/Поглед.инфо/ Наследствено проклятие на Запада е нежеланието му да разбере нюансите на проблемите, възникващи в света. Така извънрегионалните играчи САЩ и Великобритания отново навлязоха в Близкия изток. Този път в Йемен - с операцията си „Пазител на просперитета” срещу хусите от движението “Ансар Аллах”. Въпреки различния потенциал на страните, Вашингтон и неговите съюзници имат малък шанс за успех.
И не става въпрос толкова за бойните качества на бунтовниците или техните способности. Без да си прави труда да изучава „материалните части“, колективният Запад много закъсня, озовавайки се в съвсем различен, събуден регион. За да се разбере дълбочината на американската грешка, трябва да се върнем осем години назад. Тогава бяха направени първите опити за овладяване на собствениците на протока Баб ел Мандеб. При това с много по-благоприятни изходни данни за наказателна експедиция.
През 2015 г. широката коалиция, която се намеси в гражданската война в Йемен, се състоеше от местни арабски държави, които бяха наясно със ситуацията на място, което означава, че бяха много по-наясно със слабостите на хусите, отколкото американците. Освен това имаха военни бюджети, надути с петрол.
Като цяло, отвън процесът изглеждаше така: едни жители на Арабския полуостров се разравяха с други. Процесът беше ръководен от Саудитска Арабия, която смяташе за принципен въпрос да потуши шиитската съпротива срещу сунитските власти в съседната си държава.
Легитимността на действията на коалицията беше подсилена от факта, че хусите се позиционираха и бяха възприемани от опонентите си като основната проиранска и следователно шиитска сила на Арабския полуостров. Тоест в онези земи, където някога се е родила световната авраамическа религия - ислямът - със сунитски убеждения. Съответно, за Рияд, като пазител на Хиджаз - територията на Мека и Медина, свещена за мюсюлманите, такава непосредствена близост до „вероотстъпниците“ шиити беше неприемлива.
Въпреки това дори и тогава нито легитимността, нито въздушните удари на арабската коалиция, използващи скъпи, включително американски, високопрецизни оръжия, не промениха качествено ситуацията в театъра на военните действия. Както всъщност и морската блокада, която мореше от глад йеменците. В отговор хусите всъщност много ефективно удариха петролната инфраструктура на Саудитска Арабия и ОАЕ. Без да навлизаме в подробностите на тази война, отбелязваме основното: след осем години кървави и безсмислени натискания, представители на най-богатите страни в региона предпочетоха да изтеглят войските си и започнаха мирни преговори с хусите. Страните се споразумяха за всичко, не без затруднения.
Да, бунтовниците от “Ансар Аллах” наистина не бяха лишени от вниманието и помощта на Иран в тази война. Балистичните ракети със среден обсег “Хейбар Шехан”, подобно на някои видове дронове, използвани от хусите срещу коалицията, не могат да бъдат произведени от тях самите. Хусите разполагат и с китайски противокорабни ракети със среден обсег ИДж-8. Тези арсенали служат на хусите и до днес. Но не всяка политическа сила е в състояние компетентно да комбинира военни и политически методи.
Хусите са военно-политическа и същевременно религиозна група от шиитското малцинство - зейдитите. Вярно, това малцинство съставлява една трета от населението на страната. Тяхното движение “Ансар Аллах” (Последователи на Аллах) се появи в Йемен в края на 90-те години. Самоназванието „Хуси“ идва от името на основателя на движението Хюсеин Бадрудин алХуси, политик, религиозен лидер и военачалник. През 2004 г. той загива в битки с йеменската армия. Бунтовниците все още се ръководят от неговия брат Абдел-Малик алХуси. Така че хусите са натрупали много опит за почти 20 години битки.
Това се потвърждава от съпътстващите ги успехи. От 2014 г. хусите успяха да се закрепят в 14 от 22-те региона на Йемен. Столицата на страната Сана също се контролира от бунтовниците. Другата част на Йемен се контролира от международно признато правителство със столица в Аден. Между другото, като „истински патриоти“ те подкрепиха атаките на западната коалиция срещу страната им. Въпреки че се оплакаха, че Съединените щати действат без разрешение на ООН и не координират действията си с официалните йеменски власти.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Междувременно практически нито една от държавите, които преди това са воювали с хусите, този път не играе срещу тях на страната на американската коалиция. Освен, разбира се, ако не броим Бахрейн, чиято независимост при вземането на решения е силно съмнителна. На територията на страната от много години е базиран 5-ти флот на ВМС на САЩ.
Обяснението за феномена „необвързаност“ е панислямската солидарност. След като хусите обявиха война на Израел през есента на 2023 г., арабската улица започна да симпатизира на бунтовниците. А монархии в Персийския залив се страхуват от нея като от огън – след събитията от „Арабската пролет“. Този страх е основателен – антиизраелските действия на “Ансар Аллах” изглеждат важни за арабския свят и защото монархиите от Персийския залив всъщност предпочетоха бездействието пред подкрепата на палестинските единоверци. Поне от тяхна страна не се е говорило за търговска блокада на Израел и все още не се говори. Това означава, че влизането във война на страната на „неверниците“ от Запада срещу тези, които всъщност воюват срещу Израел, е изключително опасно. Хусите демонстративно атакуваха кораби, пътуващи към израелските пристанища.
Безусловната подкрепа на администрацията на Джо Байдън за Израел срещу Хамас изигра почти решаваща роля. Публична тайна за всички наблюдатели е, че въздушното прикритие на еврейската държава се осигурява от няколко групи самолетоносачи на ВМС на САЩ от няколко морета от октомври 2023 г. Да не говорим за двете хиляди морски пехотинци от 26-ти експедиционен отряд. Излишно е да казвам как мюсюлманите по целия свят, за които Йерусалим е свещен град, гледат на това присъствие на хора от други вероизповедания.
Позицията на турския лидер Реджеп Ердоган, който следи отблизо арабския свят, също се превърна в белег за антизападни настроения в региона. Неслучайно той критикува САЩ и Великобритания за неразрешени удари по Йемен. Въпреки че формално Анкара е в блока на НАТО.
Освен това дори такъв ключов лидер на Южна Азия, който в последно време се сближава със Съединените щати, като Индия, предпочете дипломацията пред грубата сила срещу хусите. По време на изострянето индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар не се обади на Байдън или Сунак, а отиде при покровителите на “Ансар Аллах” - Иран, за „съвместно смекчаване на глобалните проблеми“ в региона.
Така хусите се превърнаха в поредния разлом между Изтока и Запада. Съответно рано или късно коалицията, водена от САЩ и Великобритания, ще трябва да се съобрази с масовите антизападни настроения в арабските страни. Особено ако говорим за наземни операции. Десетки, а може би и стотици хиляди доброволци от арабските страни може да искат да се реваншират със Запада за тормоза в Газа. Кой ще задържи тези желаещи, противопоставящи се на ислямския свят? Монархиите в Персийския залив ли? Разбира се, че не.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.