/Поглед.инфо/ В нощта на 16 януари иранският Корпус на гвардейците на ислямската революция (КГИР) нанесе масиран удар с десетки балистични и крилати ракети, както и дронове на територията на съседен Ирак. Поредица от мощни експлозии и последвалите силни пожари в района на летището и американската военна база Ал-Харир в околностите на град Ербил показват, че най-вероятно Техеран е постигнал целите на удара.

В същото време други ирански балистични ракети от все още неуточнен тип удариха цели на международни терористи от ИДИЛ * и в Сирия.

Това, което е особено важно: според Техеран тази атака се оказа най-„далечното“ реално използване на този вид оръжие в историята на армията на страната. Защото целите, атакувани от персите, са били в сирийската провинция Идлиб, на 1200 километра от огневите позиции на КГИР.

Според главната информационна агенция на Иран ИРНА, балистичните ракети в Ербил, в „отговор на неотдавнашните престъпления на Израел с мъченическата смърт на командири на КГИР и Движението за съпротива, унищожиха шпионските центрове на Мосад на ционисткия режим, както и базите на антииранските терористични групи в Иракски Кюрдистан“.

Това се отнася за атаката срещу Ербил. А в Сирия същата нощ, Техеран твърди, че „командирите и бойците на ИДИЛ, разположени в окупираните територии на Сирия, които са отговорни за терористичните атаки в Керман и Раск, са били унищожени“.

Тук явно е моментът да си припомним какво точно се случи наскоро в населените места на Иран, изброени от ИРНА. На 3 януари 2024 г. две експлозии, извършени от терористи, една след друга гръмнаха в района на гробището в град Керман, където е погребан националният герой на персите генерал Касем Солеймани, точно четири години по-рано убит от американските военни при удар с дрон на американската армия близо до летището в Багдад.

На поредната годишнина от това престъпление хиляди хора дойдоха да се поклонят пред паметта на генерала. Но според ИРНА 93 от тях са станали жертви на терористичната атака, за която групировката ИДИЛ по-късно пое отговорност.

А на 10 януари, както съобщава агенцията в Техеран, „ирански полицай беше убит в резултат на терористична атака в полицейски участък в град Раск (провинция Систан и Белуджистан). Това беше втората атака срещу полицейския участък в Руск за последните два месеца.

Мнозина побързаха да съобщят, че американски войници от базата на американската армия Ал-Харир, където са разположени части от силите за специални операции на САЩ, също са били подложени на отмъщение във вторник вечерта близо до Ербил.

На пръв поглед би било логично да се очаква това и защото през ноември миналата година Иран вече успешно атакува същата авиобаза със своите атакуващи дронове.

Тогава складът за гориво върху него е разрушен. А въоръжените сили на САЩ в родината си бяха подложени на сериозна критика за това, че не успяха да организират, както се очакваше, системата за противовъздушна отбрана Ал-Харир. Което не позволи над него да бъде свален нито един персийски БЛА.

Но (и това изглежда много важно!), съдейки по докладите както от Вашингтон, така и от Техеран, дори косъм не падна от главите на американските войници, които се оказаха близо до летището в Ербил в нощта на 16 януари.

Изглежда, че персите, когато планираха и извършваха масирана атака, внимателно (и демонстративно) се опитаха да избегнат всяка видима сериозна вреда на американските интереси в Ирак. Всъщност те удариха само това, което принадлежеше на Израел и ИДИЛ в тези части.

Защо това е така, ако иранското ръководство не се уморява да повтаря, че неговият смъртен враг в лицето на „ционисткия режим“ е все още жив само защото разчита на пълната подкрепа на САЩ в Близкия изток? А какво ще кажете за ИДИЛ - „рожба на западните разузнавателни служби“?

В края на краищата Техеран отново посочи това на 8 януари, когато говорителят на иранското външно министерство Насър Канани твърде прозрачно заяви:

„Тези, които използват тероризма за своите зловещи цели, трябва да знаят, че отговорността за терористичните действия на тези групи също е на тях . И те трябва да носят отговорност“.

Какво в крайна сметка се промени от ноември 2023 г., когато от персийска гледна точка беше възможно и необходимо да се ударят американците в Ал-Харир? И след два месеца се оказва – не, не?

Ако се опитаме да обобщим всичко, което се случва в региона след 7 октомври (денят, в който започнаха боевете около палестинците, Хамас, Ивицата Газа и Израел), тогава желанието на Техеран да не позволи на никого директно да се въвлече в тази конфронтация става очевидно. Или отложете този момент възможно най-дълго.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Не, не, Техеран изобщо не спазва военен неутралитет по отношение на случващото се в Близкия изток. Неговите ракети в ръцете на йеменските хуси на практика блокираха търговското корабоплаване в протока Баб ал Мандеб. И ливанската Хизбула редовно обстрелва Северен Израел с подобни атаки.

Географията на разпространение на персийските ударни оръжия се разширява с всеки изминал ден.

Забелязали ли сте мистериозното изчезване на два американски военноморски тюлена в Аденския пролив, безуспешното издирване на които 5-ти флот на ВМС на САЩ не спира вече втора седмица?

Както агенция AP (Асошиейтед прес) току-що съобщи в Ню Йорк, извънредната ситуация е възникнала по време на специална операция, извършена от военноморските сили на САЩ SEAL от техния експедиционен кораб Lewis B. Puller. Обект на живия им интерес беше неизвестен транспортен кораб без национални знамена, пътуващ от Иран за Сомалия.

Според AP специалните части са получили информация, че корабът транспортира компоненти на ирански балистични ракети през Червено море до Сомалия (!).

Въпреки силната буря, около 20.00 часа беше решено да бъдат пуснати високоскоростни лодки с военноморски тюлени (SEAL) от Lewis B. Puller за проверка. Двама от тях бяха изхвърлени от вълните по време на тази задача. И двамата се смятат за изчезнали.

Най-интересното тук, разбира се, е: кои бяха тези мистериозни ирански балистични ракети, които тюлените започнаха безуспешно да преследват по това време?

Възможно ли е това да са прословутите „сомалийски пирати“, за които отдавна не сме чували нищо? Или Сомалия е трябвало да служи само като транзитен пункт за тайния трансфер на тези страхотни персийски оръжия?

Тогава – на кого и с каква цел? И най-важното – срещу кого? Пак срещу американци и израелци? Изглежда, че Иран все още няма намерение да воюва с никого дори косвено.

Както и да е, има един неоспорим факт: следващата война, започнала в Близкия изток на 7 октомври 2023 г., не само че няма да затихне, но напротив, нейната география непрекъснато и изключително заплашително се разраства.

Къде можем да очакваме нова изненадваща атака? Според мен малката африканска държава Джибути, разположена на противоположния бряг на протока Баб ел Мандеб от Йемен, е изложена на голям риск. Там, само на 80 мили от ракетните позиции на хусите, се намира голяма американска военна база - Кемп лемон, която Пентагонът наследи от французите.

Според съобщения в чуждестранната преса от 2015 г. Кемп Лемон е най-голямата американска площадка за изстрелване на БЛА извън северноамериканския континент.

Летището там е дом на около 3000 фронтови войници от 10-та планинска и 101-ва въздушнодесантна дивизия на американската армия.

Но основното е, че стратегическите многоцелеви безпилотни летателни апарати MQ-1 Predator (от английски - „Хищник“) и MQ-9 Reaper (от английски - „мрачен жътвар“, тоест смърт) са разположени в издръжлива броня хангари в Кемп Лемон.

Чрез тях американците упражняват въздушен контрол над най-важния за световната търговия регион. Включително, разбира се, лесно разузнаване на ракетните позиции и радарните станции на хусите на азиатския бряг на протока Баб ел Мандеб.

Имат ли нужда от това на хусите, които вече обявиха, че влизат в смъртоносна битка със САЩ, Великобритания и Израел? Особено при условия, когато Кемп Лемон е в зоната на унищожаване на почти всички ракети, с които разполагат?

На първо място, крилати ракети от типа Quds-1, произведени в Иран и забелязани в Йемен от 2019 г.? За които се смята, че са производни на иранската крилата ракета "Сумар", копие на съветската високоточна стратегическа крилата ракета Х-55.

Като се имат предвид тези обстоятелства, като цяло е изненадващо, че тези проирански въоръжени формирования все още не са ударили Кемп Лемон, който беше буквално на една ръка разстояние.

Може би това не се е случило, защото в Джибути, с площ от само 23 хиляди квадратни километра, има толкова много чуждестранни военни бази близо до Кемп Лемон (с изключение на САЩ - Франция, Италия и Япония, Китай и други), че ако се насочите към една, лесно ще стигнете до другите?

Но докога това ще задържи босите бойци по джапанки, които отдавна държат Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и другите им съседи на разстояние?

Всички знаят, че Иран стои зад тези атаки, които вече са се случили, а може би и тези, които все още се планират. Но враговете на персите все още нямат в какво да го обвинят официално.

Това означава, че няма причина за незабавен ответен удар на нейна територия. Тази хитра политика в източен стил позволява засега да се избегне пряк военен сблъсък с Израел и Съединените щати. Но колко време ще продължи това „засега“?

А в това време

Обстрелът от страна на иранските сили на Иракски Кюрдистан, автономен регион в рамките на Ирак, е агресия срещу суверенитета и сигурността на тази страна. Това беше съобщено на 16 януари в канала Telegram на иракското външно министерство. Във връзка с атаката срещу летището в Ербил Багдад възнамерява да сезира Съвета за сигурност на ООН.

* „Ислямска държава“ (ИДИЛ) е терористична групировка, чиято дейност в Русия е забранена с решение на Върховния съд на Руската федерация от 29 декември 2014 г.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.