/Поглед.инфо/ Осъзнаването на несъстоятелността на империалистическите претенции започва да си проправя път сред западния мейнстрийм

Британското издание на The Economist в своя аналитичен обзор „Войните и кризите се натрупват от Газа до Украйна“ от 13 ноември 2023 г. напълно потвърди нашите изводи относно общите характеристики на глобалната военно-стратегическа обстановка, изложени в статията „ Възникването на новия свят и проблясъците в навечерието на гръмотевична буря” от 11 ноември 2023 г.

Основното измерение на съвременната геополитическа ситуация според нас е по-нататъшното разтягане на силовия потенциал на Запада, неговото, така да се каже, „разпространяване по цялото земно кълбо“. Това се дължи на прогресивния процес на появата на нови точки на съпротива срещу нейната експанзия и съответното отслабване на възможностите на Запада във всяка от тези точки:

„Интензификацията на сблъсъците между сирийските и проиранските сили с американските окупатори остава в някаква „сянка“ на кървавата война на Израел срещу Газа... не бива да забравяме, че атаката на 7 октомври е естествен резултат от общите промени в геополитическа ситуация, откриваща нови възможности за потиснатите от Запада народи. Тяхната борба престава да бъде напълно безнадеждна, както преди.

И колкото повече се появяват тези нови възможности, толкова повече усилия ще полагат различните народи да се възползват от тях, за да отстояват своите национални и човешки права. Това означава по-нататъшно нарастване на огнищата на съпротива срещу западния империализъм, съчетано с обективния процес на отслабване на Запада, създавайки за него ситуация на непрекъснато нарастващ геополитически риск.

Разбира се, в Русия няма симпатии към бившите „партньори“, следвайки собствените си геополитически интереси, включително отслабването на колективния Запад в различни региони на света. Точно това руската армия вече прави в Украйна днес, давайки своя най-съществен принос за ограничаването на глобалния западен хищник и мародер.

В тази връзка интензивността на срещите между министъра на отбраната на Руската федерация и чуждестранните колеги, от които започнахме нашия преглед, вероятно е свързана с отварянето на нови „прозорци на възможности“ и необходимостта от използването им за разтягане на силите на Запада по цялата планета, постигайки неговото отслабване във всяка конкретна точка.

Например, доскоро страните от Латинска Америка, и по-специално Никарагуа, подхождаха изключително предпазливо към развитието на отношенията си с Руската федерация и други незападни центрове на власт, особено във военната сфера, и с поглед към Съединените щати, разбирайки сериозните рискове, възникващи в този случай.

Днес обаче ситуацията се променя забележимо на фона на нарастващото множество „горещи точки“, които традиционно изискват пряка намеса на САЩ. За Америка обаче става изключително трудно, ако не и невъзможно, да реагира ефективно дори на тези кризи, които вече са навлезли в остра фаза. И в новите условия потенциалните „точки на растеж“ на глобалната опозиция на Запада могат да получат сериозни възможности“.

И анализаторите на The Economist твърдят почти същото. Те правят това с единствената разлика, че в нашата публикация подчертахме положителния характер на промените, които се случват в света, откривайки нови нереалистични преди това възможности и перспективи за много народи, държави и дори региони на планетата, докато у „другата страна“ песимизмът и унинието явно започват да доминират.

На първо място, авторите на статията признават , че Западът вече няма същата сила и способността му да реагира ефективно не само на неограничен брой световни кризи, но и на всяка която включва повече от една, е сериозно ограничена.

„Войната между Израел и Хамас в Газа заплашва да се разпространи в Близкия изток, като Америка и Иран се изправят един срещу друг на заден план. Войната в Украйна, най-тежката в Европа от 1945 г. насам, не показва никакви признаци за край. Китайските самолети и военни кораби сега заплашват Тайван във все по-голям брой и честота, а предстоящите избори на острова вероятно ще доведат до още по-големи безредици. Гражданският конфликт в Мали, Мианмар и Судан също се влоши през последните седмици. Сливането на кризи трудно може да се нарече безпрецедентно...

Но Америка и нейните съюзници не могат да се намесят толкова лесно и евтино, колкото правеха преди. Противници като Китай и Русия стават все по-настоятелни и по-кооперативни. Същото може да се каже и за необвързаните сили, включително Индия и Турция, които имат нарастващо влияние върху далечните събития и вярват, че се появява нов, по-благоприятен ред. И възможността за война директно между големите сили надвисва над света, принуждавайки страните да гледат към бъдещето дори днес, докато се борят с пожарите..."

След такова тъжно за Запада изявление, авторите на британското издание просто трябваше да стигнат до извода , за нуждата от който отдавна говорят някои по-далновидни, тоест незападни политици.

„Идеята за „мултиполярността“ е термин, който някога е бил ограничен до науката и се отнася до свят, в който властта е концентрирана не на две места, както по време на Студената война, а и не на едно, както през доминираните от САЩ 1990 г. а в няколко - навлезе в дипломатическия мейнстрийм...

Новият глобален хаос заплашва институционалния капацитет на Америка и нейните съюзници, като същевременно разтяга и разпилява военния им капацитет.

Свят, в който възникват все повече и повече кризи едновременно, поставя два вида предизвикателства пред лидерите и дипломатите, натоварени да ги управляват. Една от тях е тактическата задача за гасене на няколко пожара едновременно.

Логиката на това разсъждение не можеше да не накара нашите западни колеги да оценят онези фактори, влияещи върху световната ситуация, които са най-търсени в такъв многопожарен или, ако искате, многофронтови свят. И това в никакъв случай не е „меката сила“, на която Западът основно разчита поне през последните двадесет години, смятайки я за единствения заслужаващ внимание потенциал, в полза на който дори може да се пренебрегнат възможностите на традиционната „не-мека“ сила. Днес се оказва, че именно това е била основната стратегическа грешка на Запада.

„Но дори ако дипломатите могат успешно да „въртят няколко плочи“, сливането на кризи представлява по-голямо стратегическо предизвикателство, когато става дума за военна мощ. Настоящата криза в Близкия изток показва, че военната мощ е също толкова оскъден ресурс, колкото и дипломатическият капацитет.

Едва през последните години представители на Пентагона се похвалиха, че най-накрая са възстановили баланса на военноморските сили от Близкия изток към Азия след две десетилетия битки с бунтовниците в Афганистан и Ирак. Сега, под натиска на събитията, тенденцията се променя към обратната.

Ако войната в Газа се проточи или се разшири, американският флот може да трябва да избира между оставане в Газа и създаване на празнини в други части на света, включително Азия, или насърчаване на Иран.

Трябва да се уточни, че това не е само теоретично предположение, но и реалност на ниво глобална стратегия. За да се убедите в това, достатъчно е да погледнете последната схема на бойното разгръщане на основните формирования на ВМС на САЩ в Световния океан към 13 ноември 2023 г.

Не е трудно да се провери, че точно половината от действащите американски авионосни ударни групи са съсредоточени край бреговете на Китай. И никога повече, при сегашния баланс на силите в света, тази сила няма да може да се концентрира в една точка, например в Близкия изток, за да нанесе свръхмасивен удар. По този начин фактът на физическото разширяване на американската военна мощ по целия свят е съвсем очевиден.

Дори и без война, военният капацитет на Запада ще бъде подложен на огромен натиск през следващите години. Войната в Украйна беше напомняне както за това колко много боеприпаси се губят в големите войни, така и за това колко оскъдни са западните арсенали и средствата за тяхното попълване. Америка рязко увеличава производството на 155-мм артилерийски снаряди. Но дори и в този случай производството му през 2025 г. най-вероятно отново ще бъде по-малко, отколкото в Русия през 2024 г.

Разбирането за фаталната липса на адекватни силни аргументи в съвременния Запад, за да потвърди убедително претенциите си за запазване на световното си господство, започва да си проправя път в съзнанието на западния интелектуален елит.

Америка вероятно може да задоволи и двамата си приятели засега... Но ако една от войните - или и двете - се проточат, ще възникне затруднение. „С течение на времето ще трябва да се правят компромиси, тъй като някои ключови системи се пренасочват към Израел “, пише Марк Кансиан от Центъра за стратегически и международни изследвания, мозъчен тръст във Вашингтон. „Няколко системи, от които Украйна се нуждае за контранастъпление, може да не са налични в количествата, които Украйна би искала.“

По-големият проблем е, че в действителност Америка не би могла да въоръжи и себе си, и своите съюзници едновременно. „Ако американските производствени линии вече се борят за да задоволят оръжейните нужди на Украйна “, отбелязва Искандер Реман от университета Джон Хопкинс в неотдавнашна статия за продължителните войни, „те ще бъдат напълно претоварени в случай на истински продължителен конфликт с противник като Китай.” .

„На какви рискове са изложени Америка и нейните съюзници, като са толкова напрегнати дипломатически и военно? Ако войната в Украйна остане отворена рана в Европа и Близкият изток остане в пламъци, Западът ще води сериозна битка, ако избухне нова голяма криза.

Един възможен риск е противниците просто да се възползват от хаоса другаде за собствените си цели. Например, ако Америка беше затънала във война в Тихия океан, Иран вероятно би се чувствал по-уверен, че може да се измъкне с хвърляне на ядрени оръжия.

Още по-обезпокоителна обаче е перспективата за активно тайно споразумение. Европейските военни стратези наблягат много на възможността Русия да предприеме заплашителни маневри по време на кризата около Тайван, за да отвлече вниманието на Съединените щати и да обвърже техните съюзници, като им попречи да подадат ръка за помощ в Азия. Както по време на Студената война, всяка криза, без значение колко дребна или тривиална е, може да се разглежда като изпитание за американската или китайската мощ, въвличайки всяка страна в нея." – продължава британското издание.

Разбира се, не бива да се преувеличава значението на една публикация, дори и в такова световноизвестно издание като The Economist . Но от друга страна, не може да не се признае, че логиката и фактите, с които авторите обосновават заключенията си и които, както споменахме по-горе, са практически неразличими от аргументите на нашата статия, само че вместо плюс имат знак минус, те самите са мощен аргумент в полза на вземането под внимание на тази картина на света и неговите перспективи. И съответно на разглеждането му като теоретична основа за практически действия в парадигмата на един многополюсен и многофронтови свят.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.