/Поглед.инфо/ Известно затишие на украинските фронтове е повече от компенсирано от скрита борба за преразпределение на енергийните пазари. Краят на ноември - началото на декември е времето, за което е насрочена общата битка. Основната борба се води в рамките на коалицията на потребителите, настояващи за установяване на ценови ограничения за руските и други енергийни ресурси.
Проблемът е в различното разбиране на целите на подобни ограничения във формата на Европейския съюз и Г-7, както и липсата на необходимата подкрепа за тези страни от страна на лидерите на световната икономическа тенденция - Китай и Индия. Така във формата на Г-7, който включва основните противници на Русия - САЩ и Великобритания - преобладават политическите цели, а именно: да се намалят приходите на Русия от доставки на въглеводороди на външните пазари, като по този начин се намали военният й потенциал. Замяната на Русия на традиционните пазари с приятелски петрол и газ, по-специално американски ВПГ, е добре дошло допълнение към задължителната програма.
В същото време както за Лондон, така и за Вашингтон проблемът с недостига на енергийни ресурси е много по-малко остър, отколкото, да речем, за континенталните сили - Германия или Франция. Великобритания може да получава газ директно от Норвегия. В същото време, без да е член на ЕС в продължение на почти три години, страната може да не покаже много солидарност в подпомагането на бивши съседи в общински апартамент, ако те са изправени пред остър недостиг. Да, и САЩ щати, дори ако са увлечени от зелената програма, все пак имат значителни възможности да увеличат собственото си производство на шистов петрол и газ.
Европейският съюз има много различна картина в това отношение. Той всъщност се бори за оцеляването на собствената си индустрия, за която е важен не толкова произходът на енергийните суровини, а цената им, която попада в себестойността на продукцията и влияе върху конкурентоспособността ѝ на световните пазари. Поради тази причина страни като Гърция, Белгия, Италия и дори Германия, ако са за ограничения, то за целия обем на вноса на енергийни ресурси, а не само за руските. Подобни ограничения очевидно включват Норвегия, страните от Близкия изток и Северна Африка, които не са особено ентусиазирани от това.
Както е известно, нито Китай, нито Индия са изразили желание да се присъединят към механизма за ограничаване на доставките на руски петрол. А добавянето на държави като Нова Зеландия и Южна Корея към картела на купувачите няма да му позволи да натрупа необходимата критична маса, за да бъдат тези санкции наистина ефективни. Съществува и възможност за нова група от ОПЕК, която отново може да преразгледа квотите. А имунитетът от съдебно преследване, предоставен наскоро от САЩ на престолонаследника на Саудитска Арабия във връзка с убийството на турския журналист Джамал Хашоги, едва ли е достатъчен „морков“, за да върне бившите съюзници в Близкия изток обратно на американската външна политика. Доверието е разбито - и подобни действия няма да го възстановят бързо.
Предчувствайки, че идеята за ограничаване на цените бавно, но сигурно върви към провал, нейните най-ревностни апологети започнаха да се отказват. Така Полша, която доскоро настояваше за санкции срещу петролопровода „Дружба“ (за да не плаща неустойка за спиране на покупките), неочаквано обяви, че ще продължи да купува руски петрол и през 2023 г. Онзи ден „Транснефт“ потвърди заявление от полския концерн за рафинерии „Орлен“ за закупуване на 3 милиона тона петрол.
Стокхолмският арбитраж внезапно взе страната на "Газпром" в спор с финландския „Газум“, признавайки указа на президента Путин за конвертиране на плащанията за газ в рубли за форсмажорно събитие и задължавайки купувача да плати неустойка за неизпълнение на задължението "вземи или плати" по действащия договор. Това решение всъщност отваря отново възможността за продължаване на сътрудничеството между финландците и „Газпром“. С помощта на съдебно решение северната страна е застрахована срещу последствията от твърде студената зима. И ръцете са чисти, и къщата е топла.
Какво ще стане накрая? След изявленията на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че ЕС остава ангажиран с идеята за установяване на таван на цената на петрола, връщане назад няма. Най-вероятно, както в случая с газа, ще бъде инсталиран някакъв сложен механизъм на ограничения, който ще работи само в случай на значителни скокове в цените на акциите. Това е подобно на механизъм за спиране на търговията с ценни книжа в моменти на свръхволатилност на пазарите. В същото време, ако ограниченията изведнъж работят в грешна посока, провокирайки проблеми с доставките и в резултат на това скок на цените, механизмът може бързо да бъде отменен. Подобно решение ще позволи на ЕС да не се изложи и в същото време да не извърши необратимото, превръщайки се в заложник на собствените си зле обмислени решения. Всичко това прави санкциите номинални и неефективни, всъщност става въпрос за запазване на реномето.
Руският енергиен износ обаче може да се сблъска с друг сериозен проблем. На 17 ноември „Блумбърг“ съобщи, че от 1 декември Турция ще затвори Босфора и Дарданелите за кораби, превозващи петрол, ако нямат застрахователно покритие. Както знаете, повечето големи международни застрахователни компании, регистрирани в ЕС, САЩ, Великобритания и техните приятелски юрисдикции, отказват да застраховат танкери с руски петрол. Решението на Турция в този случай ще ограничи доставките на петрол от руските черноморски пристанища не само за западните страни, но и за всички други клиенти на руски петролни компании.
Ако съобщението на „Блумбърг“ се потвърди, подобни действия трябва да се приемат сериозно. Турция вероятно отново търгува. Предмет на пазарлъци например може да бъде деблокирането на доставките на казахстански петрол през Каспийския тръбопроводен консорциум, който де факто се контролира от Русия. Турция и Великобритания засилват усилията си да разширят влиянието си върху Казахстан като ключова страна в Централна Азия. Може да се има предвид и евентуалното желание на Анкара да предоставя някои посреднически услуги на Русия не само в сегмента на доставките на газ („газов хъб“), но и в сегмента на доставките на руски петрол. Вярно е, че в някакъв момент Москва може да сметне такъв твърд търговски формат, меко казано, за неподходящ.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com