/Поглед.инфо/ Отношенията между САЩ и Пакистан влияят главно върху баланса на геополитическите сили в Южна Азия. Пакистан е наземна регионална сила с голямо стратегическо значение, тъй като граничи със страни като Афганистан, Иран, Индия и Китай. Ето защо Съединените щати са толкова чувствителни към Пакистан и се стремят да поддържат отношения с него по всякакъв начин, който ще насърчи американското присъствие в региона.

Американо-пакистанските отношения преминаха през различни етапи, а историята им започва през 1947 г., след деколонизацията на Британска Индия и изкуственото създаване на две държави на нейна територия: Индия и Пакистан.

Независимо от това, че Пакистан изначално се развиваше в съответствие с атлантическата стратегия и дълго време действаше като противотежест на „комунистическото влияние“ на Съветския съюз в региона, имаше някои промени в неговата геостратегия, които бяха белязани от постепенно сближаване с Китай и Русия при Имран Хан, който в сравнение с предшествениците си провежда конструктивна политика, опитвайки се да минимизира значението на американския фактор в политическите и икономическите въпроси.

Въпреки това, след отстраняването на Имран Хан от премиерския пост, има шанс САЩ да възстановят загубената хегемония в региона, като имат необходимото влияние върху Пакистан, който в момента изпитва икономически и хуманитарни затруднения.

Военното измерение на отношенията между САЩ и Пакистан и афганистанският фактор

Пакистан е включен в орбитата на влиянието на САЩ почти от самото начало на своето съществуване. Още през 1954 г. американските политици установиха връзки с Пакистан във военно-техническата сфера, а през 1959 г. те бяха значително разширени.

Още през 1955 г. Пакистан, след сключването на Багдадския пакт, става член на Организацията на централния договор (CENTO) - военно-политическа групировка в Близкия изток, създадена по инициатива на Великобритания, САЩ и Турция и която става проводник на атлантизма в тези региони.

Тогава, с прякото участие на ЦРУ, беше възможно да се разположи военновъздушна база и разузнавателен център на САЩ в Пешавар, за да сдържат СССР и да му попречат да провежда политика в Афганистан. Пакистан значително повлия на изхода от съветско-афганистанския конфликт, тъй като на негова територия муджахидините и различни други радикали бяха обучени да се борят с просъветския режим в Кабул. След изтеглянето на съветските войски от Афганистан и възникването на политически хаос в Източна Европа и на пространството на ОНД, Вашингтон преразгледа стратегическата роля на Пакистан и фактически прекрати да му оказва финансова и военна подръжка.

След като геополитическата позиция на Русия се стабилизира и тя отново започна да представлява заплаха за Съединените щати, американците използваха дългогодишните връзки с Пакистан, за да укрепят стратегическата си позиция в Южна Азия и да получат достъп до Евразия. За да направят това, въоръжените сили на САЩ поеха контрол над Афганистан и в началото на 21 век изпратиха свои войски там, за да „освободят“ територията му от терористични групировки и по-специално от Ал Кайда, ръководена от Осама бин Ладен.

Пакистан подкрепи стремежите на Съединените щати и получи значителна финансова подкрепав размер на $4,5 милиарда по американската програма за военно финансиране (Foreign military financing). През 2002 г. сумата на средствата, получени за борба с тероризма, надхвърли 33 милиарда долара, от които 14,5 милиарда долара бяха отпуснати от Фонда за подкрепа на коалицията.

Такива щедри финансови програми не можеха да не предполагат суровите условия, които Съединените щати диктуваха на Пакистан. Така военнотранспортното сътрудничество между двете държави достигна ново ниво, тъй като Исламабад не предяви никакви изисквания към естеството на стоките, доставяни му от американска страна. Пакистан придоби статут на логистичен център в контекста на антитерористичната операция в Афганистан от Международните сили за подпомагане на сигурността под егидата на НАТО. До 2004 г. Пакистан стана основният съюзник на Съединените щати извън НАТО, което направи възможно прехвърлянето на американски военни технологии в страната.

С развитието на събитията в Афганистан военното сътрудничество между Вашингтон и Исламабад започна да се засилва. През 2009 г. беше подписано споразумение за предоставяне на Пакистан на 7,5 милиарда долара помощ за пет години, а установяването на силни връзки между пакистанското разузнаване и ЦРУ позволи на ВВС на САЩ да удари терористите на пакистанската граница с Афганистан.

По време на войната в Афганистан между Пакистан и талибаните обаче контактите продължиха да се поддържат и Пакистанското междуведомствено разузнаване (ISI) изигра ключова роля в това. След ликвидирането на лидера на Ал Кайда от специалните части на САЩ по време на операция „Нептуново копие“, което от съображения за сигурност се случи без знанието на пакистанското разузнаване, отношенията между двете държави тръгнаха надолу.

Събитието, което едва не доведе до скъсване на двустранните отношения, беше "погрешният" удар на силите на НАТО по един от контролно-пропускателните пунктове на границата с Афганистан, при който загинаха 28 пакистански войници. Последва отговор от Пакистан, който спря транзита на товари на НАТО през своя територия.

След унищожаването на Бин Ладен, САЩ продължиха да спонсорират Пакистан, като отделиха материална помощ главно във военната сфера. Например в рамките на финансовата подкрепа през 2014-2015 г. Пакистан закупи 18 подобрени изтребителя F-16 C/D Fighting Falcon Block52.

С идването на власт на Имран Хан и последвалото развитие на неговия политически курс с фокус върху Русия, Китай и страните от Близкия изток, САЩ бяха сериозно загрижени от самостоятелността и решителността на Пакистан по фундаментални въпроси на външната политика. В отговор Вашингтон спря предоставянето на финансова подкрепа на Исламабад в областта на сигурността, а средствата от нея бяха използвани за стабилизиране на вътрешната икономическа ситуация.

Този въпрос беше и в центъра на вниманието на американските политици поради връзките на Пакистан с талибаните, които по това време представляваха заплаха за проамериканското правителство в Афганистан. Освен това ходът на Вашингтон имаше за цел да окаже натиск върху Имран Хан у дома и да създаде разногласия между него и военните структури.

Тъй като Съединените щати гледат на отношенията с Пакистан предимно през призми като "тероризъм" и "Афганистан", изпълнявайки най-големите финансови програми в тези области, останалите области са предимно производни на тях.

Търговско-икономически отношения между двете държави и инструментите за американско влияние

Търговско-икономическите връзки между Пакистан и САЩ до голяма степен предопределят военното им партньорство. Големите суми, получавани от Пакистан, до голяма степен зависеха от неговата лоялност към дейността на НАТО и ЦРУ на негова територия. Пакистан е член на програмата Обща система за преференции (GSP+) от 2014 г., която има за цел да насърчи икономическия растеж в развиващите се страни чрез предоставяне на безмитно третиране за много стоки.

Като част от участието си в тази програма Пакистан получава допълнителни хиляда тарифни линии за безмитен режим. За да може да се възползва от GSP+, Пакистан ратифицира всичките 27 основни международни конвенции за правата на човека, трудовите стандарти, опазването на околната среда и доброто управление.

В Европейския съюз продължават дискусиите по новия регламент GSP+, който като цяло ще влезе в сила през януари 2024 г. и ще замени действащата наредба. Основната институционална промяна е, че този нов регламент трябва да бъде одобрен от Европейския парламент. Това засилва политическия характер на GSP+, който ще бъде нещо повече от просто търговско споразумение. Осъзнавайки нестабилната икономическа ситуация в Пакистан, Западът ще засили политическия си натиск върху него и ще постави Исламабад пред ултиматум.

Такава структура като МВФ, тясно свързана със САЩ, също не стои настрана. На 9 февруари правителството и МВФ приключиха преговорите в Исламабад, без да сключат окончателно споразумение за възобновяване на програмата за финансиране за 2023 г., според която Пакистан трябваше да получи допълнителни средства в размер на $6 млрд.

Провеждането обаче на политика, съобразена с изискванията на МВФ, поставя в особено положение правителството, ръководено от Шахбаз Шариф, тъй като то е принудено да отменя много социални придобивки, въведени от Имран Хан, за да се изпълнят условията, поставени от МВФ. Може да се заключи, че Вашингтон използва такива лостове за икономически натиск като МВФ, за да получи по-голяма политическа лоялност от пакистанското правителство.

Текущата ситуация и възможните перспективи

В момента Пакистан се намира в трудна икономическа и вътрешнополитическа ситуация, в която е най-вероятно да сключи сделка със САЩ. Пакистанският външен министър Билавал Бхуто Зардари направи ново посещение в Съединените щати. По време на посещението му във Вашингтон бяха обсъдени двустранни и регионални въпроси, за да се даде тласък на двустранните отношения между Пакистан и САЩ, особено в областта на търговията, инвестициите, устойчивостта на климата и икономическото развитие.

По време на пътуването до САЩ, пакистанският външен министър успя да събере около 9 милиарда долара за отстраняване на последствията от опустошителните наводнения, във връзка с което благодари на американската страна за оказаното „съдействие“ и помощ, която очевидно не е останала безплатна.

Въпреки това въпросите за сигурността остават в основния дневен ред в отношенията между двете държави. Зардари иска да покаже готовността си да се ангажира отново със САЩ и в това отношение се стреми да засили борбата срещу тероризма с тяхната пряка подкрепа. Подобен ход може да сигнализира за възможно връщане на военната инфраструктура на НАТО в Пакистан, откъдето могат да се извършват разрушителни влияния върху регионалната сигурност и да се оказва натиск върху талибанското правителство.

Последните разговори между високопоставени военни от Пакистан и САЩ показаха готовността на американците да засилят сътрудничеството във военната сфера. Афганистанският въпрос, въпреки неговата сложност и значимост за много регионални играчи, Пакистан се стреми да реши без участието на Русия и Китай.

Прозападната ориентация на Пакистан се изрази и в доставката на Украйна на снаряди за MLRS и гаубици D-30, произведени в пакистански военни предприятия, които активно си сътрудничат с американските военни концерни. Основната точка за изпращане на пакистански военни товари в Украйна остава военновъздушната база Нур-Хан, през която товарите се доставят по въздушен мост до Европа и след това до Украйна.

Така, по инициатива на САЩ, Пакистан отново се превръща в логистичен център, през който циркулират военните доставки на НАТО.

Въпреки негативните епизоди в отношенията между САЩ и Пакистан, Съединените щати продължават да обръщат специално внимание на Пакистан, тъй като неговото географско положение и ядрен статус са важни фактори, които не могат да бъдат пренебрегнати при разработването на стратегия, която удовлетворява американските интереси. Възстановяването на отношенията с Пакистан може да помогне за укрепване на атлантическата позиция в региона.

Превод: ЕС

Геополитически десант и в Троян с доц. Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци

Очакваме ви. Поканете и ваши приятели и близки. Ще научите най-важните геополитически и вътрешнополитически новини от най-добрите български анализатори.

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?