/Поглед.инфо/ Планът „Голямо нулиране“, обявен от президента на Световния икономически форум (СИФ) Клаус Шваб, предвижда радикално преструктуриране на световния социално-икономически ред. Шваб нарича това преход от стария капитализъм към нов, „приобщаващ“ капитализъм и освобождаване на човечеството от частната собственост. Но ако руските комунисти преди повече от сто години премахват частната собственост върху средствата за производство, материализирания капитал, като по този начин унищожават експлоатацията на човека от човека, то глобалистите предлагат да се премахне личната собственост, тоест имущество, предназначено за задоволяване на първите жизнени потребности - жилище, парцели, облекло, домакински пособия и други.

Ида Оукън, член на Съвета за глобално бъдеще на СИФ за градовете и урбанизация, радостно провъзгласява: „Добре дошли в 2030 г. Добре дошли в моя град, по-точно нашия град. Нямам нищо. Нямам кола, нямам къща, нямам техника и дрехи”.

Шваб е по-внимателен с изказванията си. В книгата си “КОВИД-19: Голямото нулиране” (2020) той казва, че хората трябва да се откажат от желанието си да бъдат собственици възможно най-бързо. В приобщаващия капитализъм човек трябва да стане потребител. Няма обаче право на ползване без собственост. Някой трябва да е собственик, краен управител на имущество и активи. Шваб замъглява този въпрос, но от казаното от него става ясно, че крайният собственик е глобалният елит.

Шепа хора („златен милион“) вече са превзели повечето от обектите на икономическата и социалната инфраструктура по света. Тя завладя обектите на т. нар. интелектуална собственост, превзе по-голямата част от земните богатства. Златният милион би искал да приватизира цялата Вселена. Съветският писател на научна фантастика Александър Беляев пише за такива луди в романа „Продавач на въздух“ (публикуван за първи път през 1929 г.). Известният английски бизнесмен Бейли организира някъде в Арктика, в северната част на Якутия, подземна фабрика за обработка на атмосферния въздух. Във фабриката въздухът първо се разделя на компоненти (кислород, водород, азот, хелий), след което от компонентите се произвеждат крайните продукти. Например, азотът се превръща в амоняк, азотна киселина и цианамид. Основният продукт е кондензирана топка, съдържаща кубичен километър атмосферен въздух. Бейли се готви да стъпи на пазара със своите топки и други продукти, но тези планове, за щастие на човечеството, не се осъществяват - фабриката е разрушена от Съветската Червена армия.

Днес виждаме, че група супербогати иска да повтори опита на Бейли под някаква форма. Тези луди се опитват да присвоят онази част от природата, която досега не е давала почти никаква печалба, тоест надеждно да я приватизират и я въвличат в пазарните отношения. Тогава властта на глобалния елит над света ще бъде неразрушима.

На 29 декември 2021 г. “Нейчъръл Нюз” публикува статията „Глобалистките корпорации започват да изземват земеделска земя в Америка, за да спрат производството на храни в името на борбата с изменението на климата”. В статията се казва, че в близко бъдеще в света трябва да има компании, предоставящи „екосистемни услуги“. Екосистемите са естествени фабрики, които абсорбират въглероден диоксид и други парникови газове, рециклират мръсни отпадъчни води и отделят кислород и чиста питейна вода. Освен това се запазва биологичното разнообразие, генетичните кодове на милиони видове живи видове (фауна) и растения (флора). И тези кодове може да са необходими за решаване на сложни проблеми в областта на биотехнологиите и генното инженерство.

Привържениците на развитието на пазар за „екосистемни услуги“ казват, че първото условие за създаване на такъв пазар е установяването на ясна собственост върху природните обекти (екосистеми). „Ничия собственост” или собственост в ръцете на „безотговорни субекти” създава рискове от унищожаване на екологичните системи. Собствеността на природни ресурси от екосистемен характер трябва да попадне в ръцете на много „отговорни“ икономически субекти. Съответствието им с най-строгите стандарти трябва да бъде потвърдено... от фондовата борса.

Бизнес субектите от нов тип вече са получили наименованието „Компании за природни активи” (КПА). Те трябва да станат търговски субекти и да печелят от продажбата на „екосистемни стоки и услуги“. Като абсорбция на парникови газове, кислород, чиста вода. Що се отнася до генофонда, намиращ се в приватизираната екосистема, биотехнологичните и други компании могат да го използват, като придобият лиценз за съответната „интелектуална собственост“. Само КПА може да бъде собственик на генетична и друга информация, свързана с флората и фауната на дивата природа. Всички останали са потребители, при това на платена основа.

Описанието на съвременния проект за „екосистемна икономика“ и „екосистемен пазар“ може да изглежда като лудост, на чийто фон литературната фантазия на Александър Беляев бледнее. Този проект обаче не е фантазия. Това е част от плана за Голямото нулиране. Нюйоркската фондова борса вече стартира страница, посветена на компаниите с природни активи.

Четем: „За да се справят с големите и сложни предизвикателства на изменението на климата и прехода към по-устойчива икономика, Нюйоркската фондова борса и Intrinsic Exchange Group (IEG) въвеждат нов клас активи, базиран на природата и ползите, които природата предоставя (т.нар. екосистемни услуги (ЕСУ)). ЕСУ ще отразяват присъщата и продуктивна стойност на природата и ще осигурят запас от стойност, базиран на жизненоважни активи, които са в основата на цялата ни икономика и правят живота възможен на земята. Примери за природни активи, които могат да се възползват от структурата на ЕСУ , включват естествени ландшафти като гори, влажни зони и коралови рифове и обработваема земя като ферми. В него се посочва също, че търговският потенциал на природните активи е 125 трилиона долара годишно под формата на глобални екосистемни стоки и услуги като секвестиране на въглерод, биологично разнообразие и чиста вода.

За да разберем колко високи са залозите на авторите на проекта за създаване на пазари за глобални екосистемни услуги, отбелязвам, че общите продажби на суров петрол и природен газ в света в края на 2020 г. възлизат на едва 4,68 трилионадолара.

Посочената по-горе структура на Intrinsic Exchange Group (IEG) сключи споразумение през септември 2021 г. с Нюйоркската фондова борса за създаване на КПА и извеждането им на фондовия пазар. Нюйоркската фондова борса придобива миноритарен дял в IEG. Последното е група или партньорство, в което членуват Междуамериканската банка за развитие, фондация “Рокфелер” и “Абердеър Венчърс”. IEG е основана през 2017 г. от предприемача и природозащитник Дъглас Егер. Той, като главен изпълнителен директор на IEG, коментира септемврийското споразумение: „Заедно IEG и Нюйоркската фондова борса ще дадат възможност на инвеститорите да получат достъп до природни ресурси и да направят нашата индустриална икономика по-справедлива“.

IEG вече е разработил методологии за измерване на екологичните показатели на КПА и превръщането им в стойност. Те включват продажби на екосистемни услуги и природен капитал. Тези показатели ще допълнят традиционните показатели за представяне на компанията. Нюйоркската фондова борса през четвъртото тримесечие на 2021 г. подготви стандарти за листинг и счетоводна информация за КПА и ги предостави на Комисията за ценни книжа и борси на САЩ. Очаква се в началото на 2022 г. властите да одобрят представените документи, а през 2022 г. първата КПА ще бъде поставена на борсата.

Както може да се разбере от документите на IEG и Нюйоркската борса, създаването на КПА започва с придобиването на земя с потенциал за генериране на екосистемни услуги: „КПА са устойчиви предприятия с права върху екосистемни услуги, произведени от естествени, работни или хибридни земи. „Естествена“ се отнася до земя, която не е засегната от икономически или други човешки дейности. „Работни“ са земи, които в момента се използват активно. Това са предимно земеделските земи. Те могат да бъдат преобразувани от селскостопанско производство към предоставяне на екосистемни услуги. "Хибридни" са земите, върху които има парцели от първи и втори тип.

Редица милиардери вече се включиха в покупката на земя, като започнаха да натрупват „естествен капитал“, да превръщат своите виртуални (финансови) активи във физически активи, земя.

В Съединените щати за основен купувач на земя най-често се посочва Бил Гейтс, най-големият собственик на земеделска земя в Америка (по терминологията на IEG и Нюйоркската фондова борса – „работна земя“). Общо Гейтс има около 242 хиляди акра в Съединените щати. Това са почти 100 хиляди хектара. Гейтс обаче не е най-големият собственик на земя в Съединените щати. Първото място сред милиардерите, които се специализират в закупуването на "естествени земи", принадлежи на медийния магнат Джон К. Малоун (2,2 милиона акра ранчота и гори). На второ място е основателят на Си-Ен-Ен Тед Търнър (2,0 милиона акра предимно дива природа). Основателят на “Амазон” Джеф Безос бързо увеличава инвестициите в земя.

Американците са много разтревожени от изкупуването на земята от милиардери. Особено фактът, че тези нови феодали на Америка могат да започнат да пренасочват използването на придобитата земя.

Да възпроизведем още веднъж заглавието на гореспоменатата статия от “Нейчъръл Нюз”: „Глобалистките корпорации започват да изземват земеделска земя в Америка, за да спрат производството на храни в името на борбата с изменението на климата”. Заглавието на статията говори само за себе си. Коментарите са излишни.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели