/Поглед.инфо/ The Washington Post отбелязва, че според прогнозите на МВФ „до 2040 г. “комбинираният БВП на Китай и Индия, изчислен на база паритет на покупателната способност, ще надхвърли комбинираните показатели на „САЩ и осемте други най-големи страни, които са наложили санкции [на Русия]“.

Ако добавим Бразилия, Мексико, Индонезия и Турция към този списък, тогава „балансът на силите в света ще се промени още по-значително... Това развитие на събитията ще сложи край на двата века глобално западно господство, освен ако някои от тези изгряващи държави се присъединяват към нашите редици." Западът ще бъде в още по-лошо положение, ако „страните, които не прилагат санкции [срещу Русия] днес, създадат неформален съюз, за да се конкурират със Запада и да го изместят“.

В контекста на нарастващата дезинтеграция и дестабилизация на съвременния световен ред в геополитиката настъпват тектонични промени. Световната икономика също търпи фундаментален преход – „от глобализация към регионализация“, както и „от зависимост към диверсификация“.

Центърът на тежестта на икономическия потенциал на света непрекъснато се придвижва от страните от „златния милиард“ към държавите от Индо-Тихоокеанския регион . Така страните от глобалния Юг ще играят все по-важна роля .

Засилването на международната конкуренция привлича нарастващото внимание на водещите държави в света към страните от „глобалния юг”. На фона на продължаващата трансформация на системата на международните отношения, запазването и развитието на тесни връзки с развиващите се страни обещава големи възможности по отношение на засилване на геополитическото им влияние. А бързият растеж на населението в повечето страни на юг, съчетан с увеличаване на дела на работещото население, може при определени условия да допринесе за икономическия растеж.

Например, редица експерти смятат, че африканската икономика е способна на също толкова впечатляващ икономически пробив, който направи Югоизточна Азия през втората половина на 20-ти век. Някои западни наблюдатели вече изразяват опасения, че в страните от глобалния Юг е започнала необратима промяна в баланса на силите.

И те наричат Русия и Китай едни от ключовите, ако не и главните двигатели на промяната. Всъщност повече от половината от световното население живее в страни, които или не подкрепиха антируските санкции, или изрично заявиха, че ще ги игнорират.

„ Ролята на Русия в новия международен контекст може да се състои не само в отстояване на суверенитета в конфронтация с обединените сили на Запада, но главно в изграждането на нови модели на отношения в рамките на незапада .“ В същото време, трудно е да не се съглася с мнението, че истинската многополярност трудно може да бъде устойчива, ако съществуващите блокове, включващи редица водещи държави, не са балансирани от ефективно функциониращи асоциации на други държави.

В основата на продължаващата сила на Запада са неговите многобройни „пресичащи се структури на координация“. И има обективна необходимост от ключов наратив „за баланса и глобалното равновесие, който трябва да формира политическата ос на глобалната „система” или „контрасистема” в противовес на глобалния хегемонизъм, еднополярността и лицемерието , които характеризират периода на пост-студената война.”

Финансовите и икономически позиции на Запада са все още силни. Не е тайна, че основната цел на новата консолидация на Америка, Европа и техните съюзници трябва да бъде, според администрацията на Байдън, сдържането и ограничаването на влиянието на Китай и Русия . G7 представи план за инвестиции в инфраструктура за няколко милиарда долари, известен като Build Back Better World (B3W). Като част от тази геоикономическа, но имплицитно геополитическа инициатива, тя трябва да „подкрепи висококачествени проекти, които допринасят за развитието на страните с ниски и средни доходи“.

Приоритетите са фокусирани около формирането на среда от стандарти и норми, с перспектива за разпространението им ако не в целия свят, то в значителна част от него. Светът, според тази доктрина, ще бъде управляван от „този, който пише правилата“.

Като предимство на тази западна програма се разглежда нейният фокус върху инвестиране в проекти, отговарящи на съвременните изисквания за предотвратяване на негативни последици за климата, „устойчиво развитие“ и „зелена енергетика“. Настоящият скок на световните цени на петрола и газа обаче предизвика разгорещен дебат в западните страни относно жизнеспособността на плановете за бърз преход на енергийния сектор от предимно изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници.

Нарастват гласовете, предупреждаващи за огромните рискове от прибързаност при прилагането на фундаментални промени в енергийната политика. Ценовият шок, предизвикан от санкциите срещу износа на енергия от Руската федерация, заплашва Европейския съюз и Съединените щати не само с по-нататъшен спад в конкурентоспособността на техните производители,но и с пълномащабна рецесия с неясни переспективи за социално-икономическата стабилност.

Западните експерти настояват да се фокусират върху критичните сектори, а не да остават встрани при изграждането на съоръжения от стратегическо значение за развиващите се страни. Това значи всъщност да се конкурират с Китай в тази област.

Но за това водещите икономики на Запада ще трябва да разрешат множество разногласия, предимно помежду си . Например, много членки на ЕС все още не са готови да се присъединят към официална коалиция с ясен антикитайски фокус или напълно да прекратят енергийното сътрудничество с Русия по инструкции от Вашингтон или Брюксел.

Остава неясен въпросът какви мерки биха могли да предприемат САЩ и ЕС, за да убедят други страни да се откажат от съвместни проекти с Пекин или Москва, ако „западните страни не ги харесват“. Така натискът на санкциите, в допълнение към вече многократно доказаната си безполезност, все повече отблъсква държавите на Юга да развиват или разширяват сътрудничеството със западни компании .

Междувременно водещите незападни икономики имат какво да отговорят . Например форматът BRICS+ може да послужи като основа за формирането на поне две „пътеки на взаимодействие между страните от глобалния Юг“. Първият би обединил ШОС, Африканския съюз и Общността на латиноамериканските и карибските държави, CELAC, с перспективата за формиране на блок „най-приобщаващ и фокусиран върху широкото взаимодействие на развиващите се страни в международните организации“.

Втората ще се превърне в "платформа за "интегриране на интеграции" на регионални икономически групировки", в която водеща роля играят страните членки на БРИКС. Важно потенциално предимство на интеграцията на базата на БРИКС+ е възможността за „разминаване на модели и платформи за развитие и икономическа интеграция, за разлика от еднополюсния/„мономоделния“ подход на интеграционните процеси на развитите страни…“

В същото време трябва да се има предвид, че предизвикателството за Русия и други държави, претендиращи за независима международна роля, се крие в значителното „културно влияние“, което сегашният Запад, преди всичко Съединените щати, упражнява в глобален мащаб. Докато много ключови партньори на САЩ вече не споделят общи ценности.

Освен това, отбелязва същият The Washington Post, Западът е изправен пред изключително трудна и двусмислена задача: да намери баланс между „геополитически интереси“ и „либерални социални ценности“. Например, много икономически практики в страни като Индия и Бразилия са остро критикувани от представителите на "зелените".

Задачата за „предотвратяване“ на сближаването на тези страни с Русия и Китай обаче изглежда по-важна от гледна точка на интересите на САЩ като „хегемонична страна“. Възгледите на Запада по въпросите на ЛГБТ също са слабо съвместими с геополитическите му интереси в други региони – например при изграждането на отношения с много държави в Африка и Близкия изток.

Отхвърлянето на глобалния Юг е причинено както от американските претенции за „ексклузивност”, така и от европейските претенции за „универсалност”. И в двата случая първоначално не се предполага възможността за диалог и компромис. В същото време, в случай на такива реални проблеми като задълбочаването на социалното неравенство, което е един от най-болезнените за глобалния Юг, Западът не предлага задълбочена и продуктивна дискусия, а само заместител на формалните „политически ритуали и символична политика”.

БРИКС от своя страна изтъква такива „парадигми на развитие в глобален мащаб“, които отразяват ангажираността на водещите незападни държави към принципите на многостранен диалог, както и инициативи и конфигурации на икономическо сътрудничество, в рамките на които интересите на всички страни от глобалния Юг, са отразени в максимална степен.

Следователно настоящият кръг на конкуренция за влияние в страните от глобалния Юг е сложен. От една страна, в много случаи продължава да се случва „обичайният“ сблъсък на интереси между развитите и развиващите се страни. В същото време борбата между привържениците на по-нататъшната интеграция на развиващите се държави в процеса на западноцентрична глобализация и поддръжниците на запазването на националната независимост и идентичност набира сила и скорост.

Трябва да се отбележи, че глобалният Юг едва ли се интересува от реинкарнацията на биполярната конфронтация от ерата на Студената война . Днес "третият свят" вече няма нужда да "избира страни". Развиващите се нации могат да работят едновременно с различни конкурентни сили или компании, като се възползват синергично от проекти, насърчавани от чужденци.

Освен това ерата на идеологиите сякаш изчезва в миналото. Всички водещи световни сили срещат трудности при формулирането на „обединяваща идея или глобален план“, способен да привлече огромното мнозинство от гражданите или държавите по света. И накрая, прагматичните лидери на държавите от глобалния Юг са наясно, че без конкуренция между водещите сили не биха получили такъв обем чуждестранни инвестиции, както през последните години.

В политиката си спрямо държавите от глобалния Юг съперничещите групи от водещи държави действат като проводници на редица геоикономически инициативи, които могат радикално да променят финансовия и икономически пейзаж на почти по-голямата част от световната икономика. Изглежда, че развиващите се страни се интересуват от балансиране на влиянието на външните сили. И западни, и източни.

Русия в това отношение може да играе важна и конструктивна роля . Москва вече разширява сътрудничеството с много партньори от тези страни, за да подобри тяхната продоволствена сигурност. А също и в развитието на съвременни сектори на икономиката, които повишават международната конкурентоспособност на тези държави.

В контекста на засилващата се геополитическа конкуренция не е трудно да се предположи, че колкото по-задълбочено и многостранно става сътрудничеството между Русия и страните от глобалния Юг, толкова по-голяма съпротива от Запада трябва да се очаква. Битката тепърва започва.

Въпреки това прагматизмът и конструктивната целесъобразност в условия на взаимно уважение и отчитане на интересите на всички са традиционните приоритети на Русия в отношенията с други страни. А нежеланието на повечето от водещите страни на глобалния Юг да подкрепят санкционната антируска политика на Запада показва, че подходът на Москва към развитието на международните отношения се подкрепя от все по-значима част от световната общност .

Превод: ЕС

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?