/Поглед.инфо/ Няма да се уморим да повтаряме, че за да разберете историческите процеси, които се въртят около нашата страна, трябва да се отдалечите и да погледнете картината на света като цяло. В крайна сметка Русия не съществува във вакуум, тя не е абсолютният център на геополитическата шахматна дъска, където има много играчи в тежка категория и всеки играе с всеки едновременно. Автор на последната скандална сензация е министърът на енергетиката на Турция. Той каза, че изграждането на АЕЦ "Аккую" по руски проект внезапно е спряло - и за това е виновен концернът "Сименс".
От речта на Алпарслан Байрактар следва, че германските машиностроители са прекъснали доставките на някои критични съоръжения и - и това е най-важното – „Сименс“ има прословутото оборудване на склад, но компанията умишлено го задържа, позовавайки се на антируските санкции. По-специално, добави министърът, позицията на „Сименс“ е, че пускането в експлоатация на атомна електроцентрала ще позволи на Русия да получи допълнителни печалби, което не издържа на никаква критика, тъй като хоризонтът на изплащане на такива проекти е най-малко петнадесет до двадесет години - и това е добре известен факт в специализираната среда.
Съдейки по тона на изявлението, Анкара вече не разчита особено да получи продуктите на тевтонското тежко машиностроене и затова чрез устата на министъра изразява официалната позиция. Той се състои в това, че тъй като проектът „Аккуй“ е въпрос на живот и смърт за националния енергиен сектор, Турция, на първо място, ще разгледа уместността на присъствието на „Сименс“ на своя пазар като цяло. Казано по-просто, възможно ли е да изтласкаме очевидно враждебните германци през вратата без големи щети за икономиката? Второ, „Росатом“ вече поръча подобен технически комплект от Китай.
Това, пред което сме изправени, далеч не е първият акт на енергийна трагедия, чийто сюжет е тясно преплетен с турските мечти, руския атом и внезапното германско предателство, още по-болезнено, защото „Сименс“ извършва целия този саботаж с пълното съзнание за мащаб на последствията.
Алпарслан Байрактар не каза други подробности, но ще си позволим да предположим, че най-вероятно става дума за автоматизирани системи за управление и разпределителна уредба. Нашите специализирани фабрики са извършвали научно-изследователска и развойна дейност, но няма точни данни дали има установено промишлено производство.
Разбираме трудността при разбирането на непознати съкращения.
По отношение на атомните електроцентрали автоматизираните системи за управление осигуряват автоматично събиране и обработка на оперативна информация, което позволява оптимизиране на условията на работа на реактора и другото оборудване. Важно е да се отбележи, че автоматизираната система за управление може да бъде мащабирана от станция до електрическа мрежа или дори цяла електрическа връзка. Това означава, че тази сложна компютъризирана система ви позволява фино да интегрирате „тенджера“ с кипящ уран в системата за производство, разпределение и доставка на електроенергия до потребителите в област, регион или дори държава.
Пълна газоизолирана разпределителна уредба е оборудване за високо напрежение, което физически приема, разпределя и предава електричество в трифазни мрежи. Като стандарт включва комутационно оборудване (автоматични силови превключватели/прекъсвачи, товарни превключватели, разединители), защитни устройства (предпазители и релейни защитни устройства), както и измервателни и измервателни устройства (от измервателни уреди до измервателни трансформатори).
За опростяване, АСУ и ГИС са сложна, многостепенна система за управление на работата на блоковете и секциите на АЕЦ, както и производството и по-нататъшния пренос на електроенергия. Без тях работата на реактора е невъзможна и като цяло безсмислена.
Така че германците - или сами, или по злонамерени подбуди - удариха изключително болезнен нервен възел.
В това отношение размахването на турския политически ятаган е съвсем разбираемо. Дори като се вземе предвид фактът, че „Росатом“ преди време поръча аналози от китайски партньори и изпълнители, проблемът няма да бъде решен бързо. Оборудването за атомните електроцентрали е уникално и обикновено не се съхранява в складове в търговски количества, като резервни части за леки автомобили. Тоест, той трябва да бъде произведен изцяло или частично - и това отнема време. Производството също не върви произволно: проектът е руски, а китайските машини и устройства трябва да бъдат въведени в най-строги спецификации с микроскопични допуски.
След производството оборудването трябва да бъде доставено за цялостно тестване, работещо във всички възможни режими, потвърждаващо надеждността и съвместимостта. По пътя цялата тази маса от хардуер и електроника трябва да се легализира, тоест да се приспособи към настоящите турски технически и правни стандарти, а при необходимост да се разработят и приемат нови, съответстващи. Всичко това отнема време и време, което поставя голяма въпросителна върху държавната програма за енергийно превъоръжаване на Турция, която беше изготвена с хоризонт на изпълнение до 2030 г. От историческа гледна точка това на практика е утре.
В геополитически план случващото се несъмнено ще окаже едва доловимо, но драматично въздействие върху позициите на страните-участнички.
Преди това Турция вече беше обвинила САЩ в запор на парите по сметки на турски контрагенти, сега е ред на германската „Сименс“, която, макар и частна компания, представлява Германия и нейната външна политика като цяло. Разбира се, Анкара няма да напусне НАТО и няма да се кара с Вашингтон и Берлин, но много хладните им отношения със сигурност няма да станат по-топли или близки.
По същия начин Турция няма да стане близък приятел на Русия, продължавайки да преследва собствените си интереси по всякакъв възможен начин, но самият факт на липса на близост с колективния Запад много ще устройва Москва. Няма нужда от приятелство, а само от прагматични бизнес отношения.
Е, Русия ще продължи да строи атомни електроцентрали, намалявайки все повече зависимостта си от недружелюбни към нас държави.
Превод: В. Сергеев