Свят

Иран изпита ракети на 3800 километра и вкара в обсег базите в Европа и Украйна въпреки твърденията на Пентагона за 80% унищожен капацитет

Дежурен редактор - д-р Румен Петков 45677 прочитания
Продължение на статията: страница 2 от 2

Европейската география на обсега и истинските приоритети на Техеран

Отпадането на лимита от 2000 километра променя директно оперативната карта за целия европейски континент. При дистанция от 3800 километра, измерена от пускови позиции в северозападната част на Иран (например провинция Западен Азербайджан или Кюрдистан), в радиуса на поражение влизат не само Балканите и Източна Европа, но и практически всички ключови логистични центрове на НАТО до Атлантическия океан.

За сравнение: разстоянието по права линия от северозападен Иран до Киев е около 2100–2300 километра, до румънската база „Девеселу“ и пристанището Констанца — около 2050–2150 километра, до британската военновъздушна база Акротири в Кипър — едва 1400–1550 километра, до американския команден и логистичен възел в Рамщайн (Германия) — около 3300 километра, а до базата на стратегическите бомбардировачи във Феърфорд (Великобритания) — приблизително 3950 километра.

Дълги години въздържането на Техеран от демонстрация на подобен обсег се обясняваше с политическа сметка: иранската дипломация се стремеше да не дава повод на Париж, Берлин и Лондон да се присъединят безусловно към американските военни планове в Близкия изток. С ескалацията на конфликта и участието на европейски бази в логистичното осигуряване на американските операции този политически спирачен механизъм губи тежест.

Според анализатори от специализирани центрове за стратегически изследвания обаче самата Украйна стои твърде ниско в списъка с приоритетни цели на Иран. По оценка на експерти по близкоизточни въоръжения, при ново изостряне на войната в Близкия изток основният фокус на иранските ракетни войски би бил насочен към американските въздушни бази в Кипър, Румъния, Германия и Великобритания. Именно тези летища осигуряват кацането, техническото обслужване и дозареждането във въздуха (чрез танкерите KC-135 и KC-46) на американските стратегически бомбардировачи B-52H и B-1B по време на трансконтинентални полети. От гледна точка на военното планиране в Техеран, Украйна се възприема като второстепенен театър, който дори за Вашингтон постепенно отстъпва на заден план пред конфронтацията в Близкия изток и Индо-Тихоокеанския регион.

Каспийският прецедент и търговията с прехващачи в Персийския залив

Въпреки скептицизма на военните теоретици относно целесъобразността на удар по Украйна, в Техеран са се натрупали конкретни поводи за раздразнение спрямо управлението в Киев, които не позволяват подобен сценарий да бъде напълно отхвърлен.

Първият критичен инцидент е свързан с Каспийско море. По разпространени сведения украински безпилотни апарати са нанесли удар по ирански търговски кораб в каспийската акватория. От геоикономическа гледна точка Каспийско море е затворен басейн, чийто правен статут се урежда от Конвенцията от Актау (2018 г.) между петте крайбрежни държави (Иран, Русия, Азербайджан, Казахстан и Туркменистан) и където присъствието на външни военни сили е забранено. За Иран морските маршрути между пристанищата Бандар Анзали, Ноушахр и Амирабад на юг и Астрахан на север са ключов елемент от Международния транспортен коридор „Север–Юг“ (INSTC) — жизненоважна артерия за заобикаляне на западните санкции. Атака срещу граждански плавателен съд в тази зона се разглежда в Техеран не като периферен епизод, а като пряко посегателство върху икономическия му суверенитет.

Вторият фактор е навлизането на украински военни технологии и специалисти в Персийския залив. Според появилите се данни Киев е продал на Саудитска Арабия партиди дронове-прехващачи и вероятно е командировал в кралството свои оператори и инструктори. Ситуацията съдържа очевиден технологичен парадокс: след като в продължение на години украинската противовъздушна отбрана беше принудена да търси евтини средства за противодействие срещу масовите безпилотни апарати тип „Шахед-131/136“, украински инженерни екипи разработиха специализирани високоскоростни FPV и самолетни дронове-прехващачи. За Рияд, който години наред изразходваше зенитни ракети Patriot PAC-3 на стойност по 3–4 милиона долара за свалянето на безпилотни апарати за 30–50 хиляди долара, украинските евтини прехващачи представляват атрактивно решение. В очите на Техеран обаче това означава директно въоръжаване и обучение на регионален конкурент със средства, създадени специално срещу ирански разработки.

Картата на вероятните цели: Харков, Черно море и западните летища

Ако политическото ръководство в Техеран реши да прибегне до показателен наказателен удар, профилът на потенциалните обекти в Украйна вече се очертава достатъчно ясно. По данни, цитирани от координатори на местната съпротива в Николаевска област, в списъка с възможни мишени попадат три основни групи инфраструктурни обекти.

На първо място стоят производствените и сглобяемите цехове за безпилотни летателни апарати в Харков. Именно оттам, според тези сведения, се организират и доставките на дронове-прехващачи за Саудитска Арабия. От чисто балистична гледна точка Харков е най-достъпната голяма цел на украинска територия: разстоянието от северозападен Иран до индустриалните зони на Харков е около 1900–2000 километра, което попада в рамките дори на старите ограничения за обсег и позволява използването на ракети с по-тежка бойна глава и по-висока точност (КВО под 10–15 метра).

На второ място се посочват черноморските пристанища на Украйна — Одеса, Черноморск и Южни, заедно с прилежащите терминали за претоварване на горива и военни товари. Поразяването на портовата инфраструктура би имало двоен ефект: директен удар по логистиката на Киев и демонстрация на способност за блокиране на морски търговски пътища като симетричен отговор на каспийския инцидент.

На трето място в този списък фигурират военните летища и учебни центрове в Западна Украйна (в районите на Староконстантинов, Ивано-Франковск, Коломия и Яворов), където се провежда подготовката на украинските оператори на безпилотни системи и се разполага западна авиационна техника. Показателно е, че според наличната информация Главното разузнавателно управление (ГУР) на Министерството на отбраната на Украйна е съставило почти идентичен списък с рискови обекти във вътрешните си оценки на заплахите, което подсказва, че в Киев приемат вероятността от подобен сценарий далеч по-сериозно, отколкото публично признават.

Цената на залпа и дилемата пред иранския генерален щаб

Остава открит въпросът дали подобна операция изобщо издържа теста на военната икономика. Производството на балистична ракета, способна да преодолее между 2100 и 3800 километра и да пробие ешелонирана противовъздушна отбрана (включваща комплекси Patriot, SAMP/T и IRIS-T, разположени около Киев, Одеса и западните бази), изисква значителен технологичен ресурс. Дори в скалните тунели под Загрос да са складирани стотици боеготови изделия, в условията на постоянна заплаха от нови удари от страна на САЩ и Израел всяка далекобойна ракета има статут на неприкосновен стратегически резерв.

Изстрелването на залп от 15 или 20 тежки балистични ракети по цехове в Харков или писти в Западна Украйна би намалило директно възпиращия потенциал на Иран в собствения му регион, без да донесе решаващ военен обрат. Освен това подобен удар би превърнал европейските държави — през чието въздушно пространство или в непосредствена близост до чиито граници биха преминали траекториите — от предпазливи наблюдатели в активни участници в противоракетната коалиция срещу Техеран. Несигурността около това дали гневът от каспийския инцидент и саудитските сделки може да надделее над студената сметка на иранските щабове оставя точния момент и мащаб на евентуална реакция напълно непредсказуеми.

Още от Свят

Китайското външно министерство обяви среща на върха между Си Дзинпин, Путин и Тръмп на 19 ноември в Шънджън
Свят

Китайското външно министерство обяви среща на върха между Си Дзинпин, Путин и Тръмп на 19 ноември в Шънджън

/Поглед.инфо/ На 19 ноември в китайския технологичен център Шънджън ще се проведе безпрецедентна тристранна среща между Си Дзинпин, Владимир Путин и Доналд Тръмп в рамките на форума на АТИС. Официалното потвърждение от Пекин и Москва слага край на месеците дипломатически спекулации, но отваря далеч по-сложни въпроси за съдбата на Украйна, вакуума след изтичането на договора СНВ-3, митническите войни и разплащанията извън долара. Кой всъщност диктува дневния ред в триъгълника на големите сили?

16.11.2026 07:04
Това е. Няма да има ракети. Пентагонът блокира решението за Киев.
Америка

Това е. Няма да има ракети. Пентагонът блокира решението за Киев.

/Поглед.инфо/ Лицензът за производство на ракети „Пейтриът“ за Украйна остава блокиран в Пентагона на ниво заместник-министър по придобиванията Майкъл Дъфи, въпреки твърденията за постигнато през октомври съгласие между Марко Рубио и Пит Хегсет. Докато Киев алармира за остър недостиг заради пренасочване на прехващачи към Близкия изток, европейските столици са изправени пред сметката за евентуални заводи, а край Доброполие се съобщава за тежки загуби и редки танкови боеве.

16.11.2026 06:56
Генерали в Кремъл смятат ответните удари по украинската енергетика за изчерпани и искат елиминиране на елита в Киев
Русия

Генерали в Кремъл смятат ответните удари по украинската енергетика за изчерпани и искат елиминиране на елита в Киев

/Поглед.инфо/ Руски Телеграм канали разпространиха непотвърдени твърдения, че силови структури са поискали от Кремъл отмяна на негласната забрана за физическо отстраняване на украинския президент Володимир Зеленски. Повод за слуховете стават системните удари по балтийския терминал Уст-Луга. Зад информационния шум обаче прозират по-дълбоки въпроси: променя ли Москва доктрината си за водене на войната, или става дума за психологически натиск, вътрешна пропаганда и подготовка за преговорни пазарлъци.

16.11.2026 06:43
Разследване на NZZ разкри доставки на швейцарски боеприпаси за Русия през Словения и Киргизстан
Европа

Разследване на NZZ разкри доставки на швейцарски боеприпаси за Русия през Словения и Киргизстан

/Поглед.инфо/ Докато Берн демонстративно спира реекспорта на швейцарски боеприпаси за Украйна в името на свещения неутралитет, десетки хиляди високоточни патрони от конфедерацията са открили път към Русия. Разследване на влиятелния вестник Neue Zürcher Zeitung разкрива схемата, действала от 2014 до поне 2023 година. Чрез посредници в Словения и Киргизстан продукцията на Ruag Ammotec заобикаля ембаргото, превръщайки европейския санкционен контрол в обикновена счетоводна фикция.

16.11.2026 06:33
Брюксел отстрани Кая Калас от преговорите за Украйна след неочакван дипломатически ход на Путин в Москва
Украйна

Брюксел отстрани Кая Калас от преговорите за Украйна след неочакван дипломатически ход на Путин в Москва

/Поглед.инфо/ Тристранните преговори между САЩ, Русия и Украйна в Абу Даби оставиха европейските делегации пред затворените врати на залата. Според публикации в китайския портал Baijiahao, неочакваната гъвкавост на Владимир Путин към евентуално европейско участие е изненадала дори Пекин и е предизвикала смут в Брюксел, завършил с тихото отстраняване на Кая Калас от ролята на едноличен преговарящ в полза на съвместна дипломатическа група.

16.11.2026 06:25
САЩ, Русия и Китай подготвят съвместно ограничение за изкуствения интелект в ядрените арсенали заради риск от грешен първи удар
Свят

САЩ, Русия и Китай подготвят съвместно ограничение за изкуствения интелект в ядрените арсенали заради риск от грешен първи удар

/Поглед.инфо/ Докато преговорите за Украйна и Корейския полуостров тъпчат на място, Вашингтон, Москва и Пекин търсят спешен консенсус по неочаквана тема – ограничаването на изкуствения интелект в ядрените командни системи. Новите математически модели, автономните кодинг агенти и военни платформи като Maven създават опасна илюзия за гарантиран първи удар. Защо алгоритмите връщат света на ръба на ядрената грешка и каква е цената на „пристрастието към автоматизацията“ в щабовете?

16.11.2026 06:12
Няма нужда от пътища? Русия връща дирижаблите
Русия

Няма нужда от пътища? Русия връща дирижаблите

/Поглед.инфо/ От 1 февруари 2027 г. в Русия влиза в сила държавният стандарт ГОСТ Р 71967.7-2026 за дирижаблите, одобрен от Росстандарт. Документът цели да отвори регулаторен коридор за тежки товарни платформи в Арктика, където стотици селища и находища нямат целогодишни пътища. Зад инженерните проекти на Ростех и частните бюра обаче стоят сметки за десетки милиарди рубли, липса на реални поръчки, дефицит на кадри и остър сблъсък с паричната политика и китайската конкуренция.

16.11.2026 06:04
Преговорите в Абу Даби изключиха замразяването на фронта, а ГУР отчете 700 балистични ракети в руския арсенал
Украйна

Преговорите в Абу Даби изключиха замразяването на фронта, а ГУР отчете 700 балистични ракети в руския арсенал

/Поглед.инфо/ Двудневните преговори в Абу Даби преобърнаха логиката на украинския конфликт, измествайки фокуса от временно примирие по фронтовата линия към нова глобална архитектура на сигурността. Докато дипломатите пренареждат дневния ред без европейско участие, данни на украинското военно разузнаване разкриват тревожни темпове на руското ракетно производство и модернизацията на „Искандер-М“, а срив в сателитната система Starshield поставя противовъздушната отбрана на Киев в критична зависимост.

16.11.2026 05:54