/Поглед.инфо/ Интересни цифри: по време на пандемичната катастрофа от март 2020 г. до март 2022 г. в света се появява нов милиардер на всеки 30 часа, тоест през този период се появяват 573 души. Не съвсем по един дневно, по-скоро за 1,3 дни, но нека не губим време за дреболии.

И още тази година в същия свят се очаква 263 милиона души да потънат в абсолютна бедност: милион на всеки 33 часа.

В същото време десетте най-богати хора на планетата имат повече пари от "долните" 40 процента от населението, тоест 3,1 милиарда души.

Нека направим всички необходими резерви и уточнения: кой и защо е дал такива оценки. Те са от документ на „ОКСФАМ“, международна организация, работеща в 90 държави и бореща се срещу бедността. Да, това е идеалистичен офис, чиито служители са запалени по простите леви идеи. Да, 2022 г. далеч не е свършила и не 263 милиона души, но, да речем, 200 или дори 100 милиона души могат да станат бедни: игрите със статистика, особено прогнозирана в бъдещето, са добре познато нещо. Но що се отнася до милиардерите, всичко е сигурно, това вече е установен факт.

Защо беше необходим документът? Подготвяше се за наскоро приключилия Световен икономически форум в Давос. Тоест събиране на милиардери, където са поканени държавни служители, за да им обяснят как да живеят. „ОКСФАМ“ може би е искал публиката да се засрами. Е, казахме, че говорим за организация, в която много от участниците страдат от идеализъм.

Както се прогнозира, настоящият Давос не е пробив в глобалния интелект - той беше почти изцяло посветен на разговорите за това как Русия се държи лошо в Украйна. И никой в света не забеляза особено тези разговори, защото не съдържаха нищо ново. С изключение на факта, че Давос също проби - под формата на реч на патриарха на световната дипломация Хенри Кисинджър - идеята, която внезапно стана модерна: необходимо е да се убеди Киев не само да започне преговори с Москва, но и да се отстъпи някои територии (очевидно тези, които всъщност не са били никога украински).

Като цяло форумът не беше успешен, но след новините за свежата реколта милиардери все едно кръгове тръгнаха по водата. Например, в коментар за издавания в Хонконг „Саут Чайна Морнинг Пост“ авторът Алекс Ло, „глобален китаец“, който е работил като журналист на различни места казва: историята не учи хората на нищо, може да не повтарят същите грешки, но правят нови. И сега седим лице в лице с международната финансова система, която винаги е подкрепяла мултимилионери при най-малката криза – и то за сметка на по-голямата част от човечеството.

А именно, трябва да се напълни огънят с празни пари, да се спасят корпорации от категорията „твърде големи, за да се провалят” (те най-често са виновници за икономически проблеми) – и по-малките компании да страдат заедно с работниците. В резултат на това всяка криза вече е шанс за тези, които имат капитал, да се обогатят още повече.

Ако някой смята, че този ляв китаец предлага някакъв грандиозен изход от ситуацията, ще бъдете разочаровани. Той казва: за свръхбогатите е необходимо да се установи специален данък - до 90 процента, тоест да им се отнемат парите. И това мнение се е чувало много пъти преди и дори подобни данъци бяха въведени във Великобритания и други европейски страни, но те не се отърваха от кризите, а само унищожиха икономиката и всички се оказаха бедни. Но е невъзможно да не предложим, че същото ще се случи отново.

Между другото, какво препоръчва документът „ОКСФАМ“? Почти нищо, освен доброто наблюдение, че медицинската (Изненадахте ли се?), петролната и газовата и хранително-вкусовата промишленост донесоха най-много пари на мултимилионерите през този период. Затова ли цените на всички продукти в тези сектори сега скочиха до небето? Някой друг също иска ли да спечели пари? Е, освен това „ОКСФАМ“ предлага – в глобален мащаб – данък върху свръхбогатството. Да се раздават пари на бедните. Но дали тези пари ще съществуват тогава или ще им се случи нещо „изведнъж“?

Ползите от такава статистика, разбира се, са значителни: те показват мащаба на проблема и дават повод за сравнения. Факт е, че има много подобни периоди в историята на човечеството (Която не учи нищо, припомняме). Един от най-впечатляващите епизоди е „Епохата на джаза“, която продължава само десет години, от 1918 г. (края на Първата световна война) до 1929 г. (началото на Великата депресия в САЩ, която засяга, ако не и цялата свят, то по-голямата част от него).

Десет години продължиха непрекъсната поредица от танци и удоволствия. Не всички имат пари, но жителите на страните от "златния милиард" - със сигурност. Милионерите (тогава еквивалент на днешните милиардери) изникват навсякъде. Въпреки че останалите се справят добре. В Ню Йорк има много нощни клубове, а до тях има фракове и вечерни рокли под наем, без които не ги допуска в клубовете. Почти всеки може да се почувства като милионер поне за една вечер. Ако искате да видите тази епоха има много филми за нея с Чарли Чаплин. Между другото има място и за бедните, и за много бедни.

Е, знаем какво се случи малко след това диво десетилетие, а също как войната слага край на Великата депресия. И така сега всички разбират, че отново нещо не е наред в системата - тук всички са съгласни, че ни чакат големи неприятности.

Това прилича ли на това, което се случва днес? Не точно. Сегашната глобална криза изглежда напомня на Първата световна война (военни действия, глобална революция на ценностите и пандемия), но събитията се развиват в различна последователност: започвайки с пандемия и не завършвайки с нея. И съответно днешната поява на безпрецедентен брой милиардери също не следва същия сценарий като преди век. Но кой е казал, че историята е длъжна не само да се повтаря, но и да премине през всички етапи на всеобщ срив в същия ред, както преди?

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?