/Поглед.инфо/ Според мен в настоящите мащаби можем да говорим за психиатрия, но няма да бързаме с умни термини (които освен това не са включени в професионалните ми интереси). Ще говорим за живота. В който приключи поредната мащабна политическа кампания. Съответно паднаха оборотите на тоталната антипутинска пропаганда, а пропутинската на практика заспа. И хората започнаха да мислят какво да правят след това.
Няма да обсъждам сега какво очаква народът от властите (и той очаква от Путин агресивна антикорупционна кампания с многобройни приземявания на най-големите фигури. Дай Боже Путин да се опита да избегне тази кампания, това е гаранция за влизане в историята като трагична фигура, аналогия на Николай Втори) да направят и така нататък и така нататък.
Ще се опитам да опиша как народът иска да види бъдещето.
И днес той не иска да види истинското бъдеще ... Изобщо. И това може да се види не само в социалните мрежи. Това може да се види, например, в реакцията на нашите информационни продукти. И не само защото сега е лято - факт е, че хората искат поне за кратко да не мислят за лошото!
Те са много уморени от ситуацията, когато е напълно неясно как да живеем. Тази ситуация беше много затоплена от епидемията и, честно казано, политиката на (либералната) държава, която е напълно неприятна на народа. Но въпросът е важен - нивото на стрес на значителна част от населението е достигнало нивото, при което хората просто са спрели да реагират на външни стимули.
Това е много опасна ситуация. Дори най-разумните и положителни инициативи в такава ситуация не достигат до народа. И така хората много лесно се разкъсват в неконтролирана агресия. Това е просто изключително нездравословно. Хубаво е, че засега е лято. Но лятото ще приключи след два месеца.
От икономическа гледна точка това означава, че хората не искат да слушат истинска информация. Те напълно несъзнателно искат да живеят „както обикновено“ и всички опити да обяснят, че обективно това няма да стане, се запъват в твърда антистресова бариера. Хората не искат да чуят неприятни новини, не защото не ми вярват, или на Путин, или на пропагандата. Те просто не могат да си позволят поредната порция негативност, която може да ги постави в тежка и неконтролируема депресия.
Днес те не искат да знаят неприятната истина. Или приятната истина (дадоха малко пари, затвориха очевидно корумпиран служител, малко притиснаха крадците, които не оставят хората да живеят), или положителни приказки. Между другото, те не искат да слушат пропагандни лъжи, макар и приятни. Тъй като те вече знаят, че пропагандата е последвана от увеличение на данъците, пенсионни реформи и нови данъци. И, разбира се, за нас (за фондация „Хазин“, за „Аврора“, за всички наши партньори и другари) тази новина не е най-забавната.
Работата е там, че цялата ни работа, като цяло, е информиране на хората. Не на олигарсите, дори не големия бизнес, а на обикновени хора, включително малките и средни предприятия. И дори когато им предлагаме достатъчно скъпи продукти (например кариерно консултиране), ние разбираме, че това е честна сделка, тъй като разбирането на силовите механизми значително увеличава социалния капитал. И алтернатива, в най-добрия случай, означава получаване на същата информация самостоятелно, в продължение на много години и често с цената на много болезнени грешки.
Но хората днес не искат да получават информация ... Да, разбира се, може би тази ситуация е чисто локална, но тогава е необходимо повече или по-малко ясно да се обясни по какъв механизъм ще се случи изходът от тази ситуация. Въпреки че това е напълно несъмнено, тъй като има както оптимистични, така и дълбоко песимистични възможности. Като цяло в последните дни започнах да мисля много по тази тема, тъй като в много отношения ще определя при какви сценарии ще продължи по-нататъшното развитие на моята Родина.
Обърнете внимание, че подобни процеси протичат не само при нас. На Запад исканията за „връщане на всичко обратно“ са още по-истерични, всъщност именно те в много отношения обясняват интензивността на предизборната кампания в САЩ. Не че напълно идиотската и абсолютно расистка кампанията за „защита“ на черното население в САЩ така или иначе щеше да започне (който се храни с либерализирани и необразовани младежи), но нейната интензивност и страст са ясно свързани с външните условия. И ми се струва, именно икономическо: хората не могат да не чувстват, че „последните времена са дошли“ и отчаяно се опитват да затворят очите си, за да не ги видят.
Няма чудеса. Вече няма да има „средна“ класа, няма пари за това. Няма съмнение, че либералната бюрокрация и съвременните политици няма да отговорят за това, което означава, че ще ни настроят както на външни, така и на вътрешни врагове. У нас, слава Богу, няма нужда да търсим никого. Не е минало толкова време от приватизацията. Чубайс живее в Москва. Но по света ... Като цяло през последните седмици по някакъв начин тревожно гледам към бъдещето, могат ли тези изроди-банкери все пак да ни устроят войни. Дори и локални, но все пак в голямо количество!
Превод: В. Сергеев