Това би могло да доведе до историческа преориентация на нейните външнополитически интереси от Близкия Изток и Африка към Индийско-Тихоокеанския регион, един от трите „основни центъра на глобалната икономика и политическо влияние“ след Северна Америка и Европа, според последния National Security Capability Review, публикуван през март 2018 г. година.
Сега Индийско-тихоокеанският регион съдържа повечето от най-големите и най-бързо развиващите се икономики в света, както и център на геополитическа конкуренция между САЩ и Китай, който едва ли скоро ще отслабне. Къде и как преориентираната Великобритания ще се впише в региона не е ясно. Австралия и Япония са 2-те най-близки съюзници по сигурността на Великобритания. Очевидно Лондон се стреми да повиши своя профил сред развиващите се страни в Югоизточна Азия, някои от които са бивши британски колонии.
Обединеното кралство обяви новата си мисия в ASEAN в Джакарта на 15 януари и се надява да стане независима страна в диалога за 10-членния блок, когато напусне ЕС.
Вече неограничен от ЕС, Лондон може да сключва свои търговски споразумения при условията си със страните от Индийско-Тихоокеанския регион и да определя независима външна политика, която не е ограничена до останалите 27 държави-членки на ЕС.
В същото време независима Великобритания отчаяно ще се нуждае от нови търговски сделки, за които Лондон ще трябва да жертва някои от своите външнополитически цели и ценности. Британският премиер Борис Джонсън спечели победа на парламентарните избори през декември. Неговото мнозинство в парламента трябва да му осигури политическа подкрепа, което ще му позволи да промени външната политика на страната.
Главният му специален съветник Доминик Къмингс обеща да застане начело на голямото преструктуриране на Министерството на отбраната, а правителството, ръководено от Консервативната партия, обяви през декември, че ще проведе най-големия преглед на политиката в областта на отбраната в Обединеното кралство от 1989 г. насам.
„Вероятно бъдещата роля на Великобритания като международен лидер ще бъде определена в Азиатско-Тихоокеанския регион. Това ще се случи в резултат на избора на страната как да взаимодейства със сложния си пейзаж на сигурността. Тъй като регионът е виден в международните отношения, Великобритания е изправен пред труден избор. Тя трябва да реши дали възнамерява активно да оформя регионалния пейзаж на сигурността или просто да подкрепи управлението на неговото преструктуриране”, заяви Алесио Паталано, специалист по сигурността в King's College London.
Явно Уайтхол запазва интерес към Индийско-тихоокеанската концепция. В гореспоменатия National Security Capability Review беше отбелязано, че „Азиатско-тихоокеанският регион вероятно ще стане важен за нас в следващите години“. Освен това се подчертава, че трябва да се обърне повече внимание на Япония, с която през 2017 г. Великобритания подписа Съвместната декларация за сътрудничество в сигурността.
В документ за мобилизацията, модернизацията и трансформацията на отбраната, публикуван от Министерството на отбраната през декември 2018 г., се казва, че „Тихият океан става все по-важен за Обединеното кралство на фона на нарастващите търговски връзки и проблемите на регионалната сигурност, което може да има глобални последици“.
Интересът към новата стратегия за Индийско-Тихоокеанския регион е толкова голям, че миналия юни Избраният комитет по отбрана проведе проучване на тема „Британската отбрана и Далечния изток.“ Паталано посъветва Лондон официално да промени терминологията си от остарелия „Далечен Изток“ на по-новия „Индийско-Тихоокеански регион“, както правят САЩ от 2017 г.
Това изместване на фокуса не е ново. Великобритания продължава да поддържа гарнизон в Бруней и логистичната станция в Сингапур, а миналата година се заговори за изграждане на нова база в Азия. Тя е член на разузнавателната организация Five Eyes, част от Споразумението за отбрана с Австралия, Нова Зеландия, Малайзия и Сингапур.
Това е "единственото официално многостранно споразумение за отбрана в региона ... и крайъгълният камък на нашето партньорство за сигурност в Югоизточна Азия", заяви министерството на отбраната миналата година.
Всъщност британските сили са разположени в Малайзия и редовно провеждат учения с малайзийските и сингапурските сили. На фона на такова присъствие Великобритания не се поколеба да демонстрира силата си. През 2018 г. за първи път от 5 години тя разположи военни кораби в региона, когато десантен хеликоптер участва в свободно плаваща операция близо до спорните острови Парацел в Южнокитайско море. Пекин нарече тази маневра „провокация“.
Но установяването на търговски връзки ще бъде също толкова важно, колкото и изграждането на военни сили. Според Обединеното кралство азиатските държави вече представляват около една пета от годишния оборот на Великобритания.
Почти половината от японските инвестиции в Европа отиват за Обединеното кралство, а Великобритания е основната дестинация за износ за много малки индийско-тихоокеански държави, които искат да пренебрегнат спада на търговията след Брекзит.
Но преговорите за нови споразумения за свободна търговия няма да са лесни. И мислите, че Великобритания може просто да „копи-пейстне” съществуващите сделки, сключени от ЕС с други страни, като Япония, са в най-добрия случай оптимистични.
Прехвърлянето на стратегическия фокус на Великобритания към Азия за сметка на други части на света няма да бъде лесна и евтина стъпка. Вероятно ще срещне някаква реакция в Уайтхол.
По-активната стратегия в Индийско-тихоокеанския регион може да изисква нова военна база в района, вероятно в Австралия, която се интересува от тази идея. Миналата година министърът на отбраната на Австралия предположи, че Великобритания "участва по-активно във военни действия" в региона.
Миналия месец Ник Картър, ръководителят на британските въоръжени сили, заяви, че правителството трябва да бъде смело, „тъй като ние сме отново в епоха на голяма властна конкуренция, дори постоянен конфликт“.
Министърът на отбраната Бен Уолъс се ангажира да поеме водещата позиция в сериозен преглед на отбраната, за да „предефинира мястото на страната в света, обхващайки всички аспекти на международната политика от отбраната до дипломацията и развитието“. Все още не е известно дали Джонсън ще прехвърли Министерството на международното развитие в Министерството на външните работи.
Някои експерти предупреждават, че чрез комбинирането на двете министерства успешната програма за помощ на Обединеното кралство ще бъде друг аспект от външната ѝ политика.
Въпреки това Джонсън казва, че всички промени няма да повлияят на желанието на Лондон да изразходва 0,7% от БВП за чуждестранна помощ.
Но преориентирането на британската външна политика към Индийско-тихоокеанския регион няма да бъде лесно. Всяка нова стратегия там ще бъде свързана с проблема с разрастващия се Китай - една от сериозните причини, поради които САЩ се преориентира интереса си към региона от 2012 г.
В продължение на много години Лондон говори за необходимостта от спазване на международното право в Индийско-Тихоокеанския регион, което е недвусмислена алюзия за експанзионистичното окупация на Китай в части от Южнокитайско море.
Тъй като регионът е бавно, но сигурно разделящ се на две конкурентни сфери на влияние между САЩ и Китай, третият вариант - сближаване с Великобритания може да е желателен за по-малки държави в региона.
Великобритания е един от най-големите получатели на китайски инвестиции в Европа, но според Великобритания Китай представлява едва 3,5% от британския износ. Лондон ще се стреми да насърчи споразумение за свободна търговия с Китай.
Но Китай по правило подписва споразумения за свободна търговия само със страни, които имат продукти, които трябва да внасят. Обединеното кралство няма да може да предложи голям брой такива стоки, така че Пекин няма да бърза да сключва сделки, смята Рана Митер, директор на Китайския център в Оксфордския университет.
Освен това Лондон отчаяно се опитва да подпише споразумение за свободна търговия със САЩ, но Вашингтон може да поиска да има „отровно хапче“, както например ново търговско споразумение между САЩ, Канада и Мексико, което ще позволи на САЩ да се оттеглят, ако Великобритания сключи търговска сделка с Китай.
Вашингтон изисква Великобритания да се оттегли от всякакви договори с китайската телекомуникационна компания “Хуавей” поради страха от шпионаж, искане, което правителството на Джонсън досега се опитваше да заобиколи.
Превод: В. Сергеев
