/Поглед.инфо/ Европейският съюз поиска да участва в преговорите между Русия и САЩ за гаранции за сигурност в Европа. Москва обаче възнамерява да обсъди този въпрос само на двустранна основа с Вашингтон и то спешно. Защо Европа не беше поканена на създаването на система от гаранции за сигурност между Русия и НАТО - и как недоволството на европейците може да повлияе на отговора на САЩ?

В понеделник заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков каза, че руската страна е взела предвид изявлението на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел за необходимостта ЕС да участва в преговорите за гаранции за сигурност, но продължава да се застъпва за двустранния преговорен процес със САЩ.

Отбелязва се, че Русия изхожда от факта, че контактът със Съединените щати относно гаранциите за сигурност трябва да бъде двустранен. „Потвърждавам казаното от наша страна миналата седмица: ние предлагаме именно САЩ и именно двустранни преговори по тази тема. Що се отнася до другите формати, желанията на определени фигури, представителите на определени структури, разбира се, ние ги вземаме предвид, но това не означава, че променяме позицията си“, заяви руският дипломат.

По-рано Жозеп Борел каза, че Европейският съюз трябва да участва в преговорите за разработване на правни гаранции за сигурност между Русия и НАТО. Той отбеляза, че ЕС трябва да бъде включен във всички дискусии по европейската сигурност.

В същото време генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се противопостави на идеята за конференция с Русия за сферите на влияние. Вместо това той предложи да се обсъдят с Москва мерки за изграждане на доверие, контрол на въоръженията, прозрачност в ученията и намаляване на напрежението.

Отделни европейски държави също не останаха встрани от дискусията. Например в събота министърът на отбраната на Германия Кристин Ламбрехт по време на посещение в Литва заяви, че НАТО ще обсъди предложенията на Русия за гаранции за сигурността, но смята за неприемливо да се „диктува“ на Алианса как да се държи. Тя добави още, че Германия е повишила степента на готовност на силите си за бързо реагиране. „Ние сме тук в Литва напълно осъзнато, за да изпратим сигнал за сдържане“, каза министърът.

Според министъра на отбраната на Литва Арвидас Анушаускас не трябва да се позволява на Русия „да чертае нови червени линии“, както и „Европа не трябва да се разделя на сфери на влияние“ и „не трябва да се забранява на страните да избират своята ориентация за сигурност”. Министърът отбеляза, че с исканията си Русия иска да разцепи НАТО и да изключи присъствието на САЩ в Европа.

Бившият украински президент Петро Порошенко също призова Киев да отговори на руските предложения. Според него „капризите на Кремъл за гаранции за сигурност засягат пряко националните интереси на преобладаващото мнозинство от държавите от цялото евроатлантическо пространство“ и следователно „отговорът на тези предложения не може да бъде само отговорът на официален Вашингтон“.

В същото време министърът на отбраната на Франция Флоранс Парли заяви, че западните страни не трябва да се стремят към изостряне на отношенията с Русия, за да не провокират нова Студена война, вместо това е необходимо да се поддържа открит и директен диалог с Москва. Тя отбеляза, че Русия вече е под санкции и те могат да бъдат засилени до степен на политическа изолация на страната.

Според руския сенатор Алексей Пушков европейските държави се стремят да участват в преговорите за гаранции за сигурността, за да ги провалят. Сенаторът е убеден, че „перспективата за споразумения зависи само от отношенията между Русия и САЩ“. Той обясни, че само властите на САЩ могат да регулират полета на своите бомбардировачи близо до границите на Русия, а също така са в състояние да разположат американски ракетни системи на територията на Украйна. В същото време европейските държави не притежават оръжия, които биха могли да застрашат Русия и не решават самостоятелно въпросите за разполагането им на своя територия.

В петък МВнР на Русия публикува проектодоговори между Русия и САЩ и НАТО за гаранции за сигурност. Споразумението посочва прекратяването на по-нататъшното разширяване на НАТО и присъединяването на Украйна към Алианса. Те също така включват разпоредби за взаимни гаранции за сигурност в Европа, за неразполагане на ракети със среден и малък обсег и отказа НАТО да се придвижва на изток.

„Желанието на ЕС да участва в руско-американските преговори за сигурност противоречи както на международните правни норми, така и на статута на Европа в очите на Съединените щати“, коментира Андрей Климов, заместник-председател на комисията на Съвета на федерацията по международни въпроси. „Думите на Борел се обясняват с факта, че Брюксел по всякакъв начин се опитва да се докаже на международната арена. Тук звучи и обидата от Съединените щати, че не приемат ЕС в АУКУС “, обясни той.

Според него ЕС по никакъв начин не може да разбере, че от стратегическа и геополитическа гледна точка Вашингтон се нуждае от него само като определен ресурс на евентуален театър на военните действия. Освен това Съединените щати са наясно, че в икономическо отношение пазарът на ЕС е конкурент за тях“, казва политикът.

Събеседникът добави, че на този фон Брюксел иска да придобие собствен военен потенциал, без който ЕС ще остане „клуб по интереси в рамките на Европа“. „Но докато ситуацията остава такава, каквато е, Москва се обръща преди всичко към Съединените щати – като истински лидер на НАТО. И от международноправна гледна точка ЕС няма нищо общо с нашите преговори с Вашингтон”, подчертава депутатът.

Сенаторът припомни, че след обявяването на преговорите за разработване на правни гаранции за сигурност между Русия и НАТО, ЕС издаде комюнике, в което призовава Москва да "зачита европейския суверенитет" с позоваване на Парижката харта за нова Европа от 1990 г.

„Този документ беше издаден, за да изключи блоковото разделение в Европа. А в текста, наред с други неща, имаше фразата: „сигурността е неделима“. Тоест сигурността на едни държави не може да бъде гарантирана за сметка на сигурността на други. Това е посочено и в настоящите ни предложения за НАТО. В същото време три седмици по-рано европейските депутати ми казаха лично, че тази харта е „неактуален документ с незадължителни действия”, припомня събеседникът. Освен това, според Климов, ако става дума за сигурност на европейския континент, тогава ОССЕ по-вероятно ще бъде привлечено да участва в преговорите.

„Европейският съюз е политическо и икономическо образувание и диалогът между Русия и НАТО засяга въпросите на отбраната и сигурността. Нямаме военни проблеми с ЕС, изграждаме икономически и политически отношения. Ето защо не разбирам какво общо има ЕС с диалога на Русия с НАТО“, коментира Владимир Джабаров, първи заместник-председател на комисията по международни въпроси на Съвета на федерацията.

Сенаторът припомни, че почти всички страни от ЕС са членове на НАТО. „Затова виждам в думите на Борел просто политически трик – той иска по един представител на НАТО от всяка страна и един делегат на ЕС от същите държави да участват в преговорите“, добавя депутатът.

От своя страна политологът американист Дмитрий Дробницки е убеден, че изявленията на Борел и Столтенберг са предназначени за вътрешния потребител. „В навечерието на изборния цикъл в редица европейски държави Брюксел просто е длъжен да покаже недоволство от Съединените щати и да посочи „твърда“ позиция”, обяснява той.

„Вашингтон въведе нашите предложения в полето на дискусия – това е индикатор, че САЩ са започнали да променят баланса в дневния ред на целия колективен Запад. Геополитическата конфигурация на Евразия се променя пред очите ни “, обяснява експертът.

Дробницки припомни, че военно-стратегическият „чадър“ на САЩ за Европа влиза в същия случай с ресурсите, които Вашингтон започва да прехвърля към Азиатско-тихоокеанския регион и съюза АУКУС. „С помощта на изявленията на Борел и Столтенберг управляващите органи на ЕС прехвърлят страховете на населението на европейските страни далеч от реалната опасност, която ги заплашва (това е намаляване на жизнения стандарт поради решението на САЩ да „помпат” други региони със своите ресурси) към илюзорна „руска заплаха“, казва анализаторът.

В същото време той добави: по самите изказвания на ръководителя на дипломацията на ЕС и генералния секретар на НАТО е невъзможно да се съди за бъдещия отговор на САЩ на предложенията на Русия. „Представете си как главният офис на вашата компания преговаря с нов набор от инвеститори - и взаимните изисквания все още не са ясни. И вие седите в регионалния офис и всичко, което можете да направите, е да засипете всички с меморандуми за важността на вашия бизнес, само за да избегнете съкращаване като част от оптимизация и преструктуриране. Това се случва сега между Вашингтон и Брюксел“, каза Дробницки.

Въпреки това Съединените щати може дори да се окажат в ситуация на цугцванг, тъй като няма да могат напълно да игнорират ЕС, за да не демонтират институциите в Европа, които Вашингтон изгражда от две десетилетия. „Мисля, че в това отношение Вашингтон ще забави решението по исканията на Брюксел в търсене на изход от ситуацията с минимални загуби. Въпреки това за Европа това може да означава всичко - до реорганизация на цели региони “, заключва източникът.

Превод: В. Сергеев