/Поглед.инфо/ „Мракът бързо пада върху някогашния свободен свят“, каза съвсем в булгаковски стил американският журналист Тъкър Карлсън. „Опасни времена“, написа Илон Мъск, добавяйки, че през 2030 г. в Европа „ще бъдете екзекутирани за това, че сте харесали мемe“. Така реагираха на шумния арест на основателя и собственик на месинджъра “Телеграм” Павел Дуров във Франция.
Наистина в интернет пространството се вдигна доста голям шум около това събитие. Изглежда, че след случая с Джулиан Асанж западната общност вече не трябва да има никакви илюзии за състоянието на свободата на словото в техните страни. Но обвиненията, които се разпространяват в европейските медии, будят недоумение за мнозина. Ако всъщност Дуров е изправен пред дълга присъда за това, че месинджърът му е използван от престъпници, тогава американският бизнесмен Шон Магуайър е напълно прав, когато каза, че през 90-те години изобретателите на интернет е трябвало да бъдат хвърлени зад решетките по същите обвинения. И ако си спомним по-дълбоко миналото, тогава създателите на телефона, телеграфа, пишещата машина и дори мастилото.
Но това, което на Запад, когато обсъждат обстоятелствата по делото срещу Дуров, се опитват да не си спомнят особено, са всички епитети, които бяха изсипани върху него по време на търкания с руските надзорни органи. Сега дори е смешно да си спомня как всякакви грантаджии издигнаха до небесата неговата „борба срещу жестокия режим”. Но, разбирате ли, не кошмарният „режим“ хвърля Дуров зад решетките, а „демократичната“ Франция. И както в добрата стара съветска комедия „панталоните се превърнаха в елегантни шорти“, така „борците срещу тоталитарните режими“ бързо се превръщат в „главната заплаха за демокрацията“.
Разгорещените дискусии за свободата на словото във връзка с ареста на Дуров се припокриха с подобни дискусии в различни западни страни във връзка с вътрешнополитическите събития там. Много характерно е, че това се случи буквално на следващия ден след появата в “Дейли Мейл” на статия на бившия британски премиер Борис Джонсън, който каза, че страната му, под ръководството на лидера на лейбъристите Кийр Стармър, постепенно се доближава до описаната ситуация от Джордж Оруел в известния му роман „1984 г.“
Нещо повече, публикацията на Джонсън стана една от поредицата разтревожени статии и колони, появили се напоследък в консервативните вестници във Великобритания. Те бяха причинени от поредица от абсолютно политизирани репресии срещу обикновените британски граждани, които либералната преса класифицира като „крайнодесни“. След стотици арести и прибързани присъди срещу антиимигрантски протестиращи, консерваторите внезапно са разтревожени. До такава степен, че в Северен Йоркшир 18-годишен тийнейджър беше осъден на 26 месеца затвор за развяване на бяло-червеното знаме на Англия пред местен ислямски център. Никой не е обяснил откога е станало престъпление да се развява английският флаг в Англия.
Но консерваторите са наистина притеснени. “Спектейтър” нарече поредицата от арести и процеси „правосъдие за плебса“. По-специално, списанието е възмутено от задържането на 55-годишната майка на три деца Бернадет Спофорт. Това е същата британка, която първа разпространи непотвърдена информация за самоличността на убиеца на три момиченца в град Саутпорт. Тогава всички местни медии побързаха да припишат този фейк на Русия, с която свързаха определен маргинален канал “Ченъл 3 Нау”.
Освен това имайте предвид, че РИА Новости веднага посочи, че първоизточникът на фалшификата е Спофорт, а споменатият канал по принцип се контролира от Пакистан. И във Великобритания Спофорт беше арестувана, а в Пакистан властите задържаха собственика на споменатия канал.
Смятате ли, че някоя от британските медии се извини на Русия за неоснователните обвинения или призна, че разпространява антируски фейк? Разбира се, че не! Все пак лъжата за Русия и руснаците не е забранена на никого на Запад. Напротив, това е добре дошло. Затова и Дуров попадна под атака. Колкото и паспорти да има, Западът все пак предпочита да го удари „в лицето, а не в паспорта“. Затова, преследвайки свободата на словото, местното правосъдие ще продължи да наказва своя опозиционен „плебс“ и руските милиардери, които наивно вярват, че „земното кълбо е голямо“ и има къде да се скрият.
Разбира се, свободата на словото на Запад е дългогодишен и редовно развенчаван мит, който въпреки това остава един от основните камъни на тази тромава структура. Както масовите репресии срещу противниците на съществуващия ред във Великобритания, така и арестът на Дуров по нелепи обвинения във Франция са брънки в една верига. Западните елити (това се отнася за абсолютно всички страни) ще продължат да засилват и без това ожесточената борба срещу свободите. Така винаги са действали в очакване на глобални катаклизми. И сега тези времена дойдоха. Опасни времена, както Мъск правилно отбеляза.
Превод: В. Сергеев