/Поглед.инфо/ Кубинският външен министър Бруно Родригес обвини САЩ в организирането на антиправителствените протести, обхванали през последните дни цялата страна. В същото време американската администрация заяви, че бъдещето на американско-кубинските отношения зависи от резултатите от протестите и увери протестиращите в своята подкрепа. Видите ли: свалете правителството, за да имате бъдеще.
Опитите на САЩ да постигнат смяната на властта на Острова на свободата се дължат не само на желанието да се сложи ръка на ресурсите му (находища на никел, кобалт, хром, желязна и манганова руда, злато), но и поради стратегически важното географско положение на острова. Властите на САЩ се чувстват в безопасност, единствено когато Куба, намираща се на по-малко от 50 километра от брега на американския щат Флорида, е напълно под техен контрол.
От гледна точка на геополитиката Куба е кръстопът на морските пътища в Западното полукълбо и точката на допиране на на Атлантическия океан, Мексиканския залив и Карибско море. Куба заема ключова позиция в Централна Америка. Този регион на света се нарича “предавка” в отношенията на САЩ със страните от Южна Америка. Южноамериканските режими съществуват в относително стабилна позиция, докато между Вашингтон и страните от Централна Америка съществува определен баланс на интереси, сред които Куба запазва господстващото положение. И обратно, периодите на влошаване на отношенията между Куба и САЩ внасят нестабилност в политиката на Южна Америка, което кара латиноамериканските страни да заемат позиция в полза на Куба или на Америка.
Карибско море се нарича „Средиземно море на САЩ“, а в същото време Хавана гледа на него като на “Маре Нострум” (нашето море). Контролът на Вашингтон над Куба означава, че никоя друга сила не може да застраши САЩ от Карибите. Неслучайно американските историци проследяват началото на геополитическата хегемония на Съединените щати с победата в Испанско-американската война от 1898 г., когато Куба се превръща от испанска колония в колония на северноамериканските САЩ.
Кубинското издание “Гранма” цитира американския президент Джон Куинси Адамс (1767-1848), който, говорейки за „непреходното значение“ на Куба за сигурността на САЩ, подчертава: „За САЩ никоя друга чужда територия не може да се сравни с Куба с нейното значение. "
Разчитайки на Куба, Съединените щати изграждат „периметър за сигурност“ за южните си води и могат да проектират своето военно и политическо влияние по-нататък на запад. Географски Куба „запушва“ входа/изхода от Мексиканския залив към Карибско море, през което САЩ получават достъп до Атлантическия океан и комуникират с външния свят. Всеки, който се утвърди в Куба, ще може да заплаши Северния индустриален регион - най-големият от четирите индустриални региона на САЩ, който се простира от брега на Атлантическия океан до Мисисипи. Тук са съсредоточени автомобилните, металургичните и селскостопанските индустриални комплекси и се произвеждат повече от 1/4 от всички индустриални продукти в САЩ.
В административно-географските граници на американския юг има три индустриални пояса, а един от тях (Южноатлантическият) е най-уязвим за атака от Куба. Южноатлантическият индустриален пояс съдържа запасите от петрол и газ (в Тексас и Мексиканския залив), основните петролни и газови, нефтохимически, електрически и въздухоплавателни предприятия. Освен това Югът е житницата на САЩ.
За Вашингтон кубинският въпрос също се отнася до контрола над Панамския канал като средство за връзка между Атлантическото и Тихоокеанското крайбрежие на САЩ. Сама по себе си кубинската държава не е в състояние да нанесе голяма вреда на САЩ, но в съюз с по-силна страна може да го направи. Освен Куба, Вашингтон трябва да контролира Пуерто Рико и Вирджинските острови и в никакъв случай да не се отказва от военната си база в Гуантанамо.
Между Куба и Мексико, Куба и Флорида, Гуантанамо и Хаити, Доминиканската република и Пуерто Рико, четирите най-къси морски коридора от Съединените щати до Латинска Америка минават през водите на Вирджинските острови, преди всичко до крайбрежието на Венецуела, която преследва политиката си, без да се съобразява с Вашингтон. Куба може да създаде проблеми за свободното движение на американски кораби по тези коридори, както и по маршрутите по американското крайбрежие от Луизиана до Флорида.
За Вашингтон самото съществуване на независимата кубинска държава е непоносимо, защото потенциално Куба може не само да стане съюзник на геополитическите конкуренти на САЩ, но и да допринесе за формирането на нова южноамериканска идентичност (някои автори я определят като ибероамериканска), както и регионален модел на развитие, основан на принципи, различни от англосаксонския либерализъм. В този случай Куба ще се превърне в полюс на идеологическо и геополитическо привличане.
Укрепването на ибероамериканската идентичност заплашва Вашингтон със загубата на идеологическия му монопол в Южна Америка, който се нарича „задния двор“ на САЩ. Легендарният кубински революционер и държавник Фидел Кастро провежда политика, насочена към укрепване на единството на страните от Южна и Централна Америка, поради което ЦРУ неведнъж се опитва да го ликвидира физически. "Еднополюсното управление на САЩ ще бъде невъзможно, докато поне една държава защитава своята гледна точка", е казвал Кастро.
Куба при Кастро беше такава „една държава“. Днес в това си качество тя се превърна в обект на американска агресия.
Превод: В. Сергеев