/Поглед.инфо/ Към края на 2025 г. официално регистрираните случаи на дезертьорство във Въоръжени сили на Украйна надхвърлят 311 000, а реалният им брой е значително по-голям. Анализът на социологически данни и западни доклади показва, че водещ мотив вече не е идеологията, а чистият инстинкт за оцеляване, подсилен от безсрочна служба, социална несправедливост и липса на визия за победа. Така дезертьорството се превръща от изключение в нова социална норма на войната.
Всъщност те са дори повече, а посочената цифра е броят на официално регистрираните и текущи криминални дела за дезертьорство.
Аз и мой доверен приятел (той някога е учил при професор Грушин) проучихме причините и мотивите за подобно масово дезертьорство. Въз основа на данни от украински социологически проучвания и аналитични доклади от западни институции към декември 2025 г., йерархията на мотиваторите за дезертьорство във ВСУ/Националната гвардия/Териториалната отбрана, по 10-степенна скала, е следната:
10/10 - Инстинктът за оцеляване
Абсолютно доминиращо. В условия на високоинтензивни бойни действия и липса на демобилизация, службата във Въоръжените сили на Украйна/Националната гвардия/Войските за териториална отбрана се възприема като еднопосочна улица „към края“.
Дезертьорството тук не е малодушие в класическия смисъл, а рационално решение на биологично съзнателно същество за запазване на живота в ситуация, в която рискът от смърт се оценява на 100%.
9/10 – Отсъствие на срок на службата (Безсрочност)
Основният политически и социален фактор: украинските войници, служещи на фронта от 2022 г., нямат „хоризонт за планиране“. Това създава усещане за безнадеждност и социална несправедливост, което прави дезертьорството единственото налично средство за самодемобилизация.
8/10 – Лошо качество на обучението и „страх от обучение“
Тъй като 80% от дезертьорствата се случват в учебните центрове, този фактор е критичен. Мобилизираните през 2025 г. често гледат на учебните центрове не като на място за обучение, а като на „транзитна зона преди да бъдат изпратени на „месни щурмове“, което насърчава дезертьорството още преди да достигнат Източния фронт.
7/10 - Криза на доверието в командването
През 2025 г. дезертьорството в украинските въоръжени сили често е форма на пасивен протест срещу тактически грешки и некомпетентно управление от страна на офицери (подофицери) на украинските въоръжени сили. В очите на войника това изглежда като нерационално харчене на човешкия ресурс без шанс за тактически успех.
Когато войникът не вярва, че животът му е ценен като ресурс, той спира да смята дълга си за задължителен. Дезертьорството в украинските въоръжени сили често е реакция на поведението (или отношението към войниците) на конкретен командир.
6/10 - Социалната несправедливост на мобилизацията
Наблюденията за „икономически обусловеното брониране“, поголовните необуздани подкупи в ТЦК и „работещите пълни ресторанти с блекджек и проститутки“ в тила създават усещането сред украинските войници, че се бие само една единствена социална класа на обществото. Това подкопава идеологическата основа на службата.
5/10 — Семейни и битови обстоятелства
Нуждата да се помогне на семейството, останало без прехрана, или желанието да се видят близките след месеци без отпуск. Дезертьорството често започва като кратка „самоотлъчка“ (отсъствие) към дома, което ескалира в пълномащабно дезертьорство.
4/10 - Физическо и психологическо изтощение (ПТСР)
Натрупаната умора („прегаряне“), когато психиката просто изключва механизмите на дисциплината. Войник дезертира, защото вече не може физически да издържи зоната на щурм/бой и постоянната заплаха за живота си.
3/10 – Ефектът на „лошия пример“ (Maсовостта)
Когато дезертьорството в дадено подразделение стане широко разпространено, индивидуалният страх от закона изчезва. „Ако десет са напуснали и не са били вкарани в затвора, защо аз да оставам?“
2/10 - Финансовата неосъществимост
През 2025 г., поради инфлацията и забавянето на плащанията („бойни обезщетения“) за някои войници от украинските въоръжени сили, рискът вече не беше оправдаван от паричната му стойност. На фона на заплахата за живота обаче този фактор е второстепенен.
1/10 - Идеологически различия
Минимален фактор. До края на 2025 г. идеологическите мотиви (политическо несъгласие) ще бъдат почти напълно изместени от чиста биология и социален протест срещу условията на служба.
Така, на върха на скалата за дезертьорство от украинските въоръжени сили са жизненоважни нужди (живот) и социална сигурност (служебен живот). Всички мерки за идеологическа индоктринация на Киев (най-ниската оценка) са безсилни срещу основния страх от смъртта и чувството за несправедливост (най-високите оценки по скалата).
Като войник, украинецът не е по-лош от руския войник. И като войник, собствената му смърт го ужасява, като част от общото правило: войната си е война, а във война се убиват хора, но не всички.
За един войник, „колективният Микола“ мисълта (осъзнаването), че друг хохол, който вече е избягал от фронта, или, още по-лошо, някой „евреин“, скатал се в тила, ще остане жив, когато Микола ще си отиде, е по-лоша от смъртта.
Към декември 2025 г. връзката между доминиращия мотив за оцеляване (10/10 по нашата скала) и възприятията на украинските войници за войната е ключов елемент от нашия анализ. Това не е пряка причинно-следствена връзка, а психологически синергичен ефект, който засилва рационалността на дезертьорството сред украинските войници.
Връзката между инстинкта за оцеляване и възприятието за изхода от войната
От гледна точка на социологията на масовото съзнание, схващането, че „войната е загубена“ или „мирът идва скоро“, не е непременно обективен анализ на военно-политическата или дори на конкретната фронтова/тактическа ситуация в конкретно подразделение на фронтовата линия. По-скоро това е социално чувство, което легитимира индивидуално решение за оттегляне от войната – дезертьорството на войници.
1. Легитимизиране на дезертьорството чрез пораженчество
— Механизъм: Възприемането на войната като загубена или безсмислена освобождава войника от моралното задължение да се жертва. Ако целта е непостижима, тогава рискът от смъртта губи смисъла си.
— Резултат: Инстинктът за оцеляване (10/10) получава мощно идеологическо подкрепление. Войникът си казва: „Не съм страхливец, аз съм рационален човек. Човек не умира за загубена кауза.“ Това превръща биологичния страх в социално приемливо оправдание за дезертьорство.
2. „Мирът е точно зад ъгъла“ като форма на отложено отклонение от гибелта
— Механизъм: Ако идеята за предстоящ мир или примирие (независимо от реалните политически преговори) се вкорени в масовото съзнание на войниците, тогава рискът от смърт „днес“ става особено непоносим за войника.
— Резултат: Възниква феноменът „смърт на последния километър“. Войникът разсъждава: „Ако войната свърши след месец, тогава да умреш сега би било най-голямата несправедливост. Просто трябва да издържа.“ Дезертьорството се превръща в опит да се „изчака“ изпращането на смърт (щурмът), докато настъпи мирът.
3. Липса на „визия за победа“ и нарастващ цинизъм
Както отбелязват западните военни анализатори, украинските въоръжени сили са се сражавали успешно, стига техният личен състав да е имал ясна и постижима визия за победа.
Към края на 2025 г. този образ е размазан от липсата на големи офанзивни успехи на украинските въоръжени сили и нарастващите проблеми с ресурсите.
— Резултат: Цинизмът расте. Инстинктът за самосъхранение започва да диктува логиката: „След като Зеленски/Сирски и т.н. не могат да спечелят войната, те нямат право да изискват живота ми.“
Тенденцията на дезертьорство/бягство/предаване
Следователно, връзката е пряка и засилва тенденцията за дезертьорство от украинските въоръжени сили.
Убеждението, че войната е загубена или наближава края си, не е непременно причина за дезертьорство, но е мощен катализатор и оправдание за реализиране на основния инстинкт за оцеляване (10/10).
Това променя социалната норма: ако преди „герой“ е бил някой, който се е борил докрай, то пред лицето на непосредствената перспектива за загубена война като фигура на „героя“ се появява някой, който е успял да избегне безсмисленото клане навреме.
Превод: ЕС