В поредния съботен подкаст Георги Любенов както винаги специално беше подбрал гостите си така, че те, опониращи по между си, да представят различни гледни точки и направят диалога интересен и полезен за зрителя. Сред поканените беше известен бизнесмен с ярко демонстрирани евроатлантически схващания. В напрегнатия разговор той, малко ни в клин, ни в ръкав, намери за нужно да съобщи на публиката, че нищо по-добро от капитализма нашата цивилизация не е сътворила. Като доказателство за провала на опитите за друг вариант на обществено устройство той посочи Куба. И тук останалите двама, както и водещият сред многото говорене буквално блокираха и не намериха какво да му отговорят. А биха могли. Стигаше само простичко да му посочат онази страна, където не е спряло да се вее червеното знаме с петте жълти звезди, накъдето в момента са обърнати погледите на почти цялото човечество и, нека си го кажем, с голяма доза надежда. Страната, която ние наричаме Китай, пропускайки неволно или нарочно официалното й название - Китайска народна република. Което пък у такива евроромантици като въпросния участник в сутрешният блок вероятно навява не до там приятни спомени за нашия пропуснат шанс от времето, когато също бяхме „народна република“.
След почти век войни и битки срещу вътрешни и външни врагове, културни и всякакви други революции точно в тази страна успяха, нека уточним, за сега, да реализират на практика завещаната ни от дядо Маркс формула за социалното общество. Основните стълбове, на които е стъпило това общество, които между впрочем като теория се изучават из университетите по света още в първия семестър, са еднопартийно ръководство, планово стопанство и пазарната икономика. От два века насам повярвалите на бродещия „призрак“ народи се опитваха, а и сега опитват да построят живота си по тази формула. Историята показа обаче, че процесът е сложен и не така лесен, особено когато става въпрос да се измъкнеш с родилни мъки от въпросния прехвален капитализъм. В Русия това се видя особено нагледно. Нетърпението за постигане на победа, както казвал някога Луи 14-ти, често води до погром. Така и пролетарското нетърпение, за което още Ленин доста критично говореше, изигра лоша шега на тогавашния Съветски съюз, а по- късно и на другите социалистически страни. Получи се след многото мъки така, че вместо социално ориентирано общество се роди уродливата форма на диктатура на пролетариата, което всъщност стана една от основните причини за рухване на системата.
След смъртта на Брежнев и по време на управлението на Андропов имах възможността да наблюдавам отблизо процесите на разпадане на застойното общество. По един непредполагаем начин до мен стигна дори информацията за онова сакрално съвещание на Централния комитет, на което Андропов се беше решил категорично да заяви, определяйки генералната линия, цитирам почти дословно, че е „време да изправим марксизма на крака, защото досега бяхме го обърнали надолу с главата“. Преведено на прост език с препрадки към теорията на Маркс това означаваше, че до този момент в основата на развитието на тогавашния вид не социално, а, поизкривено наречено, социалистическо общество бе заложена политиката, а не икономиката, както би следвало да бъде. Веднъж по този повод имах неприятно преживяване при обсъждане на една глава от моята дисертация. Колегията на катедрата единодушно и рязко реагира срещу моите, както ми казаха, вироглави изводи за неотменно прогресивното, както беше прието там, развитие на световния революционен процес. След заседанието разтревоженият ми научен ръководител ме привика и ми заяви, че явно все още не съм схванал някои неща при тях. „Знаеш ли, каза ми той, при нас откритията в атомната физика през следващата петилетка се определят от партийния конгрес.“ А като се усмихна леко, допълни: “Това да ти е ориентацията оттук нататък…“ Срещу това се опита да застане Андропов, но не успя да изправи марксовата теория на крака. Не му го позволиха. Скоропостижно си отиде и отново се стигна до старото положение, което пък роди недоносената горбачовска „перестройка“, а оттам почна и пълният разпад на системата.
В момента Китай нагледно показва онова, което трябваше, за да оцелее, да се случи в Съветския съюз. Марксовата теория се доказа, че се развива достатъчно успешно в условията на общества, които са имунизирани срещу демокрация. Това донякъде подкрепя схващанията на въпросния участник в подкаста и неговите съидейници, че, видите ли, само в такива страни с еднолична диктатура може да се прилага формулата. Обаче се оказа, че в наше време марксовият план за изграждане на социално ориентирано общество много добре намери питателна среда точно в страни с изключително добре развито демократично общество. Най-добре това се вижда в северно европейските страни. При тях нагледно човек може да види и усети, какво означава социално общество, как е възможно свръх богатите да плащат данъци над 60%, как всеки един от гражданите на тези страни получава в изобилие предимствата на тази високо развита икономика и обгрижваща социална система, как добре обезпечени и икономически защитени живеят хората там. Ако се вгледаш във всичко онова, което правят поредните избрани управници в тези страни, ще схванеш, че те се ръководят всъщност в основата си от всичко онова, което ни е написал в писъмцето си дядо Маркс. А това не ги прави нито комунисти, нито социалисти, а просто политически загрижени за благоденствието на народа си.
Пред нас пътищата са ясни - засилихме се бързо да развием капиталистическото у нас, но, слава Богу, не забравихме и онези елементи от социалната система, която наследихме от предишното общество. Сигурно няма да тръгнем по пътя на Китай, но пък какво ни пречи да вземаме повече опит и по-бързо да го внедряваме у нас от северно европейските страни. Още повече че последно време все по-често говорим за данъчна реформа. Дано само и този път да не се разминем в избора си.