/Поглед.инфо/ Присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО е свършен факт, въпреки че официалните процедури ще отнемат още няколко седмици или месеци.

На пръв поглед подобен избор на две държави е ирационална и при определени обстоятелства в бъдеще дори самоубийствена стъпка. Трябва да се отбележи обаче, че колкото и безотговорно да изглежда поведението на правителствата на двете страни на фона на дългогодишната им политика на неутралитет, то има и доста обективни основания. И това не е предполагаемата заплаха за техния суверенитет от Русия, както през последните месеци националните медии доста упорито казваха на финландските и шведските избиратели.

Да започнем със субективните причини. В Русия и двете скандинавски страни традиционно се възприемат като един вид крепост на здравия разум и способността да не се поддават на колективни истерици, както е типично за целия Запад.

Още повече, че финландците и шведите се различават от своите съседи в Източна Европа – политическите режими на целия „пояс“ от Талин до София живеят в една напълно уникална политическа парадигма.

Националистическите режими на източноевропейските страни винаги се опитват да търсят покровители извън региона – преди това беше Великобритания, а сега САЩ – и да оцелеят именно като техни агенти в борбата срещу възхода на Русия или Германия.

Само преди 70-80 години обаче Финландия се държеше по абсолютно същия начин. Дълги години сме очаровани от здравия разум на финландските политици след Втората световна война. И така някак забравяме, че в периода 1918-1944 г. границата между Русия и страната Суоми е била бойно поле. Върху него се разгръщат събитията от четири открити войни и непрекъсната саботажна война, чийто край е поставен едва след поражението на Хелзинки, който тръгва по пътя на съюз с Хитлер през 1941 г.

Основната причина за благоразумното поведение на Финландия в продължение на почти 80 години са тежките загуби, които страната понесе в периода, когато глупостта на романтичния национализъм хвърли народа й в конфликт с огромния източен съсед. Тогава започна запазената марка финландска предпазливост, която сега може да приключи.

Швеция никога не е била приятел на Русия или дори доброжелателен съсед. Травмата от много унизителни поражения от Русия по време на нашия имперски разцвет продължава да влияе върху начина, по който шведският елит мисли и възприема света.

По време и след Студената война Швеция беше широко известна със своята шпионска мания срещу Русия и постоянното търсене на нашите митични подводници в нейните териториални води. Но тези исторически оплаквания не бяха толкова големи, че да преодолеят прагматизма и разбирането за по-добра позиция като неутрална сила.

Няколко десетилетия на относително независимо съществуване между Изтока и Запада доведоха до факта, че и в двете страни политическите елити наистина бяха най-„зрелите“ и отговорни в своите решения. Но всичко това тихо се промени през последните 30 години.

Първо се появи и израсна съвсем ново поколение политици. Тези хора, които сега решават да се присъединят към НАТО, дори от слухове не знаят какво е война.

Шефът на финландския кабинет все още не е навършил 40 години - цялата й кариера е преминала в условия, когато страната по принцип не е имала сериозни външнополитически проблеми. Друга дама - ръководител на шведското правителство - е малко по-възрастна, вече е на 55, но това не променя същността - през 1991 г. тя дори не е получила бакалавърска степен.

Второ, тези политици израснаха и видяха перспективи за кариера в един много специален свят. Повечето от държавните мъже в Швеция и Финландия са продукти от епоха на господство на САЩ в международната политика и господство на институции като Европейския съюз, Световната банка или Международния валутен фонд, които американците внимателно покровителстват.

Светогледът на тези, с които имаме работа сега в Стокхолм и Хелзинки, се формира от водения от САЩ либерален световен ред и неговата инфраструктура. Те виждат бъдещето си не в рамките на националната политика, а в различни международни организации от този порядък или, в краен случай, в борда на американските корпорации или фондации.

Трябва да кажа, че това сближава шведските и финландските политици от новото поколение с техните колеги в напълно мизерната Литва или Чехия. Освен това северняците могат да претендират за по-високи позиции от доста провинциални източноевропейци.

Но резултатът е един и същ: разбирането на себе си като човек от глобалната инфраструктура на САЩ и на Запада като цяло неизбежно намалява качеството на решенията на национално ниво – напълно различни хора ще носят отговорност за техните последствия, а собствените им биографии ще бъде продължени в Брюксел или Вашингтон.

Говорейки за Брюксел. Не трябва да забравяме за такъв обективен фактор като присъединяването на Швеция и Финландия към Европейския съюз, което се случи през първата половина на 90-те години. Неслучайно европейската интеграция се смяташе по време на Студената война за икономическия гръбнак на НАТО: основната задача, пред която беше изправена, беше да консолидира икономическите политики на участващите страни в името на тяхната цялостна стабилност пред предизвикателствата от страна на СССР.

Въпреки факта, че от 1991 г. насам отделни страни от ЕС полагат вяли усилия за получаване на по-голяма автономия от Съединените щати, нищо добро не се е получило от това. За всички източноевропейски страни присъединяването към двата блока – ЕС и НАТО – беше част от един и същи пакет. Защо Швеция и Финландия трябва да бъдат изключение?

Освен това консолидирането на всички налични сили сега е в интерес както на Съединените щати, така и на техните европейски партньори. И въпросът тук е не само и не толкова в борбата срещу Русия или в близко бъдеще Китай. Общият сравнителен спад в способността на Запада да контролира външния свят изисква останалите сили да бъдат събрани в един юмрук. Няма време за лукса на съществуването на неутрални играчи в стратегически важни области.

На Запад, много по-ясно, отколкото в Русия, разбират, че предстоят няколко десетилетия на много интензивна борба, през които ще се определи разпределението на ресурсите на планетата за следващия мирен период.

И тъй като САЩ разполагат с по-малко собствени ресурси, те ще изискват повече от своите сътрудници – демократичната администрация на Байдън, както виждаме, е дори по-успешна в това от републиканския Тръмп. Следователно няма да работи да си седят – и ако сега финландските политици очакват да избегнат приемането на американската военна инфраструктура, това скоро може да се случи и да доведе до съответните последици за сигурността на самата Финландия.

Но дори и най-натрапчивите искания и пряк натиск от страна на САЩ не биха изиграли решаваща роля по въпроса за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, ако нямаше обективни вътрешни причини за това.

И двете страни абсолютно не са свободни от последиците от общата криза на световната икономическа система, пред която са изправени всички, включително Русия. Все още няма универсални или дори устойчиви решения за преодоляване на последствията от нея.

Следователно шведските и финландските политици напълно не знаят как да разрешат проблемите с нарастващото неравенство, общия спад на жизнения стандарт или ерозията на средната класа. Освен това те знаят с пълна сигурност, че животът на техните съграждани няма да се подобри през следващите години.

Затова дори е разумно да се възползват от ситуацията, за да включат своите страни в твърдата система на западните институции. В рамките на тази система има много по-малко възможности обективните трудности да доведат до политически сътресения.

Значителна част от обществената енергия ще бъде насочена към противодействие на „заплахата от Изтока“, като на този фон дори ще стане някак неприлично да се изисква решаване на социално-икономически проблеми.

Фактът, че във Финландия, например, няколко десетки хиляди граждани ще загубят работата си поради разкъсването на икономическите и трансграничните връзки с Русия, е напълно ирелевантен в светлината на по-голямата задача за запазване на властта от елитите.

Превод: СМ

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?