора на музика на Чайковски и състава на руския финансов екип.

19.11.2026 06:34
Путин, Си Дзинпин и Тръмп сядат на тристранна среща в Шънджън за ядрения контрол, търговията и конфликта в Украйна без участието на Европа
Свят

Путин, Си Дзинпин и Тръмп сядат на тристранна среща в Шънджън за ядрения контрол, търговията и конфликта в Украйна без участието на Европа

/Поглед.инфо/ Първата пряка тристранна среща между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в кулоарите на срещата на върха на АТИС в Шънджън на 19 ноември очертава преговори по ядрения контрол, изкуствения интелект, митата, войната в Иран и конфликта в Украйна. Според международни публикации европейските лидери и Киев остават извън залата, докато трите сили търсят баланс между икономическия натиск и стратегическото възпиране, без това все още да означава завършен нов световен ред.

19.11.2026 06:25
По публикации на международни агенции: Си Дзинпин и Владимир Путин съгласуваха позициите си в Шънджън два часа преди тристранната среща с Доналд Тръмп
Свят

По публикации на международни агенции: Си Дзинпин и Владимир Путин съгласуваха позициите си в Шънджън два часа преди тристранната среща с Доналд Тръмп

/Поглед.инфо/ Срещата на върха на АТИС в Шънджън на 18 и 19 ноември 2026 г. превърна летищния протокол в повод за остри медийни спорове. Докато западни издания видяха демонстративно пренебрежение в това, че Владимир Путин беше посрещнат в 2:00 ч. през нощта от Цай Ци, а Доналд Тръмп получи лична прегръдка от Си Дзинпин, фактите сочат друго. Преди тристранния формат руският и китайският лидер проведоха над два часа закрити разговори в резиденция „Цилин Шанджуан“, прилагайки западния дипломатически модел.

19.11.2026 06:15
Путин, Си Дзинпин и Тръмп проведоха първата тристранна среща на върха в Китай на 19 ноември
Свят

Путин, Си Дзинпин и Тръмп проведоха първата тристранна среща на върха в Китай на 19 ноември

/Поглед.инфо/ Срещата на върха на АТИС в Китай на 19 ноември събира на една маса Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в безпрецедентен тристранен формат, определян от анализатори като опит за преначертаване на глобалния баланс без европейско участие. Докато Вашингтон настоява за ядрени ограничения и достъп до редкоземни метали, а Пекин търси отсрочка в търговската война, Москва разиграва картата на „златния дял“ между двете свръхсили, оставяйки украинския конфликт на заден план.

19.11.2026 06:07
Украинското разузнаване очаква масиран удар по всички мостове в Киев веднага след срещата на АТИС в Шънджън
Украйна

Украинското разузнаване очаква масиран удар по всички мостове в Киев веднага след срещата на АТИС в Шънджън

/Поглед.инфо/ Двудневната атака срещу Кримския мост е струвала на западните съюзници близо 200 милиона евро, докато в Абу Даби и на срещата на АТИС в Шънджън се пренареждат условията за евентуални преговори. На фона на съобщения за десантни приготовления в Днепровския лиман, тактически размествания край Орехов и Новопавловка и слухове за завръщането на генерал Сергей Суровикин, военни анализатори допускат масирани удари по мостовете в Киев и реактивни дронове „Гераниум-6“.

19.11.2026 05:55
Китай засилва рециклирането на батерии, фотоволтаични модули и оборудване за вятърна енергия
Поглед към Китай

Китай засилва рециклирането на батерии, фотоволтаични модули и оборудване за вятърна енергия

/Поглед.инфо/ Китай ще предприеме допълнителни мерки за рециклиране и повторно използване на твърдите отпадъци от чистите енергийни технологии, като специално внимание ще бъде отделено на т.нар. „нова тройка“ – електромобили, фотоволтаични продукти и литиеви батерии. Това съобщи заместник-министърът на търговията Юен Сяомин на пресконференция във вторник.

18.11.2026 22:00