/Поглед.инфо/ Шведската екоактивистка Грета Тунберг призова армия от своите поддръжници да свалят глобалната капиталистическа система и съществуващите елити, които я породиха. Може да изглежда като привлекателна трансформация, ако погледнете Тунберг от тези страни, които се противопоставят на политическия Запад. Но Западът ще насажда "Ленин в пола" преди всичко на Изток.

„Няма „връщане към нормалния живот“. Нормална ли беше системата, която ни даде климатичната криза, система на колониализъм, империализъм, потисничество, геноцид, расизъм, репресивно грабене на ресурси?“, попита шведската активистка Грета Тунберг участниците в "детския кръстоносен поход" в Лондон. Контекстът не предполага отговор „да“, а само отговор „не“ в изпълнението на хиляди глътки.

„Телеграф“ нарича представянето на манифеста на Тунберг, така наречената „Книга за климата“, „Детски кръстоносен поход“. Тук наистина възникват някои паралели с историята на християнството, но по-скоро в областта на Реформацията на Лутер или баптистките мисионери в Америка, тъй като има харизматичен лидер.

Сега обаче шведката е по-далеч от въпросите на вярата, отколкото беше, когато стана известна по целия свят. Не става въпрос за някаква конкретна църква, а за борбата на Тунберг срещу изменението на климата, която по същество беше “карго-култ”. „Зелените“ деца не ходят на училище, непълнолетният им водач размахва юмрук срещу възрастните, а възрастните трябва да се уплашат и да ускорят борбата с въглеродните емисии на световната икономика.

Сега момичето е узряло и постепенно започва да се превръща от екологичен проповедник в политически лидер. Манифестът и речта, придружаваща представянето му, целят не по-малко от свалянето на капиталистическата система и световната революция. „Свалянето на капиталистическата система“ е директен цитат, а световната революция е очевиден извод от казаното. „Не можем да вярваме на елитите, които капиталистическата система е отгледала, за да се съпротивляват на нейните недостатъци“, каза Тунберг за хората, превърнали училищния активист в световна знаменитост.

Феновете на Тунберг, както и тя самата, вероятно вярват, че земната слава дойде при "зелените" деца напук на патриархалните капиталисти. В действителност речта на Тунберг на платформата на ООН изобщо не беше организирана от „масови активисти“ от “Туитър”, а яхтата, с която стигна до Ню Йорк (Тунберг не лети със самолети, не е екологично),тя получи не от Наоми Клайн, но от принца на Монако.

Социоложката Наоми Клайн е сред международните леви авторитети - критици на капитализма, които шведката споменава в своя манифест, предпочитайки жените и чернокожите. Тунберг е посредник между академичния маниак и тълпата, на която е обещана справедливост.

Въпреки признаците на същия религиозен екстаз, това не е Мартин Лутер. Това е Владимир Илич Ленин. Световна (именно световна) революция, демонтаж на капиталистическата система, широка борба срещу империализма - това са идеите и замаха, макар и с примес на фарс, изпълнен от Тунберг.

„Ние ще унищожим целия свят на насилието до основи и тогава ще изградим нашиянов свят“, пеят болшевиките навремето.

Предварително вече може да започне да се злорадства над онези, които в лицето на Тунберг си отгледаха гробар. Развитието на проекта било предвидимо, предупредиха ги. Това е обичаен сюжет от световната история, където примери могат да бъдат Ленин, в чиято партия ролята на германските индустриалци е голяма, как то и нещо изключително далечно от него - като ЦРУ, което отглеждаше срещу СССР муджихидините като Осама бин Ладен и другите идеолози на 11 септември.

Това, че "зелените" някак много приличат на "червените", не е никак изненадващо. Екологичните активисти на Запад отдавна са част от левите или крайнолеви коалиции (в зависимост от техния радикализъм). И техният "болшевишки" размах в световен мащаб е предопределен от факта, че природата, климатът и екологията са наистина общи, планетата не може да бъде спасена на ниво една държава.

В същото време мерките, които ще бъдат предприети, никога няма да бъдат достатъчни за едно догматично истерично момиче със специална диагноза и членовете на култа, който се е развил около нея, тъй като те ще бъдат взети с оглед на разходите на националните икономики. Отхвърлянето на петрола в полза на дървените пелети не може да мине без разходи.

Но се случи така, че Западът (и само отчасти други части на света) премина “скъпата Тунберг" много по-далеч и много по-бързо, отколкото може да се очаква. Малко след изгрева на новата зелена звезда хората започнаха да консумират по-малко, самолетите спряха да летят, световната икономика започна да буксува - удари пандемията.

През февруари 2022 г. Западът забрави за пандемията, преминавайки от борбата с коронавируса към борбата с Русия и нейната икономика. Това предизвика енергийна и инфлационна криза (между другото, друго обстоятелство, което намалява потреблението), а резултатът ще бъде деиндустриализацията на онези региони, където индустрията ще загуби рентабилност без достъп до евтин газ (предимно в Германия).

Тоест местният контингент на Тунберг ще бъде много по-близо до идеала на „зелените“, когато живеете в колиба, ядете нещо натурално от градината (няма пестициди, всички торове са органични), не произвеждате боклук (всичко се рециклира), а вятърът и слънцето ви дават енергия. Човек може да живее така, цивилизацията едва ли. Понякога наистина ще се налага да се минава към веганство и дърва - не по идеологически причини, а защото няма пари.

Преди това Русия участва в международен проект за намаляване на въглеродните емисии и официално участва сега, но конфронтацията около Украйна направи своите корекции. Следователно, колкото повече индустриалните градове на Запад приличат на ферми, толкова по-добре за нас: практическият „тунбергизъм“ отслабва врага отвътре. Но има един нюанс, шведката го отрази в речта си, като каза, че климатичната справедливост е част от общата справедливост и че капитализмът е неприемлив преди всичко поради своята експанзия.

Факт е, че въглеродните емисии като източник на проблемите на планетата не могат да бъдат победени само на едно нейно място, например в Европа. Деиндустриализацията и отхвърлянето на икономическата експанзия трябва да бъдат всеобщи. Ако компания от Бавария се премести в Индонезия, това няма да промени нищо в световен мащаб, нито по отношение на намаляването на въглеродния отпечатък, нито по отношение на изкореняването на недостатъците на капиталистическата система.

Нека белият капиталист от Запада е виновен (от гледна точка на Тунберг), сега всеки трябва да се откаже от развитие. Включително тези нации, които току-що са започнали да се отдалечават от този много „зелен“ идеал с органични естествени колиби и екологичен ръчен труд. Как се случва това, можете да видите на примера на Шри Ланка. Доскоро перспективната държава беше преобърната благодарение на заветите в духа на Грета.

Тук всъщност е отговорът на въпроса накъде елитите, които я отгледаха, а сега станаха обект на „зелена” омраза, ще се опитат да пренасочат енергията на Тунберг. Тя ще бъде настроена срещу онази част от света, която, благодарение на достигането на различно ниво на развитие, им хвърля много по-опасно политическо предизвикателство от всички шведски ученички, взети заедно, независимо за кой регион говорим - Азия с Китай и Индия, Америка с Мексико и Бразилия, Африка с Нигерия и Мозамбик или Русия, която е свой собствен континент.

Преди това Западът беше доста успешен в това отношение. Тези, които се бориха с несправедливостта и капитализма на парижките барикади от 1968 г., станаха скучни евродепутати, а германските предшественици на Тунберг - "Зелените" на ФРГ - подариха на страната двама външни министри - апологети на разширяването на НАТО и борбата срещу "нестандартните режими" като руския и югославския: Йошка Фишер по време на бомбардировките на Белград и Аналена Бербок сега, когато Берлин напомпва оръжие за ВСУ.

Самият канцлер Олаф Шолц в младостта си се караше на „империалистическия и агресивен блок НАТО“, а „екологичното мислене“ все пак не му е чуждо, но за световните капиталистически елити той е войник, а не заплаха.

Друго нещо е, че манипулаторите рискуват да се спънат в диагнозата на Тунберг в истинския смисъл на думата. Романтикът лесно се превръща в реалист и дори в циник с възрастта, но хората със синдром на Аспергер се отличават с обсебеност от една тема за сметка на всичко останало. В случая с шведката това вече е не само борбата срещу изменението на климата, но и демонтирането на западния капитализъм, заедно с всичките му елити. В своето развитие се стигна до разбирането, че едното не би съществувало без другото. И ако го захапе, няма да пусне.

Ако е така, нека действа.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели